Разлика между версии на „Бяла (област Русе)“

Допълнение, разширение
м (overlinking)
(Допълнение, разширение)
 
На 7 km в посока Велико Търново е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира железопътната гара, поддържаща железопътната линия Русе – [[Горна Оряховица]] ([[София]]), както и редица фирми от индустрията в града.
[[File:20140624 Byala train station.jpg|250п|мини|ЖП Гара Бяла]]
 
Релефът на Бяла е равнинно-хълмист. Градът е разположен в долината на Беленската река и на хълмовете около нея. Естествено е защитен от релефа на местността от север. Почвите са черноземни и горски. Климатът е умерено континентален – с горещо лято и студена зима. Поради географското положение на Бяла преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини.
 
 
Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. От [[29 юли]] до [[13 август]] [[1877]] г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла е главната щабквартира на [[Русия|руския]] император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Преди това сградата е била харем на Мехмед бей. Александър II е посрещнат тържествено от местното население на [[Беленският мост|Беленския мост]]. Пребиваващите в Бяла руски войници се построяват в шпалир заедно с коменданта на селото полковник Дорошенко. Учителят Стефан Маринов произнася приветствие на руски език. Кметът Гено Пометков поднася на гостите хляб и сол. Шествието се отправя към центъра на селото. Улицата, по която е минало, днес се нарича „Цар Освободител“.
[[File:0100 Болгарский праздник в Бяле, сентябрь 1877.jpg|350п|мини|Народен празник на мегдана в Бяла, 1877 г.]]
 
Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На мегдана[[мегдан]]а до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"/>
 
В Главната квартира в Бяла Генералният щаб провежда 2 военни съвета, които взимат стратегически решения за цялостния ход на войната. В първия съвет, на 2 август, участват императорът Александър II, военният министър [[Дмитрий Милютин]], главнокомандващият на Балканския фронт Николай Николаевич, наследникът на императора – Великият княз Александър Александрович, командир на Русчушкия отряд и началникът на щаба на действащата армия генерал Непокойчица. Военният съвет решава: Предният отряд, командван от генерал [[Йосиф Гурко]] да се оттегли на [[Стара планина|Балкана]]; Русчушкият отряд да заеме отбранителни позиции; Да не се предприема настъпление, докато не бъде превзет Плевен; Да се повика на бойното поле [[гвардия]]та на Русия. След 1 седмица в Бяла пристигат генерал Гурко и бъдещият български княз [[Александър Батенберг]], които се включват във втория военен съвет на 10 август. До 13 август в Бяла присъстват още граф [[Николай Игнатиев]], лекарят Сергей Боткин, историкът Владимир Сологуб, художникът [[Павел Ковалевски]] и други военни и граждански дейци. <ref name="Споделена памет"/>,<ref name="Бяла"/>
 
За икономиката на града след [[Освобождение на България|Освобождението]] важна роля играят Беленските ханища. Това е квартал, намиращ се западно от [[Беленският мост|Беленския мост]], в който са построени 9 хана и една [[гостилница]]. С изграждането на железопътната линия Русе – Търново значението им постепенно намалява.
[[File:Road bridge in front of Byala Bridge.jpg|250п|мини|Изглед към новия мост на Янтра от моста на Кольо Фичето]]
 
Местният [[пазар]] в началото се е правел в неделя, след това в [[четвъртък]].
 
3278

редакции