Разлика между версии на „Николай Вавилов“

редакция без резюме
 
Изследва [[зърнени култури]] и разработва теорията за [[Първични центрове на произход на културните растения|центровете на произход]] на културните растения<ref>{{cite book | title = Центры происхождения культурных растений | last = Вавилов | first = Н. И. | authorlink = | year = 1926 | publisher = Тип. им. Гутенберга | location = Ленинград | lang = ru }}</ref>, известни като ''центрове на Вавилов'', като за труда си „Центры происхождения культурных растений“ е удостоен с [[Ленинска премия]] (1926). В края на живота си изпада в немилост пред съветското правителство, заради критиките си на псевдонаучните теории на [[Трофим Лисенко]], и е изпратен в затвор, където умира.
 
Академик е на Аакадемията на науките на СССР (1929), АН на Украинската ССР (1929), Всесъюзната академия по селскостопански науки „Владимир Ленин“ (ВАСХНИЛ)<ref>{{cite book | title = „Новая Российская энциклопедия“: в 12 т. 3: „Бруней – Винча“, стр. 480 | last = Редкол.: А. Д. Некипелов и др | year = 2007 | publisher = „Энциклопедия“ | location = Москва | lang = ru }}</ref>. Президент (1929 – 1935) и вицепрезидент (1935 – 1940) е на ВАСХНИЛ, президент на Всесъюзното географско общество (1931 – 1940), основател (1920) и първи директор на Всесъюзния институт по растениевъдство (1930 – 1940), директор на Института по генетика на АН на СССР (1930 – 1940). Член е на [[Императорско православно палестинско общество|Руското палестинско общество]] при Академията на науките, както и на висшите руски и съветски законодателни органи: Всеруски централен изпълнителен комитет (1927 – 1929) и Централен изпълнителен комитет на СССР (1926 – 1935)
 
== Биография ==
Николай Вавилов е роден на [[25 ноември]] (13 ноември стар стил) [[1887]] година в [[Москва]] в семейство на едър търговец. Негов по-малък брат е известният физик [[Сергей Вавилов]].
 
През 1911 година завършва [[Московски селскостопански институт|Московския селскостопански институт]] и започва да се подготвя за преподавател там, като проявява интерес към [[имунитет (биология)|имунитета]] на селскостопанските растения. През 1913- – 1914 година пътува във [[Франция]], [[Германия]] и [[Великобритания]], където се запознава с водещи учени, като [[Ернст Хекел]] и [[Уилям Бейтсън]] (сред основоположниците на съвременната генетика).
 
През 1916 година, по време на [[Първата световна война]], Вавилов е консултант на руската армия в [[Иран]] във връзка с масови хранителни отравяния. Използва случая и провежда експедиция в Иран и [[Централна Азия]], изследвайки местни разновидности на [[житни култури|житните култури]]. През 1917 година става заместник на [[Роберт Регел]] в [[Всесъюзен институт по растениевъдство|Отдела по приложна ботаника]] в [[Санкт Петербург]]. По-късно през същата година оглавява катедрата по генетика и селекция в селскостопански институт в [[Саратов]], където има възможност за по-мащабни полеви изследвания на житните култури. В резултат на тях през 1919 година публикува монографията „Имунитет на растенията към инфекциозни заболявания“ (''„Иммунитет растений к инфекционным заболеваниям“'').