Грош: Разлика между версии

'''Грош''' ({{lang|pl|grosz}}; {{lang|tr|kuruş}}, от {{lang|de|на=от|Groschen}}, от {{lang|la|на=от|grossus /dēnārius/}} „дебел [[денарий]]“) е [[монета]], използвана в различни [[Европа|европейски]] страни по различно време, включително и в съвременността.24 гроша са равни на един Талер.

== Произход на гроша ==

За пръв път грошове се секат в [[Италия]] в края на 12. век. През [[1172]] г. в [[Генуа]] е пусната сребърна монета с тегло 1.46 г. Наричат я '''dēnārius grosusgrossus''' – „дебел“ денарий. Генуезското '''„гросо“''' (''grosso'') се приравнява на 4 обикновени „тънки“ генуезки денария. В скоро време „гросо“ се появява и във [[Флоренция]] ([[1182]] г.), [[Кремона]], [[Падуа]], [[Милано]], [[Пиза]] и [[Венеция]].

[[Файл:Maille blanche 1285.jpg|мини|дясно|300px|1/3 от гро турнуа на [[Филип IV (Франция)|Филип IV]], ок. 1296 г.]]

[[Файл:Genova grosso1.jpg|мини|дясно|300п|Генуезко гросо, около 1272 г.]]

Отначалото теглото на монетата е сравнително малко, но впоследствие рязко се повишава. През [[1266]] г. във [[Франция]], в град [[Тур (град)|Тур]] се появява френската версия на „гросо“ – сребърна монета с тегло 4.,22 гр.g, проба 958 – така нареченото „'''гро турнуà'''“ ({{lang|fr|gros tournois}}), известно в нумизматичната литература като „турнуз“. Равнява се на 12 [[дение]] турнуа, на един [[солид]].

Качеството на монетите обаче постепенно се влошава и през [[1365]] г. една монета гро турнуа вече тежи 2.,55 гр.g, но се равнява на 15 дение турнуа. С течение на времето дори пробата на чистия метал се променя. По време на [[Стогодишната война]] ([[1337]] – [[1453]]) френският крал [[Жан II|Жан II Добрия]] с цел да покрие все по-нарастващите разходи по военната кампания наредил да се секат само гро турнуа с влошена проба, които били наричани още „блан“.

През [[1300]] г. се появила и чешката разновидност на италианските гросо – пражкият грош с тегло 3.,7 грg. и проба 928. До края на 15. век (до началото на [[Хусистки войни|Хусистките войни]] [[1420]] – [[1434]]) [[Чехия]] била най-големият емисионен център в [[Централна Европа]]. Грошовете се сечали в Монетния двор в град [[Кутна Хора]] под надзора на италиански специалисти.

През [[1338]] г. в [[Тюрингия]] започнало сеченето на '''майсенския грош''' (''Meißner Groschen'') с тегло 3.,8 г.g и съдържание на 3.,4 г.g [[сребро]], който скоро се разпространил по цяла [[Германия]].

В [[Англия]] първият аналог на „гро турнуа“ е пуснат през [[1279]] г. от крал [[Едуард I]], наречен по английски маниер „гроут“ (''groat''). Той съдържал 4.,23 г.g сребро и се приравнява на 4 [[пенс]]а. През [[1351]] г. започва регулярно сечене на гроути, при което се пускат в обращение и монети „половин гроут“ с тегло 2.,05 грg.

През 14. век подобна монета, наречена '''„гроот“''' се въвежда в [[Нидерландия]] с тегло на среброто 2.,96 гр.g при общо тегло 4.,14 грg.

Грошът, сечен през 1338 г. от [[маркграф]]а на [[Майсен]] Фридрих II, като подражание на пражкия грош, сам се превръща в образец за множество немски монети. Той тежи 3.,9 г.g (при 3.,66 г.g чисто съдържание на сребро). Общото количество на всички типове майсенски грошове е няколко хиляди.

Качеството на гроша постоянно се променя. През 1360 г. майсенският грош съдържа вече 2.,788 гр.g сребро. Често се предприемат опити да се задържи качеството на гроша, в резултат на което през 15. век било установено устойчиво доста отношение на гроша към [[гулдена]]. Отначало се сечали грошове на стойност 1/20 или 1/21 от рейнския гулден, а впоследствие – 1/26.

От началото на сеченето на [[талер]]а (в края на 15. век), който трябвало да представлява сребърният еквивалент на златния гулден, грошът е приравнен на 1/21 талера, а самият талер за известновреме бил наричан '''„гулденгрош“'''. Но понеже качеството на грошовете постоянно се снижавало те се разменяли за 20 до 40 за талер. През [[1570]] г. 1 грош бил приравнен на 1/24 от талера и на монетата започнали да изобразяват числото „24“. Монетната криза в Германия, започнала в началото на 17. век и достигнала връхната си точка по време на [[Тридесетгодишната война]] ([[1618]] – [[1648]]) довежда до широкото разпространение на нископробни монети, включително и до краха на паричната система на [[Свещената римска империя]].

Качеството на гроша било възстановено едва с появата на т.нар. '''„гутергрош“''' (на {{lang|de|Guter Groschen}} – добър грош), който отново бил приравнен на 1/24 от талера. Названието „гутергрош“ се запазило до 19. век. В болшинството случаи се сечали монети от по 1 грош, но през [[1764]] г. се пускат и по 1/2 гроша (които от [[1797]] г. се изработват от мед), а впоследствие и с други номинали.

През [[1367]] година като аналог на „пражкия грош“ полският крал [[Кажимеж III Велики]] пуска собствен грош в [[Краков]], т.нар. '''„краковски грош“'''. Монетата имала същата проба като пражката (775), но се различавала по тегло (тежала 3.,2 гр.g срещу 3.,4 при пражката). Сеченето продължило кратко време и било пуснато само малко количество монети. При това литовският грош се равнявал на 10 денария ('''„пезени“'''), а качеството на полския грош било още по-лошо и се разменял за 8. Сечали се и монети от половин грош с тегло 1.,24 гр.g за литовския и 1.,03 гр.g за полския.

Полското кралство в състава на [[Руската империя]] (от [[1815]] г.) пускало собствени монети, които от [[1832]] г. били с 2 номинала – полски и руски. 1 полски грош бил равен анна 1/2 [[копейки]]. Сеченето на монети с 2 номинала продължило до [[1850]] г.

През 19. век циркулиращия в обърщение полски грош, пускан от подчиненото Полско кралство, се приравнява на 1/2 копейки.

{{основна|Куруш}}

При въвеждането на [[Български лев|българския лев]], съществуващите в обращение турски грошове са приравнени към лева в съотношенисъотношение 1:5 (20 стотинки = 1 грош). Другата турска монета, – парата, е приравнена към лева в съотношение 1:200 (един турски грош е бил 40 пари).

== Грош през 20. век ==

До началото на 21. век грошове в качеството си на разменна монета се запазват в [[Австрия]] (100 гроша = 1 [[Австрийски шилинг|шилинг]]), но с преминаването към общоевропейската валута [[евро]], тяхното функциониране се прекратява. В Полша се използват и до днес (100 гроша = 1 злота).

== Съвременно използване на думата грош ==

В [[България]] тази дума се среща в художествената литература от преди 20. век или в стари документи от времето на [[Османска империя|османското господство]]. Оттогава са останали и народни песни предимно с хумористични мотиви: