Бачковски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
== История ==
Манастирът е основан през [[1083]] г. от [[Григорий Бакуриани]] – велик доместик на западните войски на византийския император [[Алексий I Комнин]] и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.<ref>Gautier, P. Le typikon du sébaste Grégoire Pakourianos. – Revue des études byzantines, 42, 1984, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1984_num_42_1_2154 5 – 145]; Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик. Грузинская редакция Типика. Тбилиси, 1971; Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Ереван, 1978. Български превод: Гръцки извори за българската история. Т. 7. С., 1967, [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VII.djvu 39 – 66].</ref> Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол ([[Пловдив]]), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).елен
Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество.<ref>Звездов, С. Известия за Бачковския манастир в грузинския летописен свод „Картлис Цховреба“. – Минало, 24, кн. 2, 2017, [https://www.academia.edu/37092808 9 – 10]; Стефанов, П. Българско-грузински културни и църковни връзки. – Исторически преглед, 65, 2009, кн. 1/2, 5 – 8.</ref> Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна [[Грузия]] с [[Византия]]. Един от тези книжовници е грузинският философ-[[Неоплатонизъм|неоплатоник]] [[Йоан Петрици]] (около 1050 – 1130 г.), ученик на [[Йоан Итал]]. От това време са съхранени две важни постройки – костницата и църквата „Св. Архангели“.
| |||