ФК Лийдс Юнайтед: Разлика между версии

Много нестабилният Лийдс започва своята история с три години на анонимност в средата на таблицата на Втора Дивизия. През 1923 – 24 се забелязва подобряване на играта и стабилност особено на Елън Роуд – допуснати са 10 гола и само 2 загуби. Като гост представянето не е чак толкова добро и въпреки слабия край на сезона – само две победи в последните осем срещи – Лийдс печели шампионската титла на Втора Дивизия. Това означава само едно: Юнайтед ще има възможност да премери сили с най-силните за пръв път. В действителност отборът не е подготвен за подобно предизвикателство. През 1925 пристигането на Том Дженингс от Рейт Роувърс (с невероятните 112 гола в 167 срещи) не е подкрепено от останалите нападатели, и след класирания на 18то18-о и 19то19-о място в първите два сезона (с представяне като гости 2-1-18) през сезона 1926 – 27 и класиране на 21-во място Юнайтед се завръща във Втора Дивизия. Като множество клубове в онези години Лийдс е слаб за Първа дивизия и в същото време прекалено силен за Втора. През 1931 г. следва завръщане при най-силните и моментално отпадане отново следващата година. До началото на Втората Световна Война, Лийдс успява да завоюва отново място в Първа Дивизия и няколко години се подвизава в средата на класирането. Най-постоянно през този период са постиженията купата на ФА – просто ужасно. Лийдс не успява да премине 4-ти кръг нито веднъж и така си и остава до 1949 – 50. По време на Войната регионалните групи и различните купи се играят с наличните играчи (повечето мъже са мобилизирани на фронта). Някои от тези играчи са играли в Лийдс и преди войната и са кратък период у дома, друга част са работници от военните фабрики, но по правило тимовият лист се попълва с необходимия брой имена минути преди мачовете. Ето защо изиграните мачове през този период не се броят в пълен смисъл на официални.

Лийдс на Били Хемпсън постига ужасен рекорд в периода 1946 – 47 в представянето си като гост: 0 победи, 1 равен и 21 загуби. Клубът или разчита на прекалено много играчи от преди войната или играчите са прекалено млади и неопитни и успяват да спечелят едва 4 точки от Коледа до края сезона. Хемпсън подава оставка и е заменен от дългогодишния служител на отбора – Уилис Едуърдс. Бивш футболист с над 400 участия за отбора и 16 мача за Англия, Едуърдс никога не е получавал жълт или червен картон, нещо с което се гордее. Но както се оказва понякога е необходим малко повече жар и спортна злоба, за да се постигне успех. Лийдс завършва 18-тии във Втора Дивизия и Едуърдс подава оставка. Следващият мениджър е Франк Бъкли, който прави името си известно в отбора на [[ФК Улвърхамптън Уондърърс]] и успехите си на трансферния пазар. Бъкли спира упадъка на отбора. Именно той кани за проби в мач срещу [[ФК Куийн ъф дъ Саут]] 17-годишният играч на Суонзи. Още следващата събота най-великият играч в клубната история Джон Чарлс прави и своят дебют в официален мач срещу Блекбърн Роувърс. Сезона 1949 – 50 е малко по-добър за отбора – с подобрена защита е достигнато 5-о място във Втора дивизия. През 1951 – 52 Чарлс е преквалифициран в централен нападател и отбелязва 26 гола в 40 срещи, но със слаби резултати на отбора като гост отново е постигнато класиране едва в средата на таблицата. Бъкли решава, че няма какво повече да даде на отбора и подава оставка в края на сезона през 1953. Поста поема Рейх Картър, който моментално успява да се изпокара с някои от играчите и когато през 1954 – 55 започва сезона с 5 загуби в 6 срещи дните на Картър изглеждат преброени. Картър променя тактиката на отбора като минава към по-дефанзивен вариант, което почти успява да класира Юнайтед в Първа Дивизия с крайно класиране на 4-то място (без загуба през последните 8 срещи). Постижението на Чарлс от 29 гола в 42 срещи през сезона 1955 – 56 осигурява второто място във Втора Дивизия и промоция за висшия ешелон след почти 10-годишно отсъствие. 1955 – 56 е началото на странна за Лийдс поредица от три последователни години, в който в 3-ти кръг жребият противопоставя Кардиф Сити и са загубени и трите мача с 1:2. Следващият сезон отново е прекрасен за Джон Чарлс – 38 гола в 40 мача, включително 4 гола в последните му 2 мача за клуба преди да премине в Ювентус. Никой не желае трансфера на играч като този, но отборът се нуждае спешно от средства за възстановяването на Западната трибуна унищожена от пожар по-рано през сезона., а Ювентус има пари в излишък. Чарлс по-късно ще спечели 3 шампионски титли и наградата за играч на годината в Италия. Зависимостта на Лийдс от Чарлс проличава през следващите 2 години, когато головете стават рядкост, въпреки наличието в тима на младия централен полузащитник с име Джак Чарлтън и интелигентния десен защитник на име Риви. Договорът на Рейх Картър не е подновен и е заменен от Бил Ламбтън, който е посрещнат от недоволство сред играчите. Основното постижение на Ламбтън към отбора е използването на млади играчи като клубна политика, което скоро води до откриването на таланти като Били Бремнър и още няколко по-именити младежи. След по-малко от година Ламбтън е заменен от Джак Тейлър, който през 1961 също подава оставка като оставя отбора в дъното на Втора Дивизия. Към кого ще се обърне клубът? Кой може да поеме състава?

Гол на Алън Кларк носи победата на Уимбълдън, но комбинацията от непримиримост и смела игра на Уулвърхямптън отнема първото място в шампионата на Лийдс. Само два дни след мача на Уимбълдън Лийдс трябва да гостува на Молиню в последния кръг. Загуба с 1 – 2 и титлата е за Дарби Каунти. Още един шанс за дубъл е пропилян. Сезон 1972 – 72 е същият като 1969 – 70 – неприятен за феновете на отбора. Възрастта и контузиите на титулярния състав започва да натежава. Към клуба с присъединяват Тревър Чери, Дейвид Харви и Джо Джордън с амбицията да донесат още успехи. Финалът за ФА през тази година дълго е помнен: Лийдс губи 0 – 1 от Съндърланд с гол на Иън Портърфийлд и две страхотни спасявания на Джим Монгомъри след удари на Питър Лоримър. Резултатът е страхотна изненада и пресата пише „Шокът се случи“. Финалът за КНК срещу Милан също с помни дълго основно с ужасното представяне на гръцкия съдия Христос Михас. След като отсъжда много съмнителен пряк-свободен удар за Милан, те повеждат още в 4тата4-тата минута. Михас не обръща внимание и на претенциите на Лийдс за 3 дузпи от които две са стопроцентови. Малко преди края Нормън Хънтър известен със своята агресивност се сбива след като е ритнат без топка и отново няма последствия за футболиста на Милан. Хънтър е изгонен заедно с играч на Милан. Лийдс не успява да изравни, но след края са приветствани от публиката в Гърция като истинските победители в този финал. Михас е наказан от УЕФА незабавно след края на мача, но Лийдс никога не получава шанса да поправи грешките му на терена. Сезон 1973 – 74 е най-великият в клубната история според много от привържениците. Не само защото Лийдс печели за втори път титлата, а и защото в края на сезона Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. Сезонът започва със седем поредни победи и ранно отпадане от турнира за Купата на лигата, отпадане и в турнира за Купата на УЕФА в 3-ти кръг. До февруари Лийдс няма загуба, но тогава идва и първата 2 – 3 от Стоук Сити. Поредицата от 3 поредни загуби връща Ливърпул в борбата за титлата. Края на сезона и дома идва с победа 3 – 2 на Ипсуич. След 4 дни идва и голямата новина от Анфийлд: Арсенал побеждава Ливърпул и титлата е на Елън Роуд. Последният мач от сезона е като гост на Куийнс Парк Рейнджърс и победа 1 – 0. Това е краят на една ера. След края на сезона Дон Риви поема английския национален отбор. Дори шанса да участва в КЕШ за втори път с Лийдс не е в състояние да го изкуши. Той препоръчва за свой наследник Джони Гилс, но поради причини, които вероятно никога няма да се разберат, съветът на директорите избира Брайън Клъф. Моментално след пристигането си той отчуждава основната част от играчите като има казва, че дотогава са печелили медалите си с мошеничество. Клъф докарва в отбора и Джон О'Хеър и Джон МакГовърн, който е пуснат моментално в игра, за да замени Били Бремнър (наказан за осем мача след бой с Кевин Кигън на финала за Черити Шийлд). След като постига една-единствена победа в първите седем мача, напрежението и омразата на играчите си казва думата: след само 44 дни начело на отбора Брайън Клъф е изгонен, но си взима солидно обезщетение и оставя борда на директорите в истерия. Джими Армфийлд поема поста и като начало се опитва да стабилизира нещата. МакГовърн и О'Хеър са продадени и Еди Грей се завръща от контузия. Лийдс така или иначе не се качва особено много в класирането след лошия старт. В турнира за купата на ФА достига 1/4 финал след 3 преигравания срещу Ипсуич. Добър е прогреса и в КЕШ. Победа с 2 – 1 дава важно предимство за Лийдс преди реванша на Камп Ноу срещу Барселона с великия Йохан Кройф. Нещата изглеждат още по-добри, когато Лоримър бележи в 7-а минута от втория мач. Барса изравнява, но не може да направи нищо повече. Но за втори път за последните три години европейските мечти на Лийдс за прекъснато от безумно съдийство. На финала на Парк де пренс в Париж се срещат Байерн и Лийдс. В 67-матаата минута Питър Лоримър пронизва вратата на Байерн. Страничният съдия тича към центъра, защото смята, че е отбелязан валиден гол, но френският съдия отменя гола, защото Били Бремнър влияел на играта по време на изстрела. Много е интересно как един футболист може да повлияе на играта при шут с повече от 100 км/ч. Не са отсъдени и две дузпи и гнева на играчите на Лийдс нараства. Случва се неизбежното – наивна грешка и втори гол за Байерн. По-голямата част от привържениците на Лийдс започват да напускат местата си в знак на простест. С появата си на финал Лийдс все пак става първият Британски отбор, които взима участие на финал и в трите европейски клубни турнира и първият Британски отбор с общо 5 финала в ЕКТ. Това е последното постижение на отбора създаден от Риви. Сезон 1975 – 76 може да се запомни само с 5-ото място в крайното класиране. През 1976 – 77 са последните мачове на клубните легенди Били Бремнър и Нормън Хънтър и пристигането на един от най-атрактивните играчи на 70-те Тони Къри. Сезонът е разочароващ с класиране на 10-тоо място (най-лошото от много години). В турнира за купата на ФА представянето е по-достойно: достигнат е полуфинал, където Лийдс отпада от Манчестър Юнайтед. 1977 – 78 за Манчестър Ю заминават Джо Джордън и Гордън МакКуийн. На върха на атаката, за да замени Джордън, пристига Рей Хенкин и отбелязва 20 гола. Край на кариерата си слагат Пол Рийни и Алън Кларк, а отбора напуска и мениджърът Джими Армфийлд след 9-ото място в класирането и полуфинал за Купата на лигата в последния му сезон. Армфийлд поема един тим в неговия залез като го стабилизира и постига прилични резултати. Но с шефове и фенове разглесени от успехите на Дон Риви, това не е достатъчно. На старта на сезон 1978 – 79 Лийдс успява да откаже Джок Стейн от ръководството на шотландския национален отбор и той поема отбора. Той дори не прави истински опит да се нанесе в града и когато му се обаждат отново от Шотландия да поеме националния отбор, той се оттегля след само 44 дни начело на Юнайтед. Щафетата поема Джими Адамсън. След лош старт на сезона, Лийдс се съвзема и достига полуфинал за Купата на лигата, но след равенство 2 – 2 у дома отпада със загуба 1 – 0 като гост. Петото място в шампионата е достатъчно за класиране за Купата на УЕФА за следващия сезон. 1979 – 80 започва отново зле и скоро публиката започва да призовава Адамсън да се махне. Присъдата му е отложена заради добрата форма на двама нови млади играча: нападателят Тери Конър и вратарят Джон Лукич. Въпреки това Лийдс достига едва 11-тотоото място в края на сезона. Адамсън е изхвърлен от отбора след като успява да постигне само една победа в първите пет мача на старта на следващия сезон.

През сезон 1991 – 92 Юнайтед печели титлата едва два сезона след като се завръща в Първа дивизия. Отборът е последния шампион преди да бъде основана Висшата лига. След този сезон Лийдс навлиза в период на упадък като тима завършва в средата на таблицата. Този период продължава до 1998 г., когато треньора на отбора Джордж Греъм е уволнен и тима е поет от асистента му Дейвид О'Лиъри. Новият мениджър налага млади и перспективни играчи като голяма част от тях са от школата на клуба. Така през сезон 1998 – 99 О'Лиъри класира отбора на 4-то място като за пръв път участва в ЕКТ от 1992 г. Юнайтед продължава да прогресира като резултата за това е 3-тото място във Висшата лига като дори навръх Нова Година отбора е лидер, но спада на формата след това сваля Лийдс от върха. В същия сезон 1999 – 2000 тима достига полуфинал за Купата на УЕФА като се изправя срещу Галатасарай. Първият двубой в Истанбул е помрачен от убийството на двама фенове на Лийдс. Отборът губи полуфинала като впоследствие Галатасарай печели турнира.3-тото място осигурява на Юнайтед участие в Шампионската лига. Лийдс се представя прекрасно и достига полуфинал, където е отстранен от Валенсия. Първият мач завършва 0:0, а реванша 3:0 за испанците. В същия този сезон 2000 – 2001 Лийдс завършва на 4-та позиция и печели участие за Купата на УЕФА. В началото на следващия сезон О'Лиъри похарчва близо 100 млн.паунда за трансфери и така шефовете на клуба теглят заеми, които трябва да бъдат изплатени с приходите получени от класиране в Шампионската лига и продажба на билети. Класирането не се осъществява и финансовата криза се задълбочава като признак за това е продажбата на Рио Фърдинанд на Манчестър Юнайтед за 30 млн.паунда. В сезон 2002 – 2003 Лийдс се класира на 15-тоо място като същевременно О'Лиъри е уволнен. Следващият сезон се указва катастрофален като Лийдс изпада в Чемпиъншип. На клубът се налага да разпродаде всичките си звезди – [[Алън Смит]], [[Марк Видука]], [[Пол Робинсън]], [[Хари Кюъл]], [[Лий Бойър]] и др.за да може да изплати дълговете си. През сезон 2005 – 2006 Юнайтед играе финален плейоф за завръщане във Висшата лига, който губи с 3:0 от Уотфорд. А на следващия Лийдс Юнайтед достига дъното след като отбора за първи път в историята си изпада в трета дивизия. В следващата кампания отборът започва с 15 точки пасив заради финансовата си нестабилност, но записва шест поредни победи като това е най-добрия старт на сезон от 1973 г. насам. И така Лийдс се измъква от зоната на изпадащите с актив от три точки. Като целта на отбора е спечелване на промоция в Чемпиъншип. Белите се класират на 5-а позиция. А в средата на сезона мениджъра на тима Денис Уайз напуска за да стане директор в Нюкасъл Юнайтед. Така отбора е поет легендата на клуба Гари Макалистър. Отборът игра финал за влизане в Чемпиъншип срещу Донкастър Роувърс, който загуби с 1:0. Тимът се подвизава в Чемпиъншип, като през сезон 2013/2014 завършва на 15-тоо място.