Монтана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на PeshoPeshodaa (б.), към версия на ShockD
Етикет: Отмяна
Допълнение, разширение, актуализация, редактиране, източници.
Ред 19:
 
'''Монта̀на''' е областен [[град]] в Северозападна [[България]], административен и стопански център на едноименните [[община Монтана]] и [[област Монтана]]. Населението на града е 39 240 жители според оценка на [[НСИ]] към 31.12.2018 г.
[[Файл:Montana-center.jpg|ляво|250п|мини|Централният площад с шадраваните]]
 
== Имена на града ==
[[Файл:Montana-Bulgaria-district-government.jpg|мини|Сградата на Общината]]
Първото име на града, дадено му от римляните, е '''Монтанезиум'''. При нахлуването на славянските племена районът на римския град започва да се нарича със славянското име '''Кутловица''', вероятно заради [[котловина]]та, в която е разположена областта.
 
През турското владичество се споменава за първи път под името Кутловица в документ от 1575 г. Освобождението на България през 1878 г. заварва селото с името '''Голяма Кутловица''' (като река Огоста го дели от село Малка Кутловица) и с население по-малко от 1000 жители<ref>[http://bg.zonebulgaria.com/severozapadna/montana/istoria/ История на Монтана] – в zonebulgaria.com</ref>.
 
ПрезНа [[2 декември]] [[1891]] г. Голяма Кутловица е преименувана на '''Фердинанд''', като с жеста си заслужава благоволението на княз [[Фердинанд I]] и получава статут на град. Това става при официалното откриване на железопътната гара, на което присъства и самият княз Фердинанд. Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица. Тогава градът е наброявал около 1 500 жители – българи, турци и евреи. <ref>[https://bnr.bg/vidin/post/print/100493019 Монтана отбеляза днес 123-ия си рожден ден], БНР – Видин, 02.12.2014.</ref>
[[Файл:Montana-Bulgaria-IvanHristo-VazovMihaylov-monument.jpg|мини|Паметник на ИванХристо ВазовМихайлов]]
Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига по Дунав със своите спътници, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за [[София]]. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.
 
През 1945 г. правителството на [[Отечествения фронт]] преименува града на '''Михайловград''' на името на загиналия през 1944 г. [[Комунизъм|комунистически]] активист [[Христо Михайлов]], работил в организацията на [[БКП]] и взел участие в [[Септемврийското въстание]] в града.
Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига по Дунав със своите спътници, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за [[София]]. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.
 
През 1945 г. правителството на [[Отечествения фронт]] преименува града на '''Михайловград''' на името на загиналия през 1944 г. [[Комунизъм|комунистически]] активист [[Христо Михайлов]], работил в организацията на [[БКП]] и взел участие в [[Септемврийското въстание]] в града. През 1993 г. с указ на президента [[Желю Желев]] името на града е променено на '''Монтана''' (по античното си име ''Municipio Montanensium'').
 
== География ==
Line 43 ⟶ 44:
В студеното полугодие има [[Температурна инверсия|температурни инверсии]], с мъгли и/или ниска слоеста облачност и се наблюдава [[фьон]] (наричан също „южняк“), който води до пролетни температури и снеготопене, а при арктични въздушни маси се отбелязват и стойности под -20&nbsp;°C. През топлото полугодие се регистрират [[Градушка|градушки]].
 
'''Климатични данни'''
{| class="wikitable"
| colspan="13" | Климатични данни за средни'''Средни температури (в °C) и валежи (в mm)''' по норма 1961 – 1990 г. Източник: <ref>[https://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php?pr=&n=1 Stringmeteo.comКлиматични данни за избрани български станции] (1961-1990 г., "Месечен бюлетин на НИМХ"+)</ref>
|-
!яну
Line 60 ⟶ 62:
!год
|-
| -1.,2&nbsp;°C
|1.,1&nbsp;°C
|5.,7&nbsp;°C
|11.,8&nbsp;°C
|16.,7&nbsp;°C
|20.,0&nbsp;°C
|22.,1&nbsp;°C
|21.,6&nbsp;°C
|17.,7&nbsp;°C
|11.,5&nbsp;°C
|5.,7&nbsp;°C
|1.,2&nbsp;°C
|11.,2&nbsp;°C
|-
|35 mm
Line 90 ⟶ 92:
 
{| class="wikitable"
| colspan="13" | '''Скорост на вятъра (м/сек.)''' за период 1931 – 1970 г. от „Климатичен<ref>[Климатичен справочник на България“България, Том 4 „ВЯТЪР“] на [[Национален институт по метеорология и хидрология|НИМХ]]</ref>
|-
!яну
Line 122 ⟶ 124:
Първите отрицателни температури и слани най-често са през втората половина на [[октомври]], а последните – в края на [[март]]. Средният брой на дните със снежна покривка е между 40 и 45, средната ѝ височина е 8 см. Максимумът на валежите по норма е през май-юни, минимумът – през февруари, но с климатичните промени те стават все по-неравномерно разпределени, зачестяват и дългите засушавания.
 
В южната част на стената на язовир [[Огоста (язовир)|„Огоста“]] (203 м. н.в) се намира Хидро-метеорологична обсерватория Монтана. В нея се извършват постоянни наблюдения от агроном, метеоролози и хидролози. Първите официални прогнози за времето тук се правят от 1892 г., когато към местната пощенска станция е открита метеорологична станция. През 2007 г. е отчетена най-високата температура от 43,6 градуса по Целзий.
 
=== Население ===
<!-- Моля, не променяйте. Таблицата за населението се унифицира и поставя при всички градове в България. -->
Долната таблица показва изменението на числеността на населението на града в периода от 1934 до 2014 г. <ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3117&ezik=bul Справка за населението на гр. Монтана – НСИ]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – pop-stat.mashke.org]</ref>
 
{|width="60%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%"
Line 149 ⟶ 151:
!style="text-align:center"|население
|style="background:#FADA5E"|9045
|style="background:#FADA5E"|11 17811178 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|16 27816278 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|27 29827298 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|40 08540085 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|51 59551595 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|52 47652476 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|49 17649176 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|46 86646866 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|45 93445934 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|45 35045350 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|43 37543375 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|42 42642426 {{понижение}}
|style="background:#FADA5E"|41 81441814 {{понижение}}
|-
|colspan=15|<small>Източник: ''Национален статистически институт'' <ref name="statistika"/>, „''Citypopulation.de''“ и „''Pop-stat.mashke.org''“<ref name="pop-stat"/></small>
|}
 
Line 214 ⟶ 216:
При последната административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областите [[Област Монтана|Монтана]], [[област Враца|Враца]] и [[област Видин|Видин]], като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.
 
== Управление и политика ==
== Политика ==
=== Общински кмет ===
* 2019 – [[Златко Живков]] (Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)" печели на първи тур със 71.,75 % срещу кандидата на [[Българска социалистическа партия|БСП]] Илия Илиев с 13,84 %. <ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/1229.html#/t/2 Резултати от изборите за Кмет на Монтана, 2019 г.]</ref>
* 2015 – Златко Живков (Коалиция ”Заедно за Монтана”) печели на първи тур с 54,53 % срещу кандидата на [[ГЕРБ]] Дилян Димитров
* 2011 – Златко Живков (ПП Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност – Национален идеал за единство) печели на първи тур с 54,07 % срещу кандидата на ГЕРБ Людмил Кръстев (Сандов)
* 2007 – Златко Живков (независим) печели на първи тур с 54,02 % срещу кандидата на ГЕРБ Златко Тодоров
* 2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59 % срещу Светлин Лазаров ([[БСП]]).
* 1999 – Златко Живков (Коалиция [[ОДС]] 2) печели на първи тур с 55 % срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
* 1995 – Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, [[БЗНС Александър Стамболийски]], [[ПК Екогласност]]) печели на втори тур с 56 % срещу Людмил Кръстев (Сандов) ([[СДС]]).
 
=== Общински съвет (2019) ===
Общинският съвет се състои от 33 съветници, които от местните избори през 2019 г. са разпределени както следва: <ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/1229.html#/t/1 Резултати от изборите за Общински съвет на Монтана, 2019 г.]</ref>
{| class="wikitable"
! '''Партия'''
! '''Изборен резултат'''
! '''Съветници'''
|-
|'''Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)“'''
| align="center" |'''57.,36 %''' ||align="center" |20
|-
|'''Местна коалиция „НДСВ (ДПС, НОВОТОНовото ВРЕМЕвреме)“'''
| align="center" |'''18.,56 %''' ||align="center" |7
|-
|'''БСП ЗАза БЪЛГАРИЯ'''България
| align="center" |'''13.,26 %''' ||align="center" |5
|-
|'''Местна коалиция ВОЛЯ„Воля (ЗЕМЕДЕЛСКИЗемеделски СЪЮЗсъюз АЛЕКСАНДЪР„Александър СТАМБОЛИЙСКИСтамболийски“)'''
| align="center" |'''3.,08 %''' ||align="center" |1
|-
|'''Инициативен комитет'''
| align="center" |'''1.,58 %''' ||align="center" |-
|-
|'''ПП АТАКА'''Атака
| align="center" |'''1.,20 %''' ||align="center" |-
|-
|'''„ДЕМОКРАТИЧНА„Демократична БЪЛГАРИЯБългарияОБЕДИНЕНИЕ“обединение“ (ДА България, ДСБ, Зелено движение)'''
| align="center" |'''1.,19 %''' ||align="center" |-
|-
|}
Line 258 ⟶ 262:
 
Между 1944 и 1993 г. на герба на Михайловград са изобразени 3 стилизирани пламъка като символ на [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]], [[Септемврийско въстание|бунтовете от 1923]] г. и [[9 септември]] 1944 г.
[[Файл:Montana-Bulgaria-district-government.jpg|мини|Сградата на Общината]]
 
=== Побратимени градове ===
Монтана е [[побратимен град]] или партньор със следните градове и общини: <ref>[http://www.montana.bg/wp-content/uploads/2012/05/ПОБРАТИМЕНИ-ГРАДОВЕ.pdf Побратимени градове, 2012.]</ref><ref>[http://www.namrb.org/download/file/312 www.namrb.org/download/file/312 (XLS File)] Актуализация – ноември 2014 г.</ref>{{колони|2|
{{колони|42|
* {{флагче+|[[Ноусли]], [[Ливърпул]]|Великобритания}}
* {{флагче+|[[ШмалкалденАлпиняно]]|ГерманияИталия}}
* {{флагче+|[[Салватиера]]|Испания}}
* {{флагче+|[[Каракал (град)|Каракал]]|Румъния}}
* {{флагче+|[[Дзержинский]]|Русия}}
* {{флагче+|[[Банска Бистрица]]|Словакия}}
* {{флагче+|[[ДзержинскийБялогард]]|РусияПолша}}
* {{флагче+|[[ИнчуанВраня]]|Китай}}Сърбия}}
* {{флагче+|[[Дзержинский]]|Русия}} <ref>[http://www.ugresh.ru Муниципальное образование "Городской округ Дзержинский Московской области"]</ref>
* {{флагче+|[[Житомир]]|Украйна}}
* {{флагче+|[[Инчуан]]|Китай}}
* {{флагче+|[[Каракал (град)|Каракал]]|Румъния}}
* {{флагче+|[[Криница]]|Полша}}
* {{флагче+|[[Медияна (община)|Община Медияна]]|Сърбия}}
* {{флагче+|[[:ru:Ноусли]],|Община [[ЛивърпулНоусли]]<br>|Великобритания}}
* {{флагче+|[[Пирот]]|Сърбия}}
* {{флагче+|[[Салватиера]]|Испания}}
* {{флагче+|[[Фонтен-Веркор]]|Франция}} <ref>[https://www.facebook.com/fontainevercors/ Fontaine-Vercors], Фейсбук.</ref>
* {{флагче+|[[Храдец Кралове]]|Чехия}}
* {{флагче+|[[КриницаШмалкалден]]|ПолшаГермания}}
}}
* {{флагче+|[[Инчуан]]|Китай}}}}
 
== Икономика ==
=== Характеристика ===
Line 294 ⟶ 305:
Построяването на [[Мост Видин-Калафат|Дунав мост 2]] при Видин и присъединяването на България и [[Румъния]] към [[ЕС]] осигурява по-бърза връзка на региона със Средна Европа.
 
Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село [[Салаш]] (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г.[[Файл:Montana-center.jpg|мини|Централният площад с шадраваните]]През Монтана минава [[Паневропейски транспортни коридори|Паневропейски транспортен коридор 4]]. <ref>[http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html TER and Pan-European Corridors]</ref>
 
=== Търговия ===
По-големи магазини за хранителни стоки са от търговските вериги „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“, „[[Билла България|Билла]]“, „[[Лидъл]]“, „[[Т-маркет]]“ и магазин за техника от веригите „[[TeMax]]“, „[[Технополис]]“ и „Зора“. В Монтана са разположени и няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.
[[Файл:Montana, Bulgaria-Hospital.jpg|мини|МБАЛ „[[Д„Д-р Стамен Илиев]]“Илиев“ с недостроения хирургически блок]]
 
== Здравеопазване ==
В града функционира МБАЛ „[[Д„Д[[Стамен Илиев]]“ АД, поликлиника, Център по дентална медицина, МБАЛ „Сити Клиник Св. Георги“ ЕООД, както и множество частни лекарски и стоматологични кабинети.
 
В Монтана функционира ветеринарна клиника „Пет Вет 2000“, както и един ветеринарен кабинет „Д-р Даков“.
Line 308 ⟶ 319:
=== Училища ===
* ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
* СУ „Н. Й. Вапцаров“
* ОУ „Д-р Петър Берон“
* ОУ „Иван Вазов“
* ОУ „Д-р Петър Берон“
* [[5 СОУ „Христо Ботев“ (Монтана)|СУ „Христо Ботев“]]
* СУ „Н. Й. Вапцаров“
* СУ „Отец Паисий“
* СУ „Йордан Радичков“
* Профилирана природоматематическа гимназия „Св. Климент Охридски“ <ref>[http://www.pmgmontana.com/ Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски“]</ref>
* [[ГПЧЕ „Петър Богдан“|Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“]]
* Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“
* Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Проф. арх. Стефан Стефанов“
[[Файл:Montana-Bulgaria-Ivan-Vazov-monument.jpg|мини|Паметник на Иван Вазов]]
* Професионална гимназия по техника и електротехника „Христо Ботев“
* Професионална гимназия по лека промишленост
 
=== Детски градини ===
{{колони|3|
[[Файл:Montana-Bulgaria-Ivan-Vazov-monument.jpg|мини|Паметник на Иван Вазов]]
{{колони|4|
* ДГ № 1 „Щастливо детсво“
* ДГ № 2 „Незабравка“
Line 336 ⟶ 347:
* ДГ № 11 „Изгрев“
* ДГ № 12 „Здравец“}}
[[Файл:September Uprising Monument.jpg|мини|Паметник на Септемврийското въстание]]
 
[[Файл:Montana-Bulgaria-drama-theatre.jpg|мини|Драматичен театър „Драгомир Асенов“]]
[[Файл:Montana-history-museum.jpg|мини|Регионален исторически музей]]
=== Други ===
* Обединена школа по изкуствата „Добри Христов“
Line 342 ⟶ 355:
 
== Култура ==
[[Файл:Montana-history-museum.jpg|мини|Регионален исторически музей]]
[[Файл:September Uprising Monument.jpg|мини|Паметник на Септемврийското въстание]]
 
=== Забележителности ===
* Фонтани на площад „Жеравица“
Line 358 ⟶ 368:
* Паметник на летеца-герой Богдан Илиев
* Паметник на Игнат Попов
* Паметник на Йордан Радичков
[[Файл:Montana-art-gallery.jpg|мини|Градската художествена галерия]]
 
Line 379 ⟶ 390:
== Редовни събития ==
* Празник на града [[Свети Дух]] – променя се в зависимост от църковния календар
* [[Националните празници на духовите оркестри "[[Дико Илиев"]]"
* В града ежегодно се провежда състезание по Раликрос и Автокрос
* Детски национален фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“
Line 420 ⟶ 431:
* [[Асен Греков]] (1893 – 1954) – български политик, военен и държавен деец
* [[Георги Апостолов (скулптор)|Георги Апостолов]] (1923 – 2015) – скулптор
* [[Денис Димитров]] (р. 1994) – лекоатлет, сребърен медалист от европейско първенство за юноши
* [[Драгомир Асенов]] (1926  – 1981)  – драматург
* [[Денис Димитров]] (р. 1994) – лекоатлет, сребърен медалист от европейско първенство за юноши
* [[Елен Колева]] (р. 1984) – актриса
* [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]] (1897 – 1982) – български политик, военен и държавен деец
Line 427 ⟶ 438:
* [[Кева Апостолова]] (р. 1946) – писател
* [[Кирил Кавадарков]] (р. 1943) – актьор
* [[Кристиян Николов]] (р. 1990) – български шампион
* [[Любен Коларов]] (1894 – 1946) – политик от [[БЗНС]]
* [[Мелинда Христова]] (р. 1994) – певица
* [[Мирослав Антонов]] (р. 1986) – футболист
* [[Нели Рангелова]] (р. 1958) – поп певица
* [[Огнян Николов (оперен певец)|Огнян Николов]] – оперен певец
* [[Пламена Гетова]] (р. 1953) – актриса
* [[Петко Симеонов]] (р. 1942) – писател и политик
* [[РосалинПламена НаковГетова]] (р. 19651953)  композиторактриса
* Росалин Наков (р. 1965) – композитор
* [[Светлана Лесева]] (р. 1967) – лека атлетика
* [[Стилиян Петров]] (р. 1979) – футболист
* [[Стоян Николов – Торлака]] (р. 1979) – писател
* [[Стефан Савов (актьор)|Стефан Савов]] (1896 – 1969) – драматург и актьор
* [[Стоян Николов – Торлака]] (р. 1979) – писател
* [[Теодор Тодоров]] (р. 1989) – волейболист
* [[Томислав Бисеров]] (р. 1995) – артист и общественик
* [[Петя Алекса]]Алекс – певица и актриса
* [[Христо Михайлов]] – политически и военен деец на [[БРП (к)|БРП]].