Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Предистория: преработка |
|||
Ред 9:
== Исторически контекст ==
=== Предистория ===
В края на IX век бившата империя на [[Каролинги]]те е разделена според Вердюнския договор на [[Западнофранкско кралство|Западнофранкско]] и [[Източнофранкско кралство]], като суверените от двете части се наричат „крале на франките“<ref>{{Ришар|15}}</ref>. Западната част се простира от Фландрия до Каталония, а в източната част суверените носят тройна корона – на Германското, Бургундското и Италианското кралства (всъщност влиянието им на Апенините се ограничава до Ломбардското кралство, тъй като крайбрежията на Южна Италия са окупирани от Византия). Източната част през Х век дава начало на [[Свещената Римска империя]]. Реалната власт на западноевропейските крале е ограничена поради наличието на полунезависими княжества, които се ползват с широка автономия, макар че владетелите им са обвързани с клетва за вярност към краля в рамките на [[васал]]на система. Обществото се характеризира с [[Феодализъм|феодални]] структури, понякога наричани „франкски модел“. След края на норманските и унгарските нашествия и с напредването на християнизацията същия феодален модел следват новопоявилите се национални херцогства, като постепенно някои от тях се издигат до кралства: Дания, Полша и Бохемия, Швеция и Норвегия. Те получават от папската власт автономни епископални йерархии и обхватът на западното християнство се разширява. Все още съществува езическа маса – славяните между Елба и Одер.
При франкския модел военната аристокрация упражнява властта си в рамките на васалната система. Придобиването на властта е според династичната традиция, свързана с принадлежността към дадено потекло. Дълг на всеки васал е да защитава господаря си и да го следва във военни експедиции. Основната маса от обществото са селяните, като процъфтява [[крепостничество]]то. Духовният живот се осъществява по строгите [[Канон (религия)|канони]] на [[Католическа църква|Римската църква]], която може да проповядва навсякъде и да заповядва на крале и императори. [[Латински език|Латинският език]] служи за [[Лингва франка|общ език]], богослужението и църковните институции играят водеща роля, религиозните фигури като [[апостол]]и, [[Светец|светци]] служат като модели на подражание.
През XI век в държавите и народите от [[Западна Европа]] се наблюдава демографски растеж<ref>{{Ришар|17}}</ref>, генерирал обществената прослойка на [[феодал]]ни професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като [[рицар]]и. Немалко от тях са обезнаследени [[благородници]], за които военните походи са авантюри за обогатяване и завладяване на нови територии. Те служат на своите господари срещу заплащане и се сражават на кон, въоръжени са с меч и пика, носят ризница и щит. Рицарите са тренирани да се бият в стегнати редици, подпомагани от пехота с метателни оръжия. Същевременно се развива строежът на фортификационни съоръжения: сеньориалната власт е съсредоточена в замък, заобиколен с крепостна стена и защитен ров. В подножието на замъка изникват селища и пазари; градовете стават все по-многолюдни, раздвижват се [[търговия]]та и дребното занаятчийство и някои градове са под пряката власт на краля, осъществявана от [[епископ]]. В същото време хората се движат, пътищата са изпълнени с търговци и поклонници, чрез които се разпространяват новини и идеи.
Едно от основните явления на XI век е религиозен кипеж<ref>{{Ришар|19}}</ref>, свързан със стремежа за реформа на църквата. Първоначално тя обхваща монасите и канониците, провели т.нар. [[Клюнийска реформа]]. Впоследствие реформирането обхваща и висшето духовенство, като папството е реформирано от лотарингските папи с подкрепата на император Хайнрих III. При следващия император Хайнрих IV обаче настъпва конфликт между папската и императорската власт, задълбочил се до такава степен, че папата сваля от власт императора, а той пък избира [[антипапа]].
[[Файл:Pope Alexander II.jpg|мини|160px|[[Александър II (папа)|папа Александър II]]]]
На изток след завоюването на [[
* Идеята за [[поклонничество]] в [[Светите земи]];
* Идеята за разглежданата като необходима и справедлива [[религиозна война]] срещу друговерците (в т.ч. Византия).
| |||