Изход (Библия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-*[htt +* [htt)
мРедакция без резюме
Ред 4:
| следваща = [[Левит (Библия)|Левит]]
}}
'''Изход''' ({{lang|el|ο Έξοδος}}; {{lang|la|Exodus}}, а на {{lang|he|שְׁמוֹת}} – ''Шемот'', '''Имената''') е втората книга от [[Библия]]та и от [[Петокнижие]]то (петте [[Мойсей|Мойсееви]] книги).
 
'''Изход''' ({{lang|el|ο Έξοδος}}; {{lang|la|Exodus}}, а на {{lang|he|שְׁמוֹת}} – ''Шемот'', '''Имената''') е втората книга от [[Библия]]та и от [[Петокнижие]]то (петте [[Мойсей|Мойсееви]] книги).
 
== Съдържание и структура на книгата ==
Line 18 ⟶ 17:
# Бог сключва с израилтяните ''Завет''; тук се намират ключовите юридически текстове: [[Десет Божи заповеди|Десетте Божи заповеди]] ([[Декалог]]) и ''„Книгата на Завета“'' (19:1 – 24:11).
# Указанията на Бог към Мойсей как да се направи светилище (24:12 – 31:18).
# Израилтяните нарушават завета с почитането на златнияЗлатния телец; следва наказание, но Мойсей посредничи и [[Господ]] отново възстановява завета (32:1 – 34:35).
# Разказ за това как израилтяните правят скинията и принадлежностите за нея, за да може Бог да „обитава между тях“ (25:8) по пътя към Обетованата земя (35:1 – 40:38).
 
Line 26 ⟶ 25:
* През [[16 век пр.н.е.]] новото египетско царство прогонва [[хиксоси]]те, които идват от [[Азия]] 150 години преди Тутмос III, който през 15 век пр.н.е. значително укрепва своята власт в областта [[Ханаан]].
* За [[14 век пр.н.е.]] е характерно силно отслабване могъществото на Египет, което е свързано с религиозната криза и преместването на столицата в [[Амарна]]. Това е периодът на царуване на фараоните Аменофис IV (променил името си в [[Ехнатон]]) и [[Тутанкамон]]. Техните васали от Ханаан по това време са заплашени от нарастващата мощ на [[хети]]те, както и от безредиците, предизвикани от скитащите племена [[хабиру]].
* Генерал [[Хоремхеб]], в желанието си да въведе ред, поставя началото на 19-татаата династия (13 век пр.н.е.), връща столицата в [[делта на Нил|делтата]] на река [[Нил]], започва да укрепва средиземноморския бряг и е принуден с [[Рамзес II]] да окаже отпор на натиска от страна на хетите. Предполага се, че именно по това време египтяните са използвали израилтяните като работна ръка. Обаче Мойсей, може би обучен подобно на други [[семити]], за да изпълнява служба, свързана с работите в азиатските колонии на Египет, успява да изведе сънародниците си в пустинята и да ги организира в светско и религиозно отношение. Тези хора, под ръководството на [[Исус Навин]] пристигат в Ханаан.
 
== Отзвук на ''Изход'' в други книги на Библията ==
В [[Псалми|Псалм]] 114 (113) и [[Книга на Исус Навин|Исус Навин]] (4:22 – 24) се възхвалява прехода през морето с Мойсей и преминаването на река [[Йордан (река)|Йордан]] с Исус Навин. В Псалм 81 (80) се призовават събралите се да празнуват: „Слушай, народе мой, и ще заявя пред теб“... „да няма всред тебе чужди богове“... „Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох из Египетската земя“, а в Псалм 95 (94): „Днес... да слушате гласа му“. В богослужението на [[евреи]]те често се споменава избавлението от Египет, а по време на големи кризи те се обръщат към миналото си, например, пророк [[Илия (пророк)|Илия]] пътува до планината [[Хорив (планина)|Хорив]] (към извора на вярата) ([[Първа книга на царете]] 19) по време на цар Ахаав, който „върши зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него“ (''I Царе'' 16:30). Също така, по време на вавилонския плен [[Исая]] проповядва, че идва време за нов ''изход'' („Аз ще направя ново нещо... ще направя път в пустинята“, [[Книга на пророк Исая|Исая]] 43:16 – 21), за чудотворно избавление от земята на робството (''Исаия'' 48:20 – 49:26), че на израилтяните ще бъде изпратено опрощение на греховете (асоциация с времето на Мойсей: „Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак греховете ти“, ''Исая'' 40:2; 44:21 – 22).
 
Изрази от ''Изход'' са използвани многократно в [[Нов завет|Новия завет]]: последната вечеря, смъртта и [[възнесение]]то на [[Исус Христос]] се разбират като неговата ''Пасха'' ([[Евангелие от Лука|Лука]] 22:14 – 20; [[Евангелие от Йоан|Йоан]] 13:1; 19:36). За кръщението и причастието се използват думи като ''манна'' (''хляб от небето''), ''облак'', ''пасха'' и ''безквасни'' (напр. ''Йоан'' 6; [[Първо послание към коринтяните|I Коринтяни]] 5:7; 10:2 – 4). [[Откровение на Йоан|Откровението]] представя Христос като пасхално ''[[агнец|агне]]'' (''Откровение'' 5:6); в същата книга, върху ''„онези, които носеха белега на звяра“'' се изсипват същите бедствия, каквито се стоварват върху египтяните (''Откровение'' 15:5 – 16:21); онези, които се радват на победата на Христос, пеят песен на Мойсей (''Откровение'' 15:3).
Line 35 ⟶ 34:
== Ползвани източници ==
* ''Biblija'', Zagreb, [[1980]]: ''Приложения'' (Dodaci) (на хърватски)
* [http://www.biblija.net/biblija.cgi?lang=sl Светото писание в Интернетинтернет] (Библията на словенски)
 
== Външни препратки ==
* [http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_2.xml Библия на страницата на Българската Православна Църква»Втора книга Моисеева – Изход]
 
{{Православна Библия}}
{{Библия}}