Карл Емануил IV Савойски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без източници}}
'''Карл Емануил IV Савойски''', наречен „Заточеника“ (на [[Италиански език|италиански]]: ''Carlo Emanuele IV di Savoia'', detto anche ''l'Esiliato'', * 24 май 1751, [[Торино]], † 6 октомври 1819, [[Рим]]), е [[Сардинско кралство|крал на Сардиния]] и '''18-ти [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]]''' от 1796 до 1802 г.
== Биография ==
{{монарх
| име = Карл-Емануил IV
Line 25 ⟶ 28:
| герб =
}}
Карл-Емануил IV е роден на [[24 май]] [[1751]] г. в [[Торино]], като Карл Емануил Фердинанд Мария Савойски, принц на Пиемонт. Той е най-големият син на Сардинския крал [[Виктор-Амадей III]] и на испанската инфанта [[Мария-Антония Бурбон-Испанска|Мария-Антония]]. По майчина линия Карл-Емануил IV е пра-правнук на френския крал [[Луи XIV]].
Line 31 ⟶ 34:
През 1775 г. Карл-Емануил се жени за сестрата на френския крал [[Луи XVI]] – Клотилд. Въпреки че бракът им е уреден по политически съображения, двамата се привързват един към друг. Опитите им да се сдобият деца обаче остават неуспешни.
Карл-Емануил се възкачва на сардинския престол на 16 октомври 1796 г. По това време [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] обхваща целия остров Сардиния и обширни територии в континентална Италия, в това число и областта [[Пиемонт]]. В същото време обаче Сардинското кралство се намира под фактическа френска доминация, след като няколко месеца преди това бащата на Карл-Емануил е бил принуден да подпише т.нар „Парижки договор“, който освен че предава на [[Първа френска република|Френската република]] пиемонтски земи, осигурява на Франция възможността свободно да въвежда свои войски на територията на кралството. На 6 декември 1796 г. френските войски начело с генерал [[Бартелеми Жубер|Жубер]] окупират [[Торино]] и принуждават Карл-Емануил да предаде на Франция всички континентални територии на кралството и да се оттегли на острова, който остава негово владение. На следващата година Карл-Емануил IV прави неуспешен опит да си възвърне земите, окупирани от французите.
На 7 май 1802 г. умира съпругата на краля. Съкрушен от смъртта ѝ, на 4 юни Карл-Емануил IV абдикира от престола в полза на брат си [[Виктор-Емануил I]]. Запазил формално кралската си титла, Карл-Емануил се установява в [[Рим]], където живее в градчето [[Фраскати]]. Там той често гостува на братовчед си Хенри-Бенедикт Стюарт, кардинал-херцог на [[Йорк]] – последният мъжки представител на кралския род на [[Стюарти]]те. Карл-Емануил и Хенри-Бенедикт са преки потомци на английския крал [[Чарлз I]], с тази разлика че Хенри-Стюарт проследява родословието си до английския крал по мъжка линия като пряк потомък на сина му – крал [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]], когото [[Славна революция|Славната революция]] сваля от престола през 1688 г. От своя страна Карл-Емануел IV е потомък на Чарлз I чрез дъщерята на последния – орлеанската херцогиня [[Хенриета-Анна Стюарт]].
През 1815 г. 64-годишният Карл-Емануил постъпва в [[Йезуитски орден|Ордена на Йезуитите]]. Умира на [[6 октомври]] [[1819]] г. в римския [[Палацо Колона]] и е погребан в храма „Сант Андреа ал Квиринал“.
|