Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Походи: хронологично |
|||
Ред 147:
Северните или Балтийските кръстоносни походи са серия от военни кампании, подети от католическите крале на [[Швеция]] и [[Дания]], а също и от [[Тевтонски орден|католическите военни ордени]] срещу [[Балтийско море|балтийските]] народи.{{раздел-мъниче}}
Обявен е от папа [[Климент VI]] с ''Bula de Cruzada'' (Кръстоносна була)
Обявен е от папата през 1345 г., кръстоносците тръгват през ноември, водени от [[Бургундия|бургундеца]] Хумберт II дофин на [[Виен]] (''Humbert II de Viennois''), през февруари 1346 г. разбиват турците при [[Митилини]] и укрепват позициите си в града и района. През 1348 г. Умур бег [[Контраатака|контраатакува]], но е убит в боя при цитаделата на града.▼
През 1351 г. е подписан мирен договор с турците, при което градът остава на кръстоносците, а турците местят главния град на бейлика си в [[Ефес]]. Смирна е християнска до 1402 г., когато рицарите са победени и градът е превзет от [[Тимур]], тежко съсипан и жителите му подложени на клане.▼
=== Балкански кръстоносни походи (1396 – 1444) ===
Line 165 ⟶ 174:
Решителната битка с турците става при Варна. Подведен от младежки авантюризъм, младият крал нарушава бойния план, и когато Хунияди вече печели сражението, кралят, за да спечели славата на победител, си позволява да напусне командния пункт и сам да се вреже в центъра на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], пазещ султана. При тази атака пада убит, главата му е набита на кол и издигната към настъпващите християнски войски. Това напълно ги деморализира, те отстъпват и губят сражението и войната. България е окончателно завладяна за 434 години, а турците превземат [[Цариград]] само след 7 години. Това е краят на средновековната историческа епоха.
▲=== Смирненски кръстоносни походи (1343 – 1351) ===
▲==== Първи смирненски кръстоносен поход (1343 – 1344) ====
▲Обявен е от папа [[Климент VI]] с ''Bula de Cruzada'' (Кръстоносна була) – „Insurgentibus contra fidem“ от 30 септември 1342 г. срещу безчинствата на пиратстващия в [[Бяло море]] и [[Средиземно море]] турски [[бей]] [[Умур бег]], главатар на [[селджуки|селджушкия]] бейлик [[Айдън (емирство)|Айдън]], установил столицата си в [[Измир|Смирна]]. На [[13 май]] [[1344]] г. в битката в залива на [[Смирна]] кръстоносният флот от 20 венециански, 6 родоски и 4 кипърски кораба под командването на Анри (''Henryk'') от [[Асти (град)|Аст]] печели решителна победа срещу турците. След няколкодневни сражения, на 28 октомври 1344 г. кръстоносните сили на [[Република Венеция]], [[Хоспиталиери|Родоските рицари]] и [[Кипърско кралство|Кипърския крал Хуго (Хю) IV]] превземат столицата на емирството Смирна, но без [[цитадела]]та на града.
▲==== Втори смирненски кръстоносен поход (1345 – 1346) ====
▲Обявен е от папата през 1345 г., кръстоносците тръгват през ноември, водени от [[Бургундия|бургундеца]] Хумберт II дофин на [[Виен]] (''Humbert II de Viennois''), през февруари 1346 г. разбиват турците при [[Митилини]] и укрепват позициите си в града и района. През 1348 г. Умур бег [[Контраатака|контраатакува]], но е убит в боя при цитаделата на града.
▲През 1351 г. е подписан мирен договор с турците, при което градът остава на кръстоносците, а турците местят главния град на бейлика си в [[Ефес]]. Смирна е християнска до 1402 г., когато рицарите са победени и градът е превзет от [[Тимур]], тежко съсипан и жителите му подложени на клане.
== Последици ==
| |||