Разлика между версии на „Константин VII Багренородни“

м
редакция без резюме
м (overlinking)
м
| герб =
}}
'''Константин VII Порфирогенит''' (на {{lang|el|Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος}}; {{lang|la|Constantinus VII Porphyrogenitus}}) е [[ромеи|ромейски (източноримски)]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлявал [[Византия|Източната римска империя (Византия)]] от 913 г. (фактически от 945 г.) до смъртта си през 959 г. Принадлежи към т.нар. [[Македонска династия]].
 
Константин VII Багренородни е син на император [[Лъв VI Философ]] и [[Зоя Карбонопсина]]. Името [[Багренородни]], или Порфирогенит, т.е. „роден в пурпур“, получава тъй като е роден през управлението на баща си, което по рождение му дава законни права на престолонаследник.
След като император Александър умира, в 913 г. властта преминава в регентски съвет, оглавяван от патриарх [[Николай Мистик]]. Несигурността в боричканията за власт между придворните фракции са причина Николай Мистик да потърси съдействието на българския [[княз]] [[Симеон I]], който получава предложението да стане тъст и закрилник на малолетния император Константин VII. Патриархът обаче скоро губи политическото си влияние и в периода 914 – 920 година регент на Константин VII е майка му [[Зоя Карбонопсина]], която оттегля предложението за съюз с българите.
 
Симеон I, който е измамен в очакванията си, че ще получи контрол над управлението на империята, продължава войната и предприема серия от опустошителни походи в Тракия и Северна Елада, с цел да принуди регентството на отстъпки. По време на този конфликт ромейските войски търпят военни поражения от българите, които няколко пъти дори стигат до Константинопол. Империята отговаря като изпраща значителна армия на поход срещу България. В грандиозната [[битка при Ахелой]] на 20 август 917 г. имперските сили водени от [[Лъв Фока]] са разгромени от войските на Симеон I. Това води до разклащане на позициите на регентството, а Зоя губи подкрепа.
 
=== Въздигане на Роман Лакапин ===
[[Файл:Follis-Constantine VII and Zoe-sb1758.jpg|мини|270px|Фолис на Константин VII и Зоя]]
Императрицата- регент напразно се опитва да намери поддръжници на режима си, докато в сложните дворцовите интриги различни пълководци и сановници се борят за влияние. През 919 г. се засилват позициите на [[Роман Лакапин]], който в резултат на умели ходове се издига от друнгарий (флотски офицер) до водещ участник в държавната политика.
 
От 920 г. регент е Роман Лакапин. Получавайки широка обществена подкрепа, той поема властта, след като отстранява чрез преврат станалата непопулярна Зоя, която е пратена в манастир. Роман става управляващ съимператор с титлата ''василеопатор'' (гр. „баща на василевса“), след като се сродява с императорската династия, оженвайки 14-годишниятгодишния Константин VII Порфирогенет за дъщеря си Елена. Тези действия на Лакапин провалят амбициозните планове на българския цар да установи контрол над ромейското правителство и да влезе в Константинопол като император. Обявявайки Роман Лакапин за узурпатор, Симеон претендира за титлите „Василевс“ и „Самодържец на всички българи и ромеи“, изисква да бъде избран за василеопатор на Константин VII, завладява византийски земи в Тракия, демонстративно обсажда Константинопол и води преговори с арабите за съвместни действия против Византия.
 
== Съуправление с Роман Лакапин ==
{{Основна|[[Роман I Лакапин]]}}
Присвоявайки титлите „[[Василевс]]“ и „[[Василеопатор]]“, от 920 г. Роман Лакапин фактически узурпира управлението по мирен път и приключва войната с България през 927 г., след смъртта на Симеон I. С новия български владетел [[Петър I (България)|Петър I]] е сключен договор за мир продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата „Цар на българите“ и обособяване на независима българска патриаршия.
[[Файл:Porphyrogenetus.jpg|мини|190px|ляво|Изображение на император Константин VII Порфирогенит, коронован от Христос.]]
 
В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си – Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин. Въпреки че е пълнолетен, Константин VII Порфирогенит има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.
 
== Външни препратки ==
{{Commons|Constantine VII}}
 
* {{икона|ru}} [http://oldru.narod.ru/biblio/kb_imp.htm De administrando imperio]
* {{икона|ru}} [http://myriobiblion.byzantion.ru/themata/themata_titul.html "За темите"]