Маккартизъм: Разлика между версии

За маккартизма допринасят фактори, породени още в годините 1917 – 20, след [[Октомврийската революция]] и установяването на комунистическа власт в [[Съветския съюз]] (наричан ''Първа вълна на страх от червените'', {{lang|en|First Red Scare}}). През [[1930-те]] членовете на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на Съединените щати]] нарастват, достигайки връх от около 75 000 души през 1940 – 41 г. когато комунистите участват в организирането на профсъюзното движение и опозицията срещу [[фашизма]]. <ref>Weir (2007), pp. 148 – 149.</ref> Докато САЩ са в съюз със Съветския съюз във [[Втора световна война|Втората световна война]], антикомунизмът остава на заден план, но почти веднага след нейния край, довел до установяване на [[Източен блок|марионетни режими на Съветския съюз]] в Централна и Източна Европа, започва [[Студената война]]. Шпионски афери като тази на [[Игор Гузенко]] (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) са налице още през 1945 г., но усещането за комунистическа заплаха в САЩ рязко нараства в края на [[1940-те]]. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на [[атомна бомба]]. Същевременно комунистическата армия на [[Мао Дзъдун]] установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия [[Гоминдан]]. През 1950 г. започва [[Корейската война]], която изправя военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай. Същата година показанията на [[Клаус Фукс]] пред британски и американски разузнавателни служби довеждат до съдебни процеси срещу [[Дейвид Грийнглас]] и [[Юлиус и Етел Розенберг]] във връзка с издаване на тайни от [[Манхатън (проект)|проекта Манхатън]] на руснаците.

 

 

Участието на Джоузеф Маккарти в кампанията, приела впоследствие името му, започва с реч, произнесена на Деня на Линкълн, 9 февруари 1950 г., пред Републиканския женски клуб в Западна Вирджиния. Той показва лист хартия със списък на служители от [[Държавния департамент]], за които твърди, че са комунисти: „Аз държа тук в ръката си списък с 205 имена, за които Държавният секретар е бил уведомен, че са членове на Комунистическата партия и които въпреки всичко продължават да работят и да формират политиката на Държавния департамент.“ <ref>Griffith (1970), p. 49.</ref> Тази реч предизвиква силно медийно внимание и слага начало на превръщането му в един от най-разпознаваемите политици в Щатите.