Статуя на Свободата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
мРедакция без резюме |
||
Ред 29:
{{double image|left|Édouard Laboulaye (photo).jpg|114|Frederic Auguste Bartholdi crop.jpg|100|Едуар Рьоне дьо Лабуле (1811 – 1883)|Фредерик Огюст Бартолди (1834 – 1904)|Едуар Рьоне дьо Лабуле (1811 – 1883)|Фредерик Огюст Бартолди (1834 – 1904)}}
Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, [[Фредерик Огюст Бартолди]], който присъства на вечерята.{{hrf|Harris|1985|7}} Поради репресивния характер на режима на [[Наполеон III]], Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на [[Египет]] [[Исмаил паша (хедив)|Исмаил паша]], предлагайки му план за изграждане в северния край на [[Суецки канал|Суецкия канал]] на огромен [[морски фар]] с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. Античен прототип на проекта е [[Родоски колос|Родоският колос]], бронзова статуя на древногръцкия бог [[Хелиос]] с височина над 30 m, разположена на входа на пристанището на [[Родос]].{{hrf|Harris|1985|7 – 8}} За целите на този проект са изготвени скици и макети, но така и не се пристъпва към неговата реализация.
Американският проект отново е забавен от [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]], в която Бартолди взима участие.{{hrf|Harris|1985|8 – 9}} След войната и установяването на либералната [[Трета република (Франция)|Трета република]] Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.{{hrf|Harris|1985|8 – 9}}{{hrf|Khan|2010|60 – 61}}
Ред 44:
Бартолди и Лабуле предварително обмислят как по най-добър начин да представят идеята за американската свобода.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} В ранната американска история два женски образа са често използвани като културни символи на нацията.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Единият от тях, персонифицираната Колумбия, е разглеждан като въплъщение на Съединените щати, така както Британия е идентифицирана с [[Великобритания|Обединеното кралство]] и [[Мариан]] представлява Франция. Колумбия допълва по-ранния образ на индианска принцеса, който започва да бъде разглеждан като нецивилизован и обиден за американците.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Друга значима женска икона в американската култура е алегорията на Свободата, производна на древноримската богиня [[Либертас]], особено популярна сред освободените роби. Образът на Свободата присъства на повечето американски монети от този период,{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} както и в популярното и монументално изкуство, включително Статуята на свободата на [[Томас Кроуфорд]] от 1863 година, поставена върху централния купол на [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]] във [[Вашингтон]].{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}}
Художниците от XVIII и XIX век, стремящи се да представят републиканските идеали, често използват изображения на Либертас като алегоричен символ.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} Образът на Свободата присъства и на официалния печат на Франция.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} От друга страна Бартолди и Лабуле искат да избегнат показване на революционната свобода, като показаната от [[Йожен Дьолакроа]] в известната му картина „[[Свободата води народа]]“ (1830). В това платно, отбелязващо френската [[Юлска революция]], полуоблечената Свобода е повела въоръжена тълпа през телата на загиналите.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Лабуле не симпатизира на революцията, така че фигурата на Бартолди ще бъде изцяло облечена.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Вместо впечатлението за насилие в картината на Дьолакроа, Бартолди се стреми да даде на статуята миролюбив вид и решава тя да държи факел,
[[Файл:Freedom 1.jpg|мини|upright|„Статуята на Свободата“ на Томас Кроуфорд]]
Статуята на Кроуфорд е замислена в началото на 60-те години и първоначално е увенчана с [[пилос]], шапката, давана на освободените роби в Древния Рим. Държавният секретар [[Джеферсън Дейвис]], южняк, който по-късно ще стане президент на [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], се опасява, че пилосът може да се приеме за [[Аболиционизъм|аболиционистки]] символ и издейства неговата
Всички ранни варианти на Бартолди имат еднаква концепция – женска фигура в неокласически стил, символизираща свободата, облечена със [[стола]] и пела (туника и наметало, обичайни за изобразяването на римски богини) и държаща вдигнат факел. Според разпространено мнение лицето е моделирано по това на Шарлот Бесе Бартолди, майката на скулптора,{{hrf|Moreno|2000|52 – 53, 55, 87}} но кураторът на Музея на Бартолди Режис Юбер твърди, че тази и други подобни спекулации нямат реално основание. Бартолди проектира скулптурата със силен и опростен силует, който да се подчертава добре от нейното драматично разположение в залива и да показва на пътниците на корабите, навлизащи в пристанището, променяща се перспектива на статуята при тяхното придвижване към [[Манхатън]]. Той и придава смели класически контури и използва опростено моделиране, отразяващо огромния мащаб на проекта и неговата представителност.{{hrf|Turner|2000|10}} Бартолди пише за своята техника:
| |||