Разлика между версии на „Кръстоносен поход“

(→‎Походи: хронологично)
(→‎Походи: стил)
Обетът може да е доброволен, но може да е наложен и като наказание. Той може да съдържа условие за продължителност – например през 1215 г. папа Инокентий III настоява за тригодишно ангажиране. Той настоява и в християнския свят да цари мир за времето на похода и забранява всички събирания с военен характер, включително рицарските турнири<ref>{{Ришар|282 – 3}}</ref>.
 
== ПоходиХронология ==
=== Първи кръстоносен поход (1095 – 1099) ===
{{Основна|Първи кръстоносен поход}}
 
Проповедта на Урбан II подтиква първо неорганизирана маса от обикновени хора, поведени от проповедника [[Пиер Отшелника|Пиер Пустинника]]. Тази група оформя така нареченияв [[Народен кръстоносен поход]]. В началото му, къмоще котона спадаевропейска итеритория, т.нар.те извършват погроми над евреите, нарчени по-късно [[Германски кръстоносен поход]], изродил се в погром над евреите. Неорганизирани и безперспективни, тетези „кръстоносци“ се отправят на изток, грабейкикато по пътя си из [[Европа]] извършват грабежи и безчинства. При пристигането им във Византия през 1096 г. ромейският [[василевс]] бърза да ги пропусне в [[Азия]]. Непредпазливо навлизат на турска територия и там биват окончателно разбити ([[Битка при Херсек]]). Оцелелите, начело с Пиер Пустинника, изчакват пред стените на Константинопол много по-добре организирания [[Първи кръстоносен поход|Поход на принцовете (бароните)]], пристигнал там през 1097 г. Той се състои от добре въоръжени групи на феодалното войнство на [[барон]]ите, събрани най-вече от [[Франция]], [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и норманското [[Кралство Сицилия]]. Походът на бароните се води от аристократитеблагородници с княжеско достойнство: [[Годфрид дьо Буйон|Годфрид Лотарингски]], [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|РаймондРаймон Тулузки]], [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарентски]] и [[Танкред Галилейски|Танкред де Отвил]]. По време на престоя си пред Константинопол тези пълководци са принудени от императора да се заклеватзакълнат да върнат на Византийската империя териториите на изток, загубени при настъплението на турците. Срещу това ще получат военна и организационна подкрепа от византийците.
 
От ВизантияКръстоносците се отправят към [[Сирия]] и [[Палестина]], прекосявайки селджукската територия на Мала Азия и постигайки серия изненадващи победи [[Обсада на Никея (1097)|при Никея]] и [[Битка при Дорилеон|изненадващи победиДорилеон]]. Завладян е град [[Антиохия]] – след 7-месечна обсада, но не е отстъпен на Византийската империя, а Боемунд създава за себе си [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]]. През юни 1099 г. пристигаткръстоносците са пред стените на Йерусалим, който превземат с щурм на [[15 юли]] [[1099]] г.
 
С тази победа приключва успешно Първият кръстоносен поход приключва успешно. Много кръстоносци се заселват в новозавзетите територии., Създавакато сепоетият [[Йерусалимскоангажимент кралство]].към ГодфридВизантия дьоне Буйон,се приелспазва титлатас ''Защитникаргумента, наче Гробаимператорът Господен''не отказвае кралскатасдържал корона в полза на братобещанието си [[Балдуинза дьо Булон|Бодуен]]подкрепа. СъздадениСъздават са християнските графствасе [[Графствографство Едеса|Едеса]] ''(сегашна, [[Шанлъурфакняжество Антиохия]] ви [[ТурцияЙерусалимско кралство]])''. иПърви крал на Йерусалим е [[ГрафствоБалдуин Триполидьо Булон|ТриполиБодуен]], ''(сегашенбрат [[Ливан]])''на Годфрид дьо Буйон, който отказва кралската корона.
 
След тези първоначални успехи се създава нова вълна на кръстоносните течения, подкрепящи постигнатото – [[Кръстоносен поход от 1101]] г. ПоклонничествотоПоклонниците възстановявавъзстановяват своите пътувания до Йерусалим, а кръстоносният дух заспива за почти 50 години.
 
=== Втори кръстоносен поход (1147 – 1149) ===
{{Основна|Втори кръстоносен поход}}
 
Кралете на Йерусалим консолидират [[монархията]] си и я разширяват между [[Средиземно море]] и река [[Йордан (река)|Йордан]]. Мюсюлманските [[Емирство|емирства]] в района набират сили и в крайна сметка се противопоставят на експанзията на кръста. Първи е [[Имад ад-Дин Зенги|Зенги]], владетел на [[Мосул]] и [[Халеб]], който на 25 декември 1144 г. ([[Рождество Христово]]) завладява графство Едеса и ликвидира първата от кръстоносните държави. КатоВ отговор на тези действия папа [[Евгений III]] и [[абат]] [[Бернар от Клерво]] проповядват за нов кръстоносен поход.
 
За разлика от първия, в този участват крале от цялото християнство, оглавени от френския крал [[Луи VII]]<ref>Придружаван и от съпругата си, кралица [[Елеонор Аквитанска]].</ref> и от германския император [[Конрад III]]. Двамата монарси оценяват пропагандистката стойност на първата кампания и потеглят с желание. Противоречията между французи и германци обаче, както и конфликти с византийците на [[Мануил I Комнин]], са постоянна пречка по време на целия поход. След прекосяването на византийските територии двете армии са разбити поотделно от селджукските турци. Оцелелите пристигат в Северна Сирия, но решават, че Едеса не е чак толкова важна цел и се отправят към Йерусалим. Оттам, разочаровайки крал [[Балдуин III (Йерусалим)|Балдуин III]], вместо да тръгнат срещу [[Нур ад-Дин Зенги]], син и наследник на Зенги, Луи и Конрад избират да атакуват [[Дамаск]], независимо емирство и съюзник на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]].