Карл Маркс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
Ред 124:
Той разглежда европейското общество като създадено от две основни класи: работниците, като [[пролетариат]] и собствениците на средствата за производство, които нарича още [[буржоазия]]. Отношението между тези две класи е непрекъсната борба и конфликт. Буржоазията властва и експлоатира работниците, които притежават само труда си. Те ги настройват един срещу друг, карат ги да се конкурират като по този начин ги принуждават да продават труда си на по-ниски цени.
 
Крайният резултат на този процес е, че въпреки че работниците осъществяват икономическия процес в цялата култура, те нямат власт над нея и на практика са ѝ подвластни. Господството на едни над други Маркс определя като отчуждение, като по този начин развива понятието на [[Хегел]] за [[Алиенация (социология)|отчуждението]]. И за двамата това означава да овъншностяваш или да обективираш нещо, което е част от самия теб, както вътре, така и вън от теб. Отчуждената личност е раздвоена и разделена. НейнияНейният живот губи своята органична цялост. От там идва и проблемът с отчуждения труд, който е социален [[антипод]]. Частната собственост е резултат от този отчужден труд и предизвиква отрицателни последици върху обществения живот: господство на вещните отношения над субекта на труда. В социалната сфера трудовите отношения стават външни и противоестествени. Като цяло, отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение.
 
Коренът на [[Капиталистическа система|капиталистическата система]] е частната собственост върху [[имущество]]то. Капиталът е [[богатство]] от всякакъв вид. Пролетариатът не притежава капитал. Капиталът идва от принадената стойност на труда на пролетариата. В този вид икономика работникът превръща своя труд в капитал, който обаче се присвоява от буржоазията.