Хуанхъ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „{{Река | име = Хуанхъ | картинка = Lanzhou-rio-amarillo-d01.jpg...“
Ред 21:
}}
 
'''Хуанхъ''' ({{lang|zh|黃河}}; {{lang|pny|Huáng Hé}}, „Жълта река“) е втората по дължина [[река]] в [[Китай]] (след [[Яндзъ]]) и седмата най-дълга река в света. Дължината ѝ е 5464 [[километър|km]].<ref>{{cite web | publisher = geol.lsu.edu | year = 2011 | url = http://www.geol.lsu.edu/WDD/ASIAN/Huanghe/huange_he.htm | title = Yellow River (Huang He) Delta, China, Asia | work = geol.lsu.edu | accessdate = 24 ноември 2011 | lang = en }}</ref> Извира от планината [[Баян Хар]] в западната провинция [[Цинхай]], преминава през шест други провинции и два автономни региона и се влива в [[Бохайски залив|Бохайския залив]] на [[Жълто море]]. Размерът на водосборния басейн на реката е 1900 km от запад на изток и 1100 km от север на юг, а общата му площ е около 752 хиляди квадратни километра.
 
Хуанхъ понякога е наричана „люлка на китайската цивилизация“, тъй като в нейния басейн, най-вече в пресичащата платото [[Ордос]] долина на река [[Уей]], възникват първите китайски държави и в началото на китайската история точно тук се намират най-гъсто населените и процъфтяващи земи. От друга страна, честите опустошителни наводнения и промени на течението, предизвикани от постоянното издигане на [[речно корито|речното корито]], понякога дори над нивото на околните полета, е дал на реката и прозвищата „Мъката на Китай“ и „Бичът за синовете на Хан“.<ref>{{cite web | last = Yardley | first = Jim | year = 2006 | url = http://www.nytimes.com/2006/11/19/world/asia/19yellowriver.html | title = A Troubled River Mirrors China’s Path to Modernity | work = nytimes.com | publisher = The New York Times | accessdate = 24 ноември 2011 | lang = en }}</ref>
 
== Наименование ==
Ранната китайска литература споменава Хуанхъ като 河 (на старокитайски ''*C.gˤaj''<ref name="BaxSag">{{cite web | last = Baxter | first = Wm. H. | coauthors = Laurent Sagart | year = 2011 | url = http://crlao.ehess.fr/docannexe.php?id=1207 | title = Old Chinese Reconstruction | format = PDF | work = crlao.ehess.fr | pages = 41 | publisher = crlao.ehess.fr | accessdate = 11 октомври 2011 | lang = en }}</ref>), символ, който в съвременния китайски означава просто „река“. Първото споменаване на наименованието Хуанхъ (黃河; на старокитайски ''*N-kʷˤaŋ C.gˤaj''<ref name="BaxSag"/>) е в хрониката „[[Ханшу]]“, съставена по времето на династията [[Хан (династия)|Хан]] (206 г. пр.н.е. – 9 г.). То означава „Жълта река“, което е свързано с постоянния цвят на водите на реката в нейното средно и долно течение, дължащо се на пренасяните от нея [[льос]]ови наноси.
 
С цвета на реката преди преминаването ѝ през [[Льосово плато|Льосовото плато]] е свързано нейното древно [[Монголски език|монголско]] наименование Черна река.<ref>{{cite book | last = Parker | first = Edward H | year = 1917 | title = China, her history, diplomacy, and commerce, from the earliest times to the present day | publisher = Dutton | location = New York | pages = 41 | url = http://www.archive.org/details/chinaherhistoryd00park | lang = en }}</ref> В съвременния монголски тя е наричана на монголски Хатан гол (''Хатан гол'', „Река царица“) във [[Вътрешна Монголия]] и Шар морон (''Шар мөрөн'', „Жълта река“) в [[Монголия]]. [[Тибетски език|Тибетското]] име на реката, използвано в Цинхай, е Ма Чу (རྨ་ཆུ།, „Река на пауна“).
 
На български се среща и изписването ''Хоанхъ''.<ref>Вж. '''Хаджийски, Иван.''' Оптимистична теория за българския народ.„Изток-Запад“, 2002, с. 275.</ref>
 
== Топография ==
[[Файл:YellowRiver.jpg|мини|Хуанхъ в платата на Цинхай]]
 
Река Хуанхъ извира от планините [[Баян Хар]] в провинция [[Цинхай]]. След като напуска [[Тибетско плато|Тибетското плато]], течението на реката последователно променя посоката си на североизток, изток и юг, заобикаляйки платото Ордос, след което реката тече на изток през [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]], до вливането си в [[Бохайски залив|Бохайския залив]].
 
Хуанхъ преминава през седем провинции и два автономни региона: [[Цинхай]], [[Гансу]], [[Нинся-хуейски автономен регион|Нинся]], [[Вътрешна Монголия]], [[Шънси]], [[Шанси]], [[Хънан]] и [[Шандун]]. Най-големите градове по течението ѝ са [[Ланджоу]], [[Инчуан]], [[Ухай]], [[Баотоу]], [[Луоян]], [[Джънджоу]], [[Кайфън]], [[Дзинан]].
 
Течението на река Хуанхъ обикновено се разделя на три части, разделени условно от завоя около Ордос и навлизането в Севернокитайската равнина.
 
=== Горно течение ===
[[Файл:Yellowrivermap.jpg|мини|ляво|270п|Карта на басейна на река Хуанхъ.]]
[[Файл:6058-Liujiaxia-Dam.jpg|мини|Язовир и водноелектрическа централа в пролома Людзя]]
 
Горното течение на река Хуанхъ започва от нейните извори в планината Баян Хар и стига до град [[Тогтох]] на Ордоския завой, където реката променя рязко посоката си на юг. Този участък има дължина 3472 km и площ на водосборния басейн 386 000 km², около половината от общия басейн на Хуанхъ. В рамките на участъка надморската височина на реката пада с 3496 m при среден наклон 0,10%.
 
Непосредствено след изворите си Хуанхъ преминава главно през пасища, блата и хълмисти местности, разположени между планините Баян Хар и [[Анемачен]]. Водите на реката са бистри, а оттокът е устойчив. Тя преминава през поредица езера, най-големи сред които за [[Джалин]] и [[Ълин]] с обем съответно 4,7 и 10,8 милиарда кубични метра. Разположени на надморска височина над 4290 m това са двете най-големи сладководни езера в планинските части на Китай. Голяма част от тази област е включена в резервата [[Сандзянюен]], който обхваща също изворите на двете други големи реки на [[Източна Азия]] – [[Яндзъ]] и [[Меконг]].
 
Между проломите [[Лунян]] в Цинхай и [[Цинтун]] в Гансу Хуанхъ преминава през тясна долина, като от двата ѝ бряга се издигат стръмни скали. Речното корито е тясно, а средният наклон е голям, поради което течението в този участък е бързо и много турбулентно. То преминава през 20 по-тесни пролома, най-извести между които са Дзишъ, Людзя и Бапан. Характеристиките на течението в тази област я правят най-подходяща за изграждане на [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
 
След като излиза от пролома Цинтун реката навлиза в широките алувиални равнини [[Инчуан]] и [[Хътао]], като по бреговете ѝ са разположени главно [[Пустиня|пустини]] и [[степ]]и, притоците са редки, а течението е бавно. Равнината Хътао, коато има дължина 900 km и ширина 30 – 50 km, в миналото е била сред най-интензивно [[Напояване|напояваните]] области по течението на Хуанхъ.
 
=== Средно течение ===
[[Файл:HukouWaterfall3.jpg|мини|Водопадът Хукоу]]
 
Средното течение на Хуанхъ обхваща частта от реката между Тогтох и [[Джънджоу]]. Тя има дължина 1206 km, водосборна област с площ 344 000 km² (46% от общия водосборен басейн на реката) и общ пад от 890 m при среден наклон 0,074%. В този участък в Хуанхъ се вливат 30 големи притока и оттокът ѝ нараства с 44%. В средното течение се образуват 92% от наносите в реката.
 
Този участък на Хуанхъ пресича [[Льосово плато|Льосовото плато]], предизвиквайки значителна [[ерозия]]. Отнасяните от реката големи количества наноси правят Хуанхъ реката с най-високо съдържание на седименти в света. Най-голямото годишно количество на отложени от нея наноси е регистрирано през 1933 година – 3,19 милиарда тона, а най-високата концентрация на седименти през 1977 година – 920 kg/m³. Наносите се отлагат в по-бавното долно течение на реката, повишавайки [[речно корито|речното корито]] и създавайки известната „река над земята“.
 
От Тогтох до Юменкоу реката преминава през Дзиншан, поредица от тесни долини, които са подходящи за изграждане на водноелектрически централи. В долната част на долината Дзиншан се намира известния водопад [[Хукоу]].
 
=== Долно течение ===
[[Файл:Yellow River Delta Animation.gif|мини|Анимация от спътникови снимки на промени в делтата на Хуанхъ в периода 1989 – 2009 г.]]
 
Долното течение на Хуанхъ, от Джънджоу до морето, има дължина 786 km. Тук реката тече през [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] в посока изток-североизток към [[Бохайски залив|Бохайския залив]], като в по-голямата си част е оградена с [[Дига|диги]]. Водосборният басейн на този участък е едва 23 000 km², само 3% от общия басейн на реката, тъй като в нея се вливат малко притоци. Почти всички реки южно от Хуанхъ се вливат в река [[Хуай]], а тези на север – в [[Хай]]. Общият пад на долното течение е 94 m при среден наклон 0,012%.
 
Наносите, извлечени от Льосовото плато, се отлагат по долното течение на Хуанхъ, издигайки речното корито. В продължение на 2000 години хората се борят със свързаните с този процес [[Наводнение|наводнения]], като изграждат по бреговете на реката диги. С тяхна помощ в наши дни на много места речното корито е издигнато на няколко метра над окръжаващия го терен.
 
== Характеристики ==
Жълтата река се отличава с големия размер на плодородна [[тиня]], която носи – 1.6 милиарда тона годишно на мястото, където тя се спуска от [[Льосово плато|Льосовото плато]]. Според едно изследване, тя носи 34 kg тиня на кубичен метър на година, в сравнение с 10 за река [[Колорадо (река)|Колорадо]] и 1 за [[Нил]].<ref>Tregear, T.R. ''A Geography of China'', p. 219. 1965</ref>
 
Средният отток е изчислен на 2110 m<sup>3</sup> в секунда (32 000 за Яндзъ), с максимум от 25 000 и минимум от 245 m<sup>3</sup> в секунда. Въпреки това, от 1972 г. насам, тя често пресъхва преди да достигне до морето. Ниският воден обем се дължи на увеличаването на селскостопанското [[напояване]], което е нараснало пет пъти от 1950 г. насам. Водата, която е отклонена от реката, към 1999 г. обслужва 140 млн. души и напоява 74 000 km² земи.<ref name="video.nytimes.com">[http://www.nytimes.com/video/2007/05/30/world/asia/1194817118362/chinas-yellow-river-part-1.html China's Yellow River, Part 1]. The New York Times</ref> Делтата на Жълтата река жълто заема 8000 km<sup>2</sup>. Въпреки това, с намаляването на плодородната тиня, достигаща до морето, е установено, че тя намалява по малко всяка година от 1996 г. насам поради [[ерозия]]та.<ref>[http://china.org.cn/english/2005/Feb/119497.htm Yellow River Delta Shrinking 7.6 Square Kilometers Annually], ''China Daily'' 1 February 2005</ref>
 
Най-големият воден обем на реката е по време на дъждовния сезон от юли до октомври, когато протича 60% от годишния обем на речното течение. Максималните разходи за напояване са между март и юни. За да се задържи излишъкът от вода за употреба, когато е необходимо и за контрол на наводненията и производство на електроенергия, по течението са изградени няколко язовира, но очакваният им експлоатационен живот е ограничен поради големите натоварвания от наноси.
 
== История ==
[[Файл:Ma Yuan - Water Album - The Yellow River Breaches its Course.jpg|мини|''Жълтата река си пробива път'', [[Ma Юан]] (1160 – 1225), династия [[Сун]]]]
Жълтата река е едно от реките, които са от съществено значение за съществуването на Китай. В същото време обаче, тя е отговорна за няколко смъртоносни наводнения, включително единствените природни бедствия в писаната история, които са причинили смъртта на повече от един милион души. Най-смъртоносното наводнение е това от 1332 – 33 г., при което загиват 7 милиона души. Малко след него по брой на жертвите са наводненията от 1887 г., при което загиват от 900 000 до 2 милиона души, и няколкото последователни през 1931 г., които убиват между 1 и 4 млн. души.<ref>White, Matthew. ''The Great Big Book of Horrible Things''. W. W. Norton. 2012 г. стр. 47. isbn 9780393081923</ref>
 
Причината за наводненията е голямото количество дребнозърнест и фин [[льос]], носен от реката от [[Льосово плато|Льосовото плато]], който се отлага непрекъснато по дъното на руслото. Утаяването причинява бавното образуване на естествени прегради. Тези подводни прегради са непредсказуеми и като цяло неоткриваеми. В крайна сметка, огромното количество вода трябва да си намери нов път към морето, и поема по [[път на най-малкото съпротивление|пътя на най-малкото съпротивление]]. Когато това се случи, водата внезапно се разлива в ниската [[Севернокитайска равнина]], понякога проправяйки си ново русло и наводнявайки всички земеделски земи, селища или градове по пътя си. Традиционният китайски отговор на изграждане на все по-високи и по-високи [[дига|диги]] по бреговете понякога също допринася за големината на наводненията – когато придошлата вода пробие дигите, тя вече не може да се оттече обратно в коритото на реката, както би направила след нормално наводнение, тъй като коритото вече е издигнато по-високо от околните райони. Тези промени довеждат до постоянната промяна на устието на реката, до разстояние от 480 km, понякога достигайки океана на север от полуостров [[Шандун]], понякога на юг от него.<ref name="Gascoigne">Gascoigne, Bamber and Gascoigne, Christina (2003) ''The Dynasties of China'', Perseus Books Group, ISBN 0786712198</ref>
 
Друг исторически източник за опустошителните наводнения е струпването на ледени прегради по течението във [[Вътрешна Монголия]], с последвалото внезапно освобождаване на големите количества задържана вода. През 20 век е имало 11 големи наводнения поради тази причина, всяко от които причинява огромни загуби на човешки живот и имущество. В днешно време за разчупване на ледените прегради преди да са станали опасни, се използват експлозиви, хвърляни от самолети.<ref>[http://www.strategypage.com/htmw/htpeace/articles/20110329.aspx The Ice Bombers Move Against Mongolia]. strategypage.com (29 March 2011)</ref>
 
Преди появата на модерните [[язовир]]и в Китай, Хуанхъ е изключително склонна към наводнения. От 2540 г. пр.н.е. до 1946 г. за нея се смята, че е причинила 1593 наводнения, променяйки руслото си съществено 26 пъти от които девет пъти – доста сериозно.<ref name="Treg">Tregear, T. R. ''A Geography of China'', p. 218. 1965.</ref> Тези наводнения са включени в списъка на най-смъртоносните природни бедствия, регистрирани някога. Преди съвременните технологии за управление на бедствията, при настъпването на подобни наводнения част от населението е загивала от удавяне, но много по-голяма част е страдала впоследтвие от настъпилия глад и разпространението на болести.<ref>[http://www.who.int/hac/techguidance/ems/flood_cds/en/index.html Flooding and communicable diseases fact sheet]. World Health Organization.</ref>
 
=== Античност ===
[[Файл:Yellow River, Qing Dynasty.jpg|мини|Жълтата река, показана на карта от епохата на династия Цин]]
[[Файл:Portrait map of China.jpg|мини|Карта на Китай, изобразяваща пътя на Жълтата река (показан в синьо в горната половина на картата) в началото на 19 век]]
Исторически документи от [[период Чунцю|периода Чунцю]]<ref name="Gernet p59?">Gernet, Jacques. ''Le monde chinois'', p. 59. Map „4. Major states of the Chunqiu period (Spring and Autumn)“. {{икона|fr}}<br/> English version: {{cite book|last=Gernet|first=Jacques|year=1996|url=http://books.google.com/books?id=jqb7L-pKCV8C|title=A History of Chinese Civilization|edition=Second edition|publisher=Cambridge, England: Cambridge University Press|isbn=0-521-49781-7}}</ref> и епохата на династия [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]]<ref>"[http://homepages.stmartin.edu/fac_staff/rlangill/HIS%20217%20maps/Qin%20dynasty%20map.JPG Qin Dynasty Map]".</ref> показват, че Жълтата река по това време протича значително по на север от сегашнот си русло. Тези писмени сведения показват, че след като реката премине край [[Луоян]], тя протича по границата между провинциите [[Шанси]] и [[Хънан]] провинции, след което продължава по протежение на границата между [[Хъбей]] и Шандун преди да се влее в [[Бохайски залив|Бохайския залив]] близо до съвременния град [[Тиендзин]]. Друг ръкав на устието следва настоящия път на реката при вливането ѝ.<ref name="Treg"/>
 
Реката остави тези пътища през 602 г. пр.н.е.<ref name="Gernet p59?"/> и се измества изцяло на юг от [[полуостров Шандун]].<ref name="Treg"/> Саботажи на диги, канали и резервоари и целенасоченото наводняване на противниковите земи стават стандартни военни тактики по време на [[Периода на воюващите държави]].<ref name="Floods">Allaby, Michael & Garrat, Richard. ''Facts on File Dangerous Weather Series: [http://books.google.com/books?id=QTKbcWwJ90MC&pg=PA142 Floods]'', p. 142. Infobase Pub., 2003. ISBN 0-8160-5282-4. Посетен на 15 октомври 2011.</ref> Голямото наводнение от 11 г. съвпада с падането на краткотрайната династия [[Син (династия)|Син]], а това от 70 г. връща реката северно от Шандун – към мястото, където е настоящия ѝ път.<ref name="Treg"/>
 
=== Средновековие ===
През 923 г. отчаяният [[Късна Ляо|ляоски]] генерал [[Дуан Нин]] отново пробива дигите, наводнявайки 2600 km<sup>2</sup> в неуспешен опит да защити столицата на Ляо от [[Късна Тан|Тан]]. Подобно предложение от [[Южен Сун|южносунския]] инженер Ли Чун (наводнения в долното течение на реката, за да се защитят централните равнини от [[кидани]]те) е отхвърлено през 1020 г.: [[Договор от Шанюан|договорът от Шанюан]] между двете държави изрично забранява на Сун да създава нови гранични ровове или да променя речните течения.<ref name="Sedtime">Elvin, Mark & Liu Cuirong<!--sic--> (eds.) ''Studies in Environment and History:'' ''[http://books.google.com/books?id=tAxmcRXKpaUC&pg=PA554 Sediments of Time: Environment and Society in Chinese History]'', pp. 554 ff. Cambridge Uni. Press, 1998. ISBN 0-521-56381-X. Посетен на 15 октомври 2011.</ref>
 
Независимо от това, пробиви в дигите се случват доста често: този край [[Херлун]] през 1034 г. разделя руслото на в три и многократно наводнява северните райони на [[Дежоу]] и [[Ляочен]].<ref name="Sedtime"/> Сун пет години напразно се опитва да възстанови предишния път на реката – династията използва над 35 000 работника, 100 000 войника, и 220 000 t дърво и бамбук в рамките на една година,<ref name="Sedtime"/> преди да се откаже от проекта през 1041 г. По-бавната река въпреки това предизвиква нов пробив край [[Шангу]], който през 1048 г. променя мястото на главното устие на север към Тиендзин,<ref name="Treg"/> а през 1194 г. благодарение на големите наноси блокира устието на река [[Хуайхъ]] и променя пътя ѝ.<ref name="R. Grousset">Grousset, Rene. ''The Rise and Splendour of the Chinese Empire'', p. 303. University of California Press, 1959.<!--Although note material error in source's claim the river remained on only this path until 1853--></ref>
 
Наводнението от 1344 г. връща Жълтата река на юг от Шандун. Династия Юан е към своя залез, а императорът използва многобройна работна ръка за изграждането на нови речни диги. Ужасните условия спомагат за последвалите бунтове, довели до издигането на власт на династията Мин.<ref name="Gascoigne"/> Курсът на реката се променя отново при наводнението от 1391 г., когато реката наводнява провинция Анхуей, от Кайфън да Фенян. Накрая пътят на реката е стабилизиран от евнуха [[Ли Цин]] по време на строителни проекти, последвали поредното голямо наводнение през 1494 г.<ref name="eunuch">Tsai, Shih-Shan Henry. SUNY Series in Chinese Local Studies: The Eunuchs in the Ming Dynasty. SUNY Press, 1996. ISBN 0791426874</ref>
 
През 16 век реката причинява много нови наводнения, като например тези през 1526, 1534, 1558 и 1587 г. Всяко от тях променя долното течение на реката.<ref name="eunuch"/>
 
Наводнението от 1642 г. е с изкуствен произход, като е причинено от опита на [[мин]]ския управител на Кайфън да използва реката за унищожаване на селския бунт на [[Ли Жичен]], чиито войски обсаждат града от шест месеца.<ref>Lorge, Peter Allan. ''[http://books.google.co.uk/books?id=SE2Gw8rjuXQC&pg=PA147 War, Politics and Society in Early Modern China, 900 – 1795]'', p. 147. Routledge, 2005. ISBN 978-0-415-31691-0.</ref> Управителят заповядва на хората си да пробият дигите в опит да наводнят бунтовниците, но вместо това унищожава града си: за наводнението и последвалите глад и чума се смята че са погубили 300 000 души от предишното градско население от 378 000 жители.<ref>Xu Xin.<!--This order--> ''[http://books.google.com.hk/books?id=GAAWkYBNu5sC&pg=PA47 The Jews of Kaifeng, China: History, Culture, and Religion]'', p. 47. Ktav Publishing Inc, 2003. ISBN 978-0-88125-791-5.</ref> Проспериращият град е изоставен чак до възстановяването му при император [[Канси]] от династията [[Цин (17-20 век)|Цин]].
 
=== Ново време ===
[[Файл:1938 June Yellow River.gif|мини|Войници от китайската [[Национална революционна армия]] по време на наводнението от 1938 г.]]
Между 1851 и 1855 г.<ref name="Treg"/><ref name="R. Grousset"/><ref>Tsai, Shih-Shan Henry.<!--sic--> ''SUNY Series in Chinese Local Studies'': ''[http://books.google.co.uk/books?id=Ka6jNJcX_ygC&pg=PA200 The Eunuchs in the Ming Dynasty]''. SUNY Press, 1996. ISBN 0791426874, 9780791426876. Посетен на 16 октомври 2012.</ref> руслото се завръща на север заради наводненията, които предизвикват [[Въстание на няндзюните|Няндзюнското]] и [[Тайпинско въстание|Тайпинското въстание]]. За наводнението от 1887 г. е изчислено, че погубва между 900 000 и 2 милиона души,<ref name="internationalrivers.org">International Rivers Report. "[http://internationalrivers.org/files/Deluge2007_full.pdf Before the Deluge]". 2007.</ref> и е второто най-голямо природно бедствие в историята (без последвалия глад и епидемиите). Жълтата река, в по-малка или по-голяма степен, поема по сегашното си русло след наводнанието от 1897 г.<ref name="R. Grousset"/><ref>Needham, Joseph. ''Science and Civilization in China''. Vol. 1. ''Introductory Orientations'', p. 68. Caves Books Ltd. (Taipei), 1986 ISBN 052105799X.</ref>
 
Наводнението от 1931 г. причинява смъртта на от 1 до 4 млн. души<ref name="internationalrivers.org"/> и е природното бедствие с най-много жертви в историята (отново без да включва жертвите на глада и епидемиите).
 
На 9 юни 1938 г., по време на [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]], [[Гуоминдан|националистическите]] войски на [[Чан Кайшъ]] пробиват дигите в близост до село Хуаюанкоу в Хънан. Целта на операцията е да спре настъпващите японските войски като следва стратегията на „използване на вода вместо войници“. Наводнението от 1938 г. покрива район от 54 000 km², като отнема живота на между 500 и 900 хиляди китайци и на неизвестен брой японски войници. Наводнението възпрепятства японската армия да превземе [[Джънджоу]] на южния бряг на Хуанхъ, но не ги успява да ги спре да овладеят [[Ухан]], който по това време е временно седалище на китайското правителство.<ref>Lary, Diana. „The Waters Covered the Earth: China's War-Induced Natural Disaster“. Op. cit. in Selden, Mark & So, Alvin Y., eds. ''War and State Terrorism: The United States, Japan, and the Asia-Pacific in the Long Twentieth Century'', pp. 143 – 170. Rowman & Littlefield, 2004 ISBN 0742523918.</ref>
 
== В културата ==
В древността се е [[китайска митология|смятало]], че Жълтата река води началото си от ''Небето'' като продължение на [[Млечен път|Млечния път]]. В една китайска легенда, [[Чжан Цзян]] е изпратен в търсене на извора на реката. След като плава нагоре по течението в продължение на много дни, той вижда момиче, което преде и стадо телета. Когато пита момичето къде е, тя го дарява със совалка за тъкане с упътване да я покаже на астролога Йен Чунпин. Когато Чжан се завръща, астрологът я разпознава като совалката на Тъкачката ([[Вега]]), и освен това заявява, че в момента в който Чжан е получил совалката, той е видял скитаща звезда да преминава между Тъкачката и телетата ([[Алтаир]]).<ref>[https://en.wikisource.org/wiki/A_Chinese_Biographical_Dictionary/Chang_Chên-chou A Chinese Biographical Dictionary/Chang Chên-chou]</ref>
 
Провинциите [[Хъбей]] и [[Хънан]] водят имената си от Жълтата река. Имената им означават съответно „на север от реката“ и „на юг от реката“.
 
Традиционно се смята, че китайската цивилизация възниква в басейна на Жълтата река. Китайците се отнасят към реката като „реката Майка“ и „люлката на китайската цивилизация“. По време на дългата [[история на Китай]], Хуанхъ е считана както за благословия, така и за проклятие и е наричана едновременно „Гордостта на Китай“ (на пинин: ''Zhōngguóde Jiāo'ào'') и „Мъката на Китай“<ref>Cheng, Linsun and Brown, Kerry (2009) ''Berkshire encyclopedia of China'', Berkshire Publishing Group, p. 1125 ISBN 978-0-9770159-4-8</ref> (на пинин: ''Zhōngguó Tòng'').
 
Понякога Хуанхъ поетично е наричана ''Калният поток''. Китайският идиом „когато Жълтата река протече чиста“ се използва за обозначаване на събитие, което никога няма да се случи.
 
== Водноелектрически централи ==
[[Файл:6058-Liujiaxia-Dam.jpg|мини|ВЕЦ [[Люджиакся]], [[Гансу]]]]
[[Файл:Smxgongcheng zengmian.jpg|мини|ВЕЦ [[Санменкся]], [[Хънан]]]]
По-долу е списък на [[ВЕЦ|водноелектрическите]] централи, построени на Жълтата река, подредени в съответствие с първата си година на работа (в скоби):
 
* [[Санменкся]] (1960 г., Хънан)
* [[Саншенгун]] (1966 г.)
* [[Кинтун]] (1968; [[Кинтункся]], [[Нинся]])
* [[Люджиакся]] (1974 г., [[Йонджин]], Гансу)
* [[Лиджиакся]] (1997 г.) ([[Дженцъ]], [[Цинхай]])
* [[Янджуокся]] (1975 г., Йонджин, Гансу)
* [[Тянджяо]] (1977 г.)
* [[Бапанкся]] (1980 г., [[Ксиджу]], [[Ланджоу]], Гансу)
* [[Лунянкся]] (1992 г., [[Гунхъ]], Цинхай)
* [[Да (ВЕЦ)|Дакся]] (1998 г.)
* [[Ли (ВЕЦ)|Ликся]] (1999 г.)
* [[Уанджиажъй]] (1999 г., [[Пянгуан]], Шанси и Вътрешна Монголия)
* [[Ксиаоланди]] (2001 г.) ([[Джиюан]], Хънан)
* [[Лаксиуа]] (2010 г.) ([[Гуйде]], Цинхай)
* [[Янгхъ]] (2015 г.) ([[Синхай]], Цинхай)
* [[Маердан]] (2016 г.) ([[Мачен]], Цинхай)
 
Както е съобщено през 2000 г., 7-те най-големи водноелектрически централи (Лунянкся, Лиджиакся, Люджиакся, Янджуокся, Бапанкся, Дакся и Кинтункся) имат обща мощност от 5618 МВт.<ref>[http://english.people.com.cn/english/200012/14/eng20001214_57817.html Yellow River Upstream Important to West-East Power Transmission] People's Daily, 14 December 2000</ref>
 
== Мостове ==
[[Файл:Major cities along the Yellow River.svg|мини|Главните градове на река Хуанхъ]]
Основните мостове нагоре по течението на реката<ref>[http://baike.baidu.com/view/470993.htm Yellow River Bridges (Baidu Encyclopedia)] Yellow River Bridge Photos (Baidu), Yellow River Highway Bridge Photos (Baidu) {{икона|zh}}</ref>:
 
{{колони|3|Провинция [[Шандун]]
* Мост в Шънли
* Шосеен мост в Бинжоу
* Шосеен мост в Сункоу
* Чжуншански мост
* Цзинански мост
 
Провинция [[Хънан]]
* Кайфънски мост
* Мост в Джънджоу
 
Провинции [[Шанси]] и [[Хънан]]
* Сянменски мост
* Мост Ханчен-Юменкоу
 
[[Нинся-Хуейски автономен район]]
* Инчуански мост
 
Провинция [[Вътрешна Монголия]]
* Мост в Баотоу
 
Провинция [[Гансу]]
* Мост в Ланчжоу
* Мост Ланчжоу-Чжуншан
 
Провинция [[Цинхай]]
* Мост в Дажи
* Фериботна линия Дзалинху}}
 
== Бележки ==
{{Общомедия|Category:Huang He}}
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://www.ibiblio.org/chinese-music/Pre_Liberation/D03.Yellow_River_Ballad.au ''Балада за Жълтата река'']
* [http://www.shangri-la-river-expeditions.com/1stdes/yellow/yellowsummary.html Първото спускане] по реката
* [http://www.hydrology.nl/ihppublications/374-climate-change-impacts-and-adaptation-strategies-in-the-yellow-river-basin.html Climate Change Impacts and Adaptation Strategies in the Yellow River Basin – UNESCO report]
;Трудове от ''National Central Library'' за Жълтата река
* [http://www.wdl.org/en/item/11387/ Illustrations of Guarding the Yellow River]
 
* [http://www.wdl.org/en/item/11388/ Illustrated Work on the Storage and Drainage Activities at the Lakes and Rivers of the Yellow River and the Grand Canal]
* [http://www.wdl.org/en/item/11390/ General Atlas Depicting the Conditions of the Yellow River Dykes in Henan Province]