Павел Матев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Допълване, обогатяване |
||
Ред 38:
== Биография ==
Павел Матев е роден на [[6 декември]] [[1924]] г. в село Оризово, [[Чирпан]]ско в бедно семейство. Баща му бил самоук, но прочут цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. Павел Матев има брат и сестра. Детството на поета е бедно – бил е воловарче, орач, жътвар, градинар, косач и лозар. За да отиде да учи в гимназия в Чирпан, майка му си продава косата на перукери за 2500 тогавашни лева, колкото струва таксата за гимназията. Това провокира Павел Матев да напише през 1954 г. стихотворението „Писмо до мама“, станало 20 години по-късно голям хит в изпълнение на [[Емил Димитров]]. Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. По онова време младият Матев вече пише, публикува и малко по-късно стихотворението „Писмо до мама“ влиза във втората му стихосбирка. Завършва [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1949 г. Работи известно време в Комитета по кинематография, заместник главен редактор на списание „Пламък“, гравен редактор на списание „Септември“, председател на Комитета за изкуство и култуда в продължение на девет години. Завежда отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП. В този период делата на поета са повече от думите му. В периода 1978 – 1979 г. оглавява Комитета за българите в чужбина. Депутат е в V, VI и VII Народно събрание. Въпреки обществената си ангажираност, Матев не спира да пише и има издадени над 40 стихосбирки. В началото на 2000 година поетът драматично напуска апартамента си в центъра на София, принуден от тогавашната власт. Премества се в малка къща в края на София, където написва последните си книги.<ref name="bnr.bg">Десислава Димитрова, [https://archives.bnr.bg/pavel-matev-zhivot-prez-lyulyakovi-noshti/?fbclid=IwAR334PO7mdveSIn5XsRczAGdcGbxmjH6LF63ynKTuAI8DNj6F74NTGZJCrE Павел Матев – живот през люлякови нощи], БНР, Архивен фонд, 6 декември 2019 г.</ref>
Обществената му кариера е впечатляваща:
Ред 45:
* зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965);
* гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966);
* председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1975);<ref name="bnr.bg"/><ref>[http://mc.government.bg/imagepo.php?p=291 Павел Матев в галерията на Министерството на културата]</ref>
* председател на Съюза на българските писатели (1989 – 1990);<ref name="literaturen sviat"/>
* заемал най-високите постове в отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].
Ред 51:
Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.<ref name="literaturen sviat">[http://literaturensviat.com/?p=41363 Поезия за/от Павел Матев в Литературен свят].</ref>
Поетът има десетки отличия и награди, сред които: „[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]]“, „[[Почетно звание „Народен“|Народен деятел на културата]]“, „[[Димитровска награда|Лауреат на Димитровска награда]]“, литературни призове: „Пейо Крачолов Яворов“ (1973), „Подпоручик Димчо Дебелянов“ (1981), „[[Пеньо Пенев (награда)|Пеньо Пенев]]“ (1998), голямата награда на ръба на два века“ в конкурса на в. „Труд“ „Златният ланец“ (2001), „[[Стара планина (орден)|орден Стара планина]]“ I степен (2005).<ref name="bnr.bg"/>
Умира на 4 февруари 2006 г. в София от заболяване.<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006 г.</ref>▼
▲Умира на 4 февруари 2006 г.<ref name="bnr.bg"/> в София от заболяване.<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006 г.</ref>
== Библиография ==
| |||