Разлика между версии на „Кръстоносен поход“

(→‎Предистория: преработка)
При франкския модел военната аристокрация упражнява властта си в рамките на васалната система. Придобиването на властта е според династичната традиция, свързана с принадлежността към дадено потекло. Дълг на всеки васал е да защитава господаря си и да го следва във военни експедиции. Основната маса от обществото са селяните, като процъфтява [[крепостничество]]то. Духовният живот се осъществява по строгите [[Канон (религия)|канони]] на [[Католическа църква|Римската църква]], която може да проповядва навсякъде и да заповядва на крале и императори. [[Латински език|Латинският език]] служи за [[Лингва франка|общ език]], богослужението и църковните институции играят водеща роля, религиозните фигури като [[апостол]]и, [[Светец|светци]] служат като модели на подражание.
 
През XI век в държавите и народите от [[Западна Европа]] се наблюдава демографски растеж<ref>{{Ришар|17}}</ref>, генерирал обществената прослойка на [[феодал]]ни професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като [[рицар]]и. Немалко от тях са обезнаследени [[благородници]], за които военните походи са авантюри за обогатяване и завладяване на нови територии. Те служат на своите господари срещу заплащане и се сражават на кон, въоръжени са с меч и пика, носят ризница и щит. Рицарите са тренирани да се бият в стегнати редици, подпомагани от пехота с метателни оръжия. Същевременно се развива строежът на фортификационни съоръжения: сеньориалната власт е съсредоточена в [[замък]], заобиколен с [[крепостна стена]] и защитен ров. В подножието на замъка изникват селища и пазари; градовете стават все по-многолюдни, раздвижват се [[търговия]]та и дребното занаятчийство и някои градове са под пряката власт на краля, осъществявана от [[епископ]]. В същото време хората се движат, пътищата са изпълнени с търговци и поклонници, чрез които се разпространяват новини и идеи.
 
Едно от основните явления на XI век е религиозен кипеж<ref>{{Ришар|19}}</ref>, свързан със стремежа за реформа на църквата. Първоначално тя обхваща монасите и канониците, провели т.нар. [[Клюнийска реформа]]. Впоследствие реформирането обхваща и висшето духовенство, като папството е реформирано от лотарингските папи с подкрепата на император Хайнрих III. При следващия император Хайнрих IV обаче настъпва [[Борба за инвеститура|конфликт]] между папската и императорската власт, задълбочил се до такава степен, че папата сваля от власт императора, а той пък избира [[антипапа]]. Църковното разделение лишава аристокрацията и рицарите от редица блага, свързани с църквата, тъй като притежанието им се оказва грях. Все повече хора са със съзнанието на грешници и се засилва стремежът към по-праведен живот<ref>{{Ришар|20}}</ref>. Благородниците, свикнали да разрешават конфликти със силата на оръжието, срещат съпротивата на духовниците, решени да предложат ограничение на военните действия - Божие примирие. Така църквата се нагърбва с установяването на ред, изискван от Господ, за да се възцари властта му на земята.
 
Едно от основните явления на XI век е религиозен кипеж<ref>{{Ришар|19}}</ref>, свързан със стремежа за реформа на църквата. Първоначално тя обхваща монасите и канониците, провели т.нар. [[Клюнийска реформа]]. Впоследствие реформирането обхваща и висшето духовенство, като папството е реформирано от лотарингските папи с подкрепата на император Хайнрих III. При следващия император Хайнрих IV обаче настъпва конфликт между папската и императорската власт, задълбочил се до такава степен, че папата сваля от власт императора, а той пък избира [[антипапа]].
[[Файл:Pope Alexander II.jpg|мини|160px|[[Александър II (папа)|папа Александър II]]]]
През 1063 г. папа [[Александър II (папа)|Александър II]] благославя [[християните]] в борбите им с мюсюлманите, давайки им папски знамена, а също и предварително опрощавайки всички грехове на загиналите в битките в името на [[Иисус Христос]].<ref>На папа [[Григорий VII]] се приписва идеята християнските държави да се обединят, за да се борят срещу своят общ религиозен враг – исляма.</ref>
 
На изток след завоюването на [[Първа българска държава|България]] от [[Василий II]], [[цезаропапизъм|цезаропапизмът]] във Византия взема връх и през [[1054]] г. възстановеното величие на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] води до тежки последици за [[християнство]]то –настъпва политическо разделение на [[Християнска църква|християнската църква]], известно като [[Източно-западна схизма|Великата схизма]]. Тя е резултат от един по-дълъг период на отчуждаване между християнския Изток и Запада. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси. За разделянето спомагат и вече съществуващите разлики между западната и източната църква, папата променя вече съществуващите и потвърдени истини и утвърдени за достоверни [[Догма|догми]], обреди и организация, изяснявани на седемте [[Вселенски събор]]а (период от 325 г. и последен през 786/787 г.). Кръстоносните походи са удобен политически, идеологически и силов метод за ликвидиране на [[схизма]]та с ликвидиране на субекта ѝ от византийска страна. Според ''Киндер и Хилгеман'' две духовни течения придават импулс и мощ на кръстоносното движение:
* Идеята за [[поклонничество]] в [[Светите земи]];
* Идеята за разглежданата като необходима и справедлива [[религиозна война]] срещу друговерците (в т.ч. Византия).
 
В крайна сметка папата в Рим не би отказал създаване на световна католическа империя чрез възстановяване на древните римски граници. От това произтича съществена финансово-икономическата изгода дори само от приходите от поклонници до светите за християнството места. Смесването на тези тенденции поражда кръстоносните походи, романтично и наивно представляващи желанието на западноевропейското християнство да спаси източноевропейското от мюсюлманите.
 
Кръстоносните походи са много повече от завоевателна кампания, но за местното население в териториите, обект на кръстоносната агресия, те са именно бедствие, вражеско нашествие, което не се спира пред никакви морални ограничения. Спрямо неверниците [[морал]]ът липсва – като регулирана от религията и образованието духовно-поведенческа норма, той е модифициран негативно.
 
=== Ислямско настъпление в Ориента ===
[[Файл:Alexios I Komnenos.jpg|мини|160px|[[Алексий I Комнин]]]]