Петър Дамиани: Разлика между версии

| датамясто на раждане = {{Дата[[Равена]], на[[Свещена раждане|1006|9|17|1}}римска империя]]

| място на ражданесмърт = [[РавенаФаенца]], [[Свещена Римскаримска империя]]

[[Файл:Ercole de' Roberti 007.jpg|мини|250px|Свети Петър Дамиани (вдясно) със Светасвета Анна и Светасвета Елисавета]]

С порастването си той открива у себе си призвание за отшелничество и се оттегля през 1035 г. в манастира Фонте Авелана (близо до [[Губио]]), основан няколко години по-рано от последния от отците- пустинници  – Светисвети Ромуалд (1042 г.). Той се отличава със строгостта на наказанията по време на покаяние, които си причинява. През 1043 г. става абат на манастира. С желание участва в движението за реформи в църкватаЦърквата, предвождано от [[Григорий VII]]. Той се прославя със строгостта на своите проповеди срещу симонията и николаима (похотта сред духовниците). През 1051 г. издава „Гоморска книга“ (Liber Gomorrhianus), където разобличава пороците сред свещениците  – най-вече хомосексуалните, за които призовава за изключване от църкватаЦърквата. Лъв IX отказва да последва това негово искане, в отговор на което Дамиани съставя протестно писмо, но заради някои прями пасажи в книгата тя е била потискана. Също така Светисвети Петър Дамиани яростно се противопоставя на разпространеното повторно посвещаване на свещеници  – бивши еретици.

Взима участие в множество синоди, а през 1058 г. е издигнат за кардинал-епископ на Остия от [[Стефан IX]]. След смъртта на последния, Петър взима страна срещу [[антипапа]]та [[Бенедикт X (антипапа)|Бенедикт X]], за което е заточен обратно в отшелничество. През 1059 г. е изпратен като легат при Медиоланския епископ, където гъмжи от [[симония]] и женени свещеници. С помощта на Патарините[[Патарени]]те, блюстители на безбрачието сред духовниците, той възстановява реда и спечелва признанието на архиепископа и местния клир. Той допринася за осъждането на Беренгар Турски (от град [[Тур (град)|Тур]]), оспорващ пресъществяването. На третия, Летрански синод той налага декрет, чрез който се запрещава на миряните да присъстват на литургия на женен свещеник или такъв, съгрешаващ плътски без брак.

[[Файл:Fonteavellana5.JPG|мини|250px|Манастирът във Фонте Авелана]]

През 1072 г. той се разболява от треска при връщането си от пътуване до Равена. Умира в манастира Св„Св. Мария АнгелскаАнгелска“, където е незабавно погребан от монасите, боящи се от загубване на мощите. Почти загубени, тленните останки на св. Петър Дамиани са пренасяни общо 6 пъти. От 1898 г. намира вечен покой в посветена нему капела на катедралата на Фаенца. Въпреки че не е канонизиран локално, съществува местен култ още от момента на кончината му във Фаенца, в Мон-Касен, Клюни и Фонте Авелана. През 1823 г. папа [[Лъв XII]] разпростира почитането му над цялата църкваЦърква, обявявайки го за '''Doctor Ecclesiae'''.

В своето произведение ''De divina omnipotentia in reparatione corruptae et factis infectis reddendis'' („За всемогъществото божие в поправянето на покварата и превръщането на случилото се в никога не било“) той защитава позицията, че за богБог няма нищо невъзможно, включително да превърне веднъж случилото се в никога несъществувало. Тази позиция не е официално утвърдена в днешната Римокатолическа църква, но е застъпена в религиозния екзистенциализъм най-вече при [[Киркегор]] („Бог означава всичко е възможно и всичко е възможно означава Бог“) и [[Лев Шестов]], който многократно в своите произведения се позовава на тази позиция на кардинал св. Петър Дамиани.

[[Файл:Petrus - Vita Beati Romualdi, 1982 - 4919471.tif|мини|160px|''Vita Beati Romualdi'']]

* ''Livre de Gomorrhe'' [Писмо 31, до папа Лъв IX, ок. 1050], éd. C. Gaetani dans ''Patrologie Latine'', éd. Jean-Paul Migne, t. 145, c. 161  – 190