Монтана: Разлика между версии

'''Монта̀на''' е областен [[град]] в Северозападна [[България]], административен и стопански център на едноименните [[община Монтана]] и [[област Монтана]]. Населението на града е 39 240 жители според оценка на [[НСИ]] към 31.12.2018 г.

[[Файл:Montana-center.jpg|ляво|250п|мини|Централният площад с шадраваните]]

== Имена на града ==

Първото име на града, дадено му от римляните, е '''Монтанезиум'''. При нахлуването на славянските племена районът на римския град започва да се нарича със славянското име '''Кутловица''', вероятно заради [[котловина]]та, в която е разположена областта.

=== Деление ===

Най-старата част на града е [[квартал]]ът в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси „Младост 1“, „Младост 2“ и „Плиска“ (в северозападната част на града), Кошарник, „Огоста“, Мала Кутловица, „[[Пъстрина (квартал)|Пъстрина]]“ и „Изгрев“. Последните 3 квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.

 

== История ==

=== Римска епоха ===

Районът около Монтана става част от [[Римска провинция|римската провинция]] [[Мизия|Горна Мизия]] през [[29 г. пр.н.е.]] заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо [[траки]]йско селище, получава градски права под името '''Монтанензиум''' ({{lang|la|Municipio Montanensium}}), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана).

 

Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след [[Рациария]] ([[Арчар]]). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазийски заселници.

 

Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със занаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа на [[Елинизъм|елинизма]] са обявени [[Диана]] и [[Аполон]].

=== Съвременна България ===

[[Файл:Montana-Bulgaria-war-monument-closeup.jpg|мини|Паметник на загиналите във войните за национално обединение]]

 

=== Административен център ===

От 1878 г. до днес Монтана е част от различни административни единици, според многобройните закони за [[административно деление на България]].

 

Между 1944 и 1993 г. на герба на Михайловград са изобразени 3 стилизирани пламъка като символ на [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]], [[Септемврийско въстание|бунтовете от 1923]] г. и [[9 септември]] 1944 г.

[[Файл:Montana-Bulgaria-district-government.jpg|мини|Сградата на Общината]]

=== Побратимени градове ===

Монтана е [[побратимен град]] или партньор със следните градове и общини: <ref>[http://www.montana.bg/wp-content/uploads/2012/05/ПОБРАТИМЕНИ-ГРАДОВЕ.pdf Побратимени градове, 2012.]</ref><ref>[http://www.namrb.org/download/file/312 www.namrb.org/download/file/312 (XLS File)] Актуализация – ноември 2014 г.</ref>

== Икономика ==

=== Характеристика ===

В община Монтана са регистрирани над 2000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50 % дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността, са с дялове над 10 %.

 

Значителна част от населението на града, предимно около средна възраст, се занимава със земеделие и скотовъдство през свободното си време в лични стопанства във вилните зони и околните села. Друга част работи временно или сезонно в [[Гърция]], [[Италия]] и [[Испания]].

=== Транспорт ===

 

* Линия 1: квартал „Кошарник“ – квартал „Мала Кутловица“

* Линия 2: ж.к. „Младост 2“ – квартал „Мала Кутловица“

* Линия 10: ж.к. „Младост 2“ – Центъра

Градът се намира на първокласен път [[Европейски път E79|Е79]] [[Видин]] – [[Враца]] – [[София]] – [[Кулата]] и главен път 81 ([[Лом]] – София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременно изпълнение на участъка от Път 81 между [[Берковица]] и [[Костинброд]].

 

* ДГ № 11 „Изгрев“

* ДГ № 12 „Здравец“}}

[[Файл:Montana-Bulgaria-drama-theatre.jpg|мини|Драматичен театър „Драгомир Асенов“]]

[[Файл:Montana-history-museum.jpg|мини|Регионален исторически музей]]

=== Други ===

* Обединена школа по изкуствата „Добри Христов“

* Стара римска баня

* Открита археологическа експозиция Лапидариум на епиграфски паметници от римската епоха

* Паметник на Христо Михайлов

* Паметник на Септемврийското въстание от 1923 г.

* Паметник на загиналите във войните за национално обединение

* Паметник на Игнат Попов

[[Файл:Montana-art-gallery.jpg|мини|Градската художествена галерия]]

=== Религиозни храмове ===

* Църква „Св. св. Кирил и Методий“

* Парк „Свети Дух“

* Попска градина

* Парк „Сините езера“}}

 

== Спорт ==

[[Файл:Stadion montana 2012.jpg|мини|Стадион „Огоста“]]

Регистрирани спортни клубове:

* СК „Бойни спортове – Монтана“ BJJ и ММА

* [[Асен Греков]] (1893 – 1954) – български политик, военен и държавен деец

* [[Георги Апостолов (скулптор)|Георги Апостолов]] (1923 – 2015) – скулптор

* [[Драгомир Асенов]] (1926 – 1981) – драматург

* [[Елен Колева]] (р. 1984) – актриса

* [[Христо Михайлов]] – политически и военен деец на [[БРП (к)|БРП]].

 

== Източници ==

<references />