Разлика между версии на „Мизи“

редакция без резюме
м
'''Мизи''' или '''мези''' ({{lang|grc|Μοισοί}}) са [[Балкани|балканско]] [[траки]]йско племе, което обитавало земите на днешна северна [[България]] и [[Сърбия]]. След завладяването на земите им от римляните през [[29 год. пр.н.е.]] там са създадени римските провинции [[Горна Мизия |Горна]] и [[Долна Мизия]].
 
[[Апиан]] описва коя точно част на Балканите са населявали мизите:
[[Апиан]] описва още по-точно къде мизи са населявали [[Балканите]]: “Марк{{цитат|Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който водеше война с [[Митридат VI (Понт)|Митридат]], потегли срещу мизите и стигна до реката, където шест гръцки града бяха разположени съседно на земята на мизите, а по-точно Истрия, [[Дионисополис]], [[Одесос]], [[Месембрия]], Калатис и [[Аполония Понтийска|Аполония]]..."App. Ill. 5.30<ref>Appian, The Foreign Wars, transl. H.White, THE MACMILLAN COMPANY, New York, 1899;</ref>}}
 
==Мизи и мизийци==
* Отделни византийски автори от ХІ – ХІІ век наричат мизи и [[власи]]те<ref>Гръцки извори за българската история, т. XI, София 1983, с. 26, бел. 80.</ref> или [[печенеги]]те.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Psell_M/frametext8.htm Михаил Пселл. Хронография, Москва 1978, бел. 60.]</ref>
* През ХІV век византийските автори продължават да наричат „мизи“ предимно българите.<ref>Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 213.</ref>
* Охридският архиепископ [[Димитър Хоматиан]] започва [[Краткото житие на Климент Охридски]] с думите: {{цитат|„ТозиТози велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref>|}} По нататък той възхвалява Методий (брата на Кирил) като го назовава учител на мизийския народ: „Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра“.
 
== Източници ==
2815

редакции