Разлика между версии на „Мизи“

редакция без резюме
'''Мизи''' или '''мези''' ({{lang|grc|Μοισοί}}) е [[Мала Азия|малоазийско]] и [[Балкани|балканско]] [[траки]]йско племе или народ, засвидетелстван в [[Илиада]] и в по-късни извори.
'''Мизи''' или '''мези''' е [[Мала Азия|малоазийско]] и [[Балкани|балканско]] [[траки]]йско племе или народ, засвидетелстван в [[Илиада]] и в по-късни извори. Бащата на историята [[Херодот]] твърди, че във времената преди [[Троянската война]] (т.е. XV-XIV в. пр. Христа) мизи и [[тевкри]] поставят всички траки под своя власт, като стигат чак до река [[Пеней]] VII.20.<ref>Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996</ref> [[Апиан]] описва още по-точно къде мизи са населявали [[Балканите]]: “Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който водеше война с [[Митридат VI (Понт)|Митридат]], потегли срещу мизите и стигна до реката, където шест гръцки града бяха разположени съседно на земята на мизите, а по-точно Истрия, [[Дионисополис]], [[Одесос]], [[Месембрия]], Калатис и [[Аполония Понтийска|Аполония]]..."App. Ill. 5.30<ref>Appian, The Foreign Wars, transl. H.White, THE MACMILLAN COMPANY, New York, 1899;</ref> За произхода и посоките на миграциите на мизите са изказани различни научни хипотези. Смята се, че езиково мизите са родствени на [[фриги]]те. Хоматиан свидетелства, за език на мизите по негово време: „...илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид... “<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref> – цитат от [[Кратко житие на Климент Охридски]].
 
'''Мизи''' или '''мези''' е [[Мала Азия|малоазийско]] и [[Балкани|балканско]] [[траки]]йско племе или народ, засвидетелстван в [[Илиада]] и в по-късни извори. Бащата на историята [[Херодот]] твърди, че във времената преди [[Троянската война]] (т.е. XV-XIV в. пр. Христа) мизи и [[тевкри]] поставят всички траки под своя власт, като стигат чак до река [[Пеней]] VII.20.<ref>Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996</ref> [[Апиан]] описва още по-точно къде мизи са населявали [[Балканите]]: “Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който водеше война с [[Митридат VI (Понт)|Митридат]], потегли срещу мизите и стигна до реката, където шест гръцки града бяха разположени съседно на земята на мизите, а по-точно Истрия, [[Дионисополис]], [[Одесос]], [[Месембрия]], Калатис и [[Аполония Понтийска|Аполония]]..."App. Ill. 5.30<ref>Appian, The Foreign Wars, transl. H.White, THE MACMILLAN COMPANY, New York, 1899;</ref> За произхода и посоките на миграциите на мизите са изказани различни научни хипотези. Смята се, че езиково мизите са родствени на [[фриги]]те. Хоматиан свидетелства, за език на мизите по негово време: „...илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид... “<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref> – цитат от [[Кратко житие на Климент Охридски]].
 
Въз основа на езиковедски данни е издигната хипотезата, че през [[бронзова епоха|Бронзовата епоха]] мизите обитават земите на изток от река [[Морава (река)|Морава]] и край [[Дунава]], след което започва тяхното разселване в югоизточна посока, към Мала Азия, като достигат дори до [[Месопотамия]].<ref>Фол, Александър. Етнически произход на населението на Балканския полуостров, в: История на България в четиринадесет тома, т. 1. Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки, София 1979, с. 112 – 113. Различни версии за миграциите на мизите и други народи са коментирани от А. Фол в История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 62 – 65, 67.</ref>
2815

редакции