Мизи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
==Мизи и мизийци==
 
Съществува неяснота относно връзката между дунавските и малоазийските мизи, известни от по-древни времена като родственици на [[лидийци]]те и [[карийци]]те. [[Херодот]] твърди, че във времената преди [[Троянската война]] (т.е. XV-XIV в. пр. Христа) малоазийските мизи (мизийците) и [[тевкри]]те (троянците) преминават Босфора и поставят всички траки под своя власт, като стигат чак до река [[Пеней]] VII.20.<ref>Herodotus, VII.20, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996</ref> В „[[Илиада]]“ мизитемизийците са споменати като съюзници на [[троя]]нците. За произхода и посоките на миграциите на мизите са изказани различни научни хипотези. Смята се, че езиково мизитемизиийците са родствени на [[фриги]]те.

Средновековният автор Хоматиан свидетелства, за езикезика на мизитебългарите по негово време, наречение от него "мизи": „...илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид... “<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref> – цитат от [[Кратко житие на Климент Охридски]].
 
Въз основа на езиковедски данни е издигната хипотезата, че през [[бронзова епоха|Бронзовата епоха]] мизите обитават земите на изток от река [[Морава (река)|Морава]] и край [[Дунава]], след което започва тяхното разселване в югоизточна посока, към Мала Азия, като достигат дори до [[Месопотамия]].<ref>Фол, Александър. Етнически произход на населението на Балканския полуостров, в: История на България в четиринадесет тома, т. 1. Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки, София 1979, с. 112 – 113. Различни версии за миграциите на мизите и други народи са коментирани от А. Фол в История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 62 – 65, 67.</ref>