Разлика между версии на „Нампхо“

м
редакция без резюме
м (излишен празен ред; козметични промени)
м
 
| телефонен-код =
}}
'''Нампхо''' <ref>[[Български военен атлас]], 1979 г.</ref> (на {{lang|ko|남포특별시}}, [[Ханджа]]: 南浦特別市, правопис по [[Система на Маккюн-Райшауер|системата на Маккюн-Райшауер]] ''Namp'o'') е град в [[Северна Корея]], на територията на провинция [[Южен Пхьонан]]. До 2004 е директно управляван град, а днес има специален статут.
 
'''Нампхо''' <ref>[[Български военен атлас]], 1979 г.</ref> (на {{lang|ko|남포특별시}}, [[Ханджа]]: 南浦特別市, правопис по [[Система на Маккюн-Райшауер|системата на Маккюн-Райшауер]] ''Namp'o'') е град в [[Северна Корея]], на територията на провинция [[Южен Пхьонан]]. До 2004 е директно управляван град, а днес има специален статут.
 
== Природа ==
Нампхо се намира в югозападната част на страната, на северния бряг на река [[Тедон]] и на 15 км източно от устието ѝ. Климатът е континентален, но с малко валежи, което възпрепятства развитието на [[земеделие]]то.
 
== Административно деление ==
 
== Икономика ==
[[Файл:NK-Hafen Nampo.jpg|мини|200п|ляво|Стената на Жълто море.]]
Нампхо е свързан с [[Пхенян]] и други градове чрез железопътна линия и магистрала. Пристанището на града е с капацитет до 20 000хил. кораба на година, а самите кораби могат да бъдат с тегло до 50 000хил. тона. Това е най-голямото севернокорейско пристанище на [[Жълто море]]. По устието на река Тедон е изградена 8-километрова морска стена с 36 шлюза. Благодарение на нея нивото на реката се повишава, което благоприятства земеделието, а преграденото устие осигурява запаси от питейна вода за населението. Градът е основният център на корабостроене. Индустрията включва и производство на стъклени изделия, металургичен център и [[солници]] за добив на [[морска сол]].
 
== Култура ==
* Колежите Самхва и Сънгван и колеж по корабостроене.
 
Други забележителности са увеселителнияувеселителният парк Ваудо, туристически плаж, няколко древни гробници и минералните извори Кансо. Съществуват центрове за рехабилитация и спа- центровете Съсан и Чхонсан.
 
== Източници ==