Шарл I Анжуйски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 13:
| погребан = [[Сен Дени (базилика)|Сен Дени]]
| предшественик =
| потомство =
| наследник = [[Карл II Анжуйски]]
| съпруга = [[Беатрис Прованска]]
Ред 23:
|герб = Arms of Charles II dAnjou.svg
}}
'''Карл (Шарл) I Анжуйски''' ''(на [[френски език|френски]]: Charles d'Anjou)'' (* 21 март 1227
* граф на [[Анжу]] и Мен (1246 – 1285)
* граф на [[Прованс]] (1246 – 1267) (заедно с Беатрис)
* [[Княжество Таранто|княз на Таранто]] (1266 – 1285)
* дук на [[Драч]] (от 1267)
*
* [[Албанско кралство|крал на Албания]] (от 1272)
* княз на [[Княжество Морея|Морея]] (от 1278)
Line 36 ⟶ 37:
Карл е най-малкото дете на френския крал [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]]. Ражда се няколко месеца след смъртта на баща му. Майка му става [[регент]]ка на брат му, който приема френската кралска корона под името [[Луи IX]]. Карл израства без родителски грижи – баща му е починал, а майка му е твърде заета с държавните дела. Бъдещият неаполитански крал още от младеж е с висок ръст и стройно телосложение, които му придават цезаровски облик. Получава добро образование за времето си. Изпитва увлечение към [[поезия]]та и [[изкуство]]то. Карл се изгражда като изключително набожен и ревностен [[католик]], поради ѝ което се посвещава на [[рицар]]ското призвание. Качества за това не му липсват – благоразумие, умереност, постоянство, и най-вече амбициозност.
На 31 януари 1246
== Първи завоевания ==
Line 53 ⟶ 54:
Укрепвайки властта си в Прованс, Карл започва да разширява владенията си. През 1257 г. той получава няколко владения в Алпите от [[дофин]]а на [[Виен]], освен това получава от Оранския принц Раймон дьо Бо правата на регент на [[Кралство Бургундия|Арелатското кралство]]. В бъдеще доходите от Прованс ще позволяват на Карл да финансира своите походи.
[[Файл:Charles d'Anjou comte de Provence.jpg|мини|Статуя на Шарл
== Сицилианското кралство ==
Line 65 ⟶ 66:
=== Борба с Конрадин ===
[[Файл:Castelnuovo_(Maschio_Angioino),_Naples.jpg|мини|250px|Кастел-Нуово, резиденцията на Шарл
В Бавария живее [[Конрадин]], син на покойния император Конрад и внук на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Благородниците от херцогство [[Швабия]] го признат за свой херцог, а бароните на Йерусалимското кралство го провъзгласяват за свой крал. В края на 1266 г. недоволните от Карл родственици на Манфред започват да се обединяват около Конрадин. Обезпокоен, папа [[Климент IV]] издава була, която заплашва с отлъчване от църквата всеки, който признава властта му. Но през есента на 1267 г. в Сицилия започва въстание в подкрепа на Конрадин, а самият той с армията си нахлува в Италия. На 24 март 1268 г. влиза в Рим, където е тържествено посрещнат от гражданите. На 14 август с увеличена армия той потегля да завоюва Сицилианското кралство. Разбирайки за това, Карл се придвижва срещу Конрадин. На 23 август 1268 г. при Талякоцо армията на Конрадин е разбита. Конрадин и неговият приятел Фридрих Баденски успяват да избягат, но след предателство са заловени и предадени на Карл. На 29 октомври 1268 г. Конрадин и Фридрих Баденски са публично обезглавени в Неапол. Тази екзекуция шокира цяла Европа.
Line 75 ⟶ 76:
Докато Карл подготвя поход срещу Византия, събирайки флот през 1281 година, при двора на [[Педро III Арагонски|Педро Арагонски]] се стяга армия за нахлуване в кралството на Карл. Византийският император [[Михаил VIII Палеолог]] помага на Педро с парични средства, за да отстрани опасността за своята държава. При това тайно се подготвя въстание в самата Сицилия. Населението ненавижда Карл, възмутено от неговата тирания и високи данъци.
Въстанието започва на [[Пасха]], 29 март 1282
Карл умира на 7 януари 1285 г.
== Наследство ==
Съгласно завещанието на Карл I
Карл II успява да съхрани само част от тези владения. Получавайки свободата си в 1288
Потомците на Карл I управляват в различни европейски страни. Основаният от него род угасва в 1435
=== Бракове и деца ===
1
* [[Бланш Анжуйска|Бланш]] (1250 – 1269); мъж: от 1265 [[Роберт III (Фландрия)|Роберт III дьо Дампиер]] (1249 – 1322), [[граф на Фландрия]]▼
* Беатрис (1252 – 1275); мъж: от 15 октомври 1273 година, Филип I дьо Куртене (1243 – 15.12.1283), титулярен [[Латинска империя|император на Латинската империя]]▼
* [[Карл II Анжуйски|Карл II Куция]] (1254 – 6 май 1309), [[Неаполитанско кралство|крал на Неапол]] от 1285, граф [[Анжу]], Мен, Прованс и Форкалкие с 1285▼
* [[Филип Анжуйски (1256-1277)|Филип]] (1256 – 1 януари 1277), княз Ахейски; женен: от 1271 година за Изабела дьо Вилардуен (1263 – 1312), княгиня Ахейска и Морейска, титулярна кралица на Тесалоники.▼
* Роберт (1258 – 1265) ▼
* [[Елизабет Анжуйска|Изабела (Елизавета, Мария)]] (1261 – 1300); мъж: [[Ласло IV]] (1262 – 1290), крал на Унгария от 1272 г▼
2-ра жена: от 18 ноември 1268 [[Маргарита Бургундска]] (1250 – 4 септември 1308), графиня на [[Графство Тонер|Тонер]] от 1266, дъщеря на [[Одо Бургундски|Ед Бургундски]], [[Графство Невер|граф Невер]], [[Оксер (графство)|Оксер]] и [[Графство Тонер|Тонер]]▼
* Лудвиг (Луи) († 1248)
=== В литературата и хрониките ===▼
▲* [[Бланш Анжуйска|
Карл често е споменаван в историческите хроники на своето време.▼
▲*[[Беатрис Анжуйска|Беатрис]] (* 1252
▲* [[Карл II Анжуйски|Карл II Куция]] (* 1254
▲* [[Филип Анжуйски (1256-1277)|Филип]] (* 1256
▲* [[Елизабет Анжуйска|Изабела (Елизавета, Мария)]] (* 1261
▲2
Той се появява в жизнеописанието на Луи IX, написано от Жан де Жуанвил. Така на Карл е отделено внимание и в „Житие на Луи Свети“, написано от Гийом де Сен-Пат, а така и в „Житие на Луи Свети“ от Гийом от Нанжи<sup>[73]</sup>. Карл се споменава и в една латинска хроника, написана от францисканеца Салимбен Пармски. Там се споменава като „братът на крал Луи“. Салимбен, съобщава също и за смъртта му в 1285 година, като дава следната оценка на Карл Анжуйски: Той беше доблестен воин, който изми позора, с който бяха покрити французите в кръстоностния поход на Луи Свети.▼
*[[Маргарита Анжуйска|Маргарита]] (* януари/февруари 1272 † 1276/1277), ∞ 16 август 1290 за [[Шарл Валоа]], [[граф]] на Валоа (1286), граф дьо Алансон, граф дьо Шартър, [[Херцог на Анжу|граф на Анжу]] (1290), граф дьо Мен под името Шарл III (1290), титулярен [[император]] на [[Латинска империя|Латинската империя]], титулярен [[Кралство Арагон|крал на Арагон]], син на [[Филип III (Франция)|Филип III]].
▲=== В литературата и хрониките ===
▲Той се появява в жизнеописанието на [[Луи IX]],
[[Данте Алигиери]] в „[[Божествена комедия]]“ поставя Карл в Долината на земните владетели в [[Чистилище|Чистилището]].<ref>{{Цитат книга|last=Алигиери|first=Данте|title= Божествена комедия. Чистилище|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=песен 7 (строфа 112 – 114) и 20 (строфи 67 – 69)}}</ref>
Карл е описан в новела VІ, ден десети на „Декамерон“ (X, 6): ''Победоносният крал Карл Старши се влюбва в една девойка; но се засрамва от собственото си неблагоразумие, и омъжва и нея, и сестра за благородници.<sup>[2]</sup>''▼
▲Карл е описан от [[Джовани Бокачо|Бокачо]] в новела VІ, ден десети на
== Вижте също ==
* [[Сицилианско кралство]]
Ред 116:
* [[Албанско кралство]]
* [[Ахейско княжество]]
*[[Принц на Ахая]]
== Източници ==
|