'''Евразийската сойка''' (''Garrulus glandarius'') е средно голяма – 32-35 cm – [[птица]] от семейство [[Вранови]]. За разлика от повечето представители на семейството е красивопъстро оцветена. Издава силни и резки крясъци и успешно имитира други птици. Движи се енергично и ловко, обикновено се забелязва чак когато излети или за кратък момент когато се задържи за малко неподвижна, по принцип е недоверчива и потайна птица. Има малка качулка на главата, надопашката също е бяла. В [[България]] е разпространена повсевместно, но е с ниска плътност на популацията и е защитена от закона. Води уседнал начин на живот. Тя е постоянен вид, който през зимата скита. Обитава широколистни [[дъб]]ови и [[бук]]ови гори в средния пояс на планините. Среща се понякога и в паркове, в които растат подходящи дървета. Прави гнездо високо по дърветата, изградено от клони и застлано с коренчета, трева и косми. Женската снася 5-8 светлозелени яйца изпъстрени със синкави точки, които двете птици мътят 16-18 дена. Малките напускат гнездото на 20-дневна възраст. Храни се с [[жълъди]], [[плод]]ове, семена, пъпки, [[насекоми]], различни [[безгръбначни]] и много рядко по-дребни [[гръбначни]] [[животни]]. През пролетта и лятото се храни с яйца и малки на по-дребни птици. Понякога при изобилие на жълъди си приготвя запаси, с които се храни през зимата и често такива запаси се превръщат в нови групички дървета. Така сойката „помага“ в залесителната дейност. Аналогична роля изпълнява [[Сокерица]]та (която е също от семейство Вранови и има подобни размери) в иглолистните гори. Отглежда се понякога като декоративна птица и по подобие на повечето представители на семейство Вранови се отличава с висока интелигентност, способност за заучаване на думи и звукоподражание.
