Вардар (1911 – 1912): Разлика между версии

▲'''„Вардар“''' е български [[вестник]], редактиран и издаван от [[Данаил Крапчев]] и излизал от 1911 до 1912 година като неофициален орган на възстановената [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Част от тиража излиза със заглавия '''„Огражден“''', '''„Пелистер“''', '''„Места“''', '''„Струма“''', '''„Марица“''', '''„Пчиня“''', '''„Брегалница“''', '''„Църна“''', за да може вестникът по-лесно да избягва цензурата и да се се разпространява в Македония.<ref>[http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp10/6.2/6.2-28.pdf Душков, Живодар. Български периодични издания със заглавия ороними, Част I. 1878 – 1919, в: Научни трудове на Русенския университет – 2010, том 49, серия 6.2, стр. 158.]</ref><ref>Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.</ref> Печата се в печатницата на [[Петър Глушков]], както и в печатниците Г. М. Чомонев, Искра и Ден. Под името „Пелистер“ излиза брой 30 от първата годишнина, като седмичник в [[София]].<ref>{{Източник БПП|2|124}}</ref>

▲Първият брой на вестника излиза на 1 октомври 1911 година. Сред сътрудниците му са [[Григор Василев]], [[Никола Милев]], [[Иван Георгов]], [[Христо Матов]], [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]], [[Петко Пенчев]], [[Христо Силянов]] и [[Любомир Милетич]]. Вестникът е критично настроен към [[младотурци|младотурския режим]], както и към външната политика на [[Правителство на България (32)|правителството]] на [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивнолиберална партия|Прогерсивнолибералната партия]]. Бори се за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]] и за връщане на ВМОРО към старите ѝ принципи.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 133.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 44 – 45.</ref> Вестникът се занимава с проблемите на Вътрешната организация и в по-малка степен на емиграцията и македоно-одринското движение в България. Постепенно на страниците му все повече изпъква идеята, че решението на Македонския въпрос е форсиране на събитията с военна намеса от страна на България. Във вестника е публикувана студията на [[Христо Матов]] „Пропуснати случаи“, която също носи това послание.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 241.</ref><ref>{{Източник БПП|1|160 – 161}}</ref>