Луч: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м друг линк поради премахване |
||
Ред 22:
| Уебсайт =
}}
'''„Луч“''' ({{lang|sr|Луч}}, в превод ''Лъч'') е сръбско месечно списание, издавано в [[Скопие]], Югославия от 1937 до 1938 година. Списанието е издавано от пробългарски интелектуалци, сред които и дейци [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]], като орган, поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.<ref>[[Коста Църнушанов|Църнушанов, Коста]]. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151 – 153
▲'''„Луч“''' ({{lang|sr|Луч}}, в превод ''Лъч'') е сръбско месечно списание, издавано в [[Скопие]], Югославия от 1937 до 1938 година. Списанието е издавано от пробългарски интелектуалци, сред които и дейци [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]], като орган, поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.<ref>[[Коста Църнушанов|Църнушанов, Коста]]. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151 – 153.</ref>
== Основаване ==
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал [[Александър Караджорджевич]] от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч – месечно списание за култура, икономически и социални въпроси – Скопие“ (''Луч – месечни часопис за култура, економска и соцјална питања – Скопље''). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р [[Теодосий Робев]], икономист от Битоля, д-р [[Борис Арсов]], икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в [[Вардарска бановина|Бановината]], но симпатизант на движението, проф. [[Георги Киселинов]], филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, [[Васил Пупков]], печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (''Ђорђе Ј. Киселиновић''), а отговорен редктор е Арсов (''Борисав Арсић''). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.<ref name="Църнушанов 151"/>
Line 106 ⟶ 105:
|| 35 || Георги Симонов || [[Велес]] || месар
|-
|| 36 || [[Васил Пупков|Васил (Васе) Димитров (Димчев) Пупков]] || [[Скопие]] || книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието<ref name="Църнушанов 152">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152
|-
|| 37 || д-р [[Милош Яковлевич]] || [[Галичник]] || лекар сърбоманин, чиновник в [[Вардарска бановина|Бановината]], но благосклонен към движението<ref>Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152 – 153
|-
|| 38 || Аца Цветкович || [[Битоля]] || сърбоманин, началник на отделение в [[Вардарска бановина|Бановината]], благосклонен към движението
Line 114 ⟶ 113:
|| 39 || [[Йосиф Михайлович]] || [[Тресонче]] || инженер, сърбоманин, бивш кмет на Скопие, благосклонен към движението
|-
|| 40 || Люба Маркович || [[Дримкол]] || сърбоманин, но критичен към режима<ref name="Църнушанов 153">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 153
|-
|}
Line 123 ⟶ 122:
Публикуваните материали са за Македония (наричана ''Южни краеве'') – икономическото ѝ състояние (Яковлевич), културното богатство, критика на правителствената политика, спъваща прогреса ѝ. Особено място заемат художествените материали, народни и оригинални, които са публикувани на местни български говори, а не на сръбски език. Попсимов пише стихове на охридски, Каваев на стружки, а в драмата си „Печалбари“ Панов използва струмишки говор. Художествен сътрудник на „Луч“ е [[Никола Мартиноски]].<ref name="Църнушанов 153"/> Статиите са на сръбски, но в тях се вкарва и македонски говор, като особено успешно го прави Каваев.<ref name="Църнушанов 154"/> Статиите чест прикрито се опитват да прокарат българска патриотична линия. Така например бившият български учител Тома Попцветанов пише в статията си „Значението на Св. св. Кирил и Методий за югославянството“:
{{цитат|Това дело на Светите братя се чувства и днес след хиляда години... С него се свързват сърбите, българите и русите... Българският княз Борис, приемайки християнството, с това е отбелязал бъдещите насоки на целия южнославянски народ... През времето на цар Симеон България става духовно огнище за всички славяни...<ref name="Църнушанов 155">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 155
Д-р Борис Благоев пише в своя икономическа статия:
{{цитат|Повардарието са напуснали над 50 000 негови синове, зщото нямат достатъчно земя, която да ги храни. Същевременно тъкмо в този Юг са колонизирани 10 650 семейств, докарани от пасивните краища на зържавата... Не е направено нищо в борбата против туберкулозата, против голямата и несъразмерна детска смъртност... Положението е наистина отчаяно. Прехраната е невъзможна. Работникът въобще няма възможност да си купи месо, захар, мляко и пр. Всичко това е непостижимо за него. Още по-малко може да се облече и обуе.<ref name="Църнушанов 156">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 156
Властите отговарят с глоби и заплашване на читателите. Финансовото състояние на списанието е слабо, тъй като пласирането му върви трудно, поради страх от репресии при купуването му или абонирането за него. Печатарят Пупков го кредитира в огромна степен. Редакцията стига и до самооблагане. Проблемът с „Луч“ стига и до Белград, като самият министър-председател [[Драгиша Цветкович]] в Скопие пряко и косвено се опитва да убеди редакцията да спре списанието.<ref name="Църнушанов 156"/>
Формалният повод за спиране на списанието е свикано събрание на членовете
Списанието е спряно. Редакторите и членовете
От списанието излизат общо 14 броя.<ref name="Църнушанов 154">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154
Дейците около „Луч“, две години след забраната на списанието, активно поддържат установената [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българска власт]] във Вардарска Македония и открито се декларират като българи. След войната Гюзелов, Чкатров и Китинчев са осъдени на смърт като българи от новите комунистически македонистки власти.<ref name="Църнушанов 158"/> Киселинов, Пупков, Михайлов, Джиков, д-р Анастасов и д-р Георгиев са осъдени на затвор като българи, а Робев и Попсимов успяват да се спасят в България.<ref name="Църнушанов 159">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 159
== Външни препратки ==
* [https://www.scribd.com/document/48094184/Списанието-Луч-1937 Списанието Луч,1937]
== Бележки ==
| |||