Фолкландска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 36:
== Избухване на конфликта ==
Аржентина предявява териториални претенции към Фолкландски острови, намиращи се на 480 km от източния ѝ бряг, още от началото на 19 век, но
На 2 април 1982 г. аржентински войски стъпват на фолкландска земя и бързо се справя с малкия гарнизон от британски пехотинци на островите. Те спазват заповедите си да не стрелят по британците, макар да губят хора от своя страна. На следващия ден аржентинската морска пехота завзема и остров Южна Джорджия. Към края на април Аржентине вече е стационирала повече от {{nowrap|10 000}} войници на островите, макар повечето от тях да са зле обучени новобранци, които не разполагат с адекватно количество храна, дрехи и подслон за наближаваща зима.<ref name="britannica"/>
Ред 47:
Междувременно, британските военноморски сили и аржентинските военновъздушни сили се сражават. Аржентинските самолети включват главно няколко стари американски и френски изтребители бомбардировачи, въоръжени само с конвенционални високо експлозивни бомби и нямащи електронна защита или [[радар]]. Въпреки това, те се оказват ефективни, което е показателно за уменията и мотивацията на пилотите им. Освен това, аржентинските военноморски сили наскоро са получили малък брой нови френски изтребители [[Dassault-Breguet Super Étendard]], въоръжени с най-новите противокорабни ракети [[Екзосе]]. Макар и малко, те се оказват особено смъртоносни. Тъй като Фолкландските острови се намират на ръба на бойния радиус на аржентинските летища, самолетите могат да правят само по една атака на излитане. Британските кораби остават извън обсега им, освен когато се приближават за атака на аржентинските позиции.<ref name="britannica"/>
За британците проблем се оказва тяхната зависимост от двата самолетоносача, тъй като загубата на единия от тях почти със сигурност би означавала цялостно изтегляне на войските. Въздушното подкрепление е ограничено до 20 изтребителя [[British Aerospace Sea Harrier]] с малък обсег, въоръжени с ракети въздух-въздух. За да се компенсира липсата на самолети с голям обсег, група от разрушители и
Отслабени, аржентинските сили не успяват да предотвратят десанта на британците на островите. Очаквайки пряко британско нападение, командирът на наземните сили, генерал Марио Менендес, концентрира войските си около столицата [[Порт Стенли]], за да защити самолетната писта там. Вместо това, британските контраадмирал Джон Удуард и генерал-майор Джереми Мур решават да извършат десант близо до селището Сан Карлос, на северния бряг на [[Източен Фолкланд]], и да нападнат по земя към Порт Стенли. Това смятат, че така ще избегнат цивилни жертви.<ref name="britannica"/>
Ред 58:
Британците пленяват около {{nowrap|11 300}} аржентинци по време на военните действия, всичките от които впоследствие са освободени. Аржентинското правителство обявява, че около 650 души са загинали, като близо половината от тях при потапянето на крайцера „Генерал Белграно“, докато британските човешки загуби възлизат на 255 души. Военните стратези подчертават ролята на подводниците и противокорабните ракети в конфликта. Войната илюстрира и значението на въздушното превъзходство (което британците не успяват да спечелят), както и на логистичната поддръжка, тъй като въоръжените сили и на двете страни действат на своя максимален обсег.<ref name="britannica"/>
Военното правителство на Аржентина е сериозно дискредитирано заради провала си да подготви и да поддържа въоръжените си сили във войната, която самото то е обявило. Гражданската власт се възвръща в Аржентина през 1983 г., докато британският министър-председател Маргарет
== Източници ==
| |||