Разлика между версии на „Кръстоносен поход“

м
 
== Исторически контекст ==
=== Западна Европа и църквата ===
=== Предистория ===
В края на IX век бившата империя на [[Каролинги]]те е разделена според Вердюнския договор на [[Западнофранкско кралство|Западнофранкско]] и [[Източнофранкско кралство]], като суверените от двете части се наричат „крале на франките“<ref>{{Ришар|15}}</ref>. Западната част се простира от Фландрия до Каталония, а в източната част суверените носят тройна корона – на Германското, Бургундското и Италианското кралства (всъщност влиянието им на Апенините се ограничава до Ломбардското кралство, тъй като крайбрежията на Южна Италия са окупирани от Византия). Източната част през Х век дава начало на [[Свещената Римска империя]]. Реалната власт на западноевропейските крале е ограничена поради наличието на полунезависими княжества, които се ползват с широка автономия, макар че владетелите им са обвързани с клетва за вярност към краля в рамките на [[васал]]на система. Обществото се характеризира с [[Феодализъм|феодални]] структури, понякога наричани „франкски модел“. След края на норманските и унгарските нашествия и с напредването на християнизацията същия феодален модел следват новопоявилите се национални херцогства, като постепенно някои от тях се издигат до кралства: Дания, Полша и Бохемия, Швеция и Норвегия. Те получават от папската власт автономни епископални йерархии и обхватът на западното християнство се разширява. Все още съществува езическа маса – славяните между Елба и Одер.
 
През 1063 г. папа [[Александър II (папа)|Александър II]] благославя [[християните]] в борбите им с мюсюлманите, давайки им папски знамена, а също и предварително опрощавайки всички грехове на загиналите в битките в името на [[Иисус Христос]].<ref>На папа [[Григорий VII]] се приписва идеята християнските държави да се обединят, за да се борят срещу своят общ религиозен враг – исляма.</ref>
 
На изток след завоюването на [[Първа българска държава|България]] от [[Василий II]], [[цезаропапизъм|цезаропапизмът]] във Византия взема връх и през [[1054]] г. настъпва политическо разделение на [[Християнска църква|християнската църква]], известно като [[Източно-западна схизма|Великата схизма]]. Тя е резултат от един по-дълъг период на отчуждаване между християнския Изток и Запада. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси. За разделянето спомагат и вече съществуващите разлики между западната и източната църква, папата променя вече съществуващите и потвърдени истини и утвърдени за достоверни [[Догма|догми]], обреди и организация, изяснявани на седемте [[Вселенски събор]]а (период от 325 г. и последен през 786/787 г.).
 
=== Ислямско настъпление в Ориента ===
[[Файл:Alexios I Komnenos.jpg|мини|160px|[[Алексий I Комнин]]]]