Дон Кихот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Imagen |
м обращение за пари |
||
Ред 26:
'''„Дон Кихот де ла Манча“''' ({{lang|es|„Don Quijote de la Mancha“}}) е [[Роман (литература)|роман]] от [[Испания|испанския]] [[писател]] [[Мигел де Сервантес]]. Цялото му заглавие е ''„Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“'' ({{lang|es|„El Ingenioso Hidalgo Don Quijote de la Mancha“}}). Романът е в две части, първата от които е публикувана през [[1605]] г., а втората – през 1615 г. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература.
Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През [[2005]] година книгата празнува 400-годишнина, отбелязана подобаващо по света. Испанското правителство пуска в
Книгата разказва за съдбата на благородника Алонсо Кихано, който чете изключително много рицарски романи, вследствие на което губи своя разум и самопровъзгласявайки се за рицар, въпреки че рицарското време отдавна е отминало, решава да донесе справедливост на света. За свое прозвище приема Дон Кихот де ла Манча. Негов верен помощник става Санчо Панса – обикновен фермер.
В романа силно подчертано е направлението [[реализъм]], метатекстовост, интертекстуалност. Книгата има огромно влияние върху литературната общност, за което свидетелстват директни препратки в „''Тримата мускетари“'' (1844) на
== Сюжет ==
Ред 48:
Друго тяхно приключение отново е свързано с отсядането им в крайпътен хан, който Дон Кихот отново вижда като замък, а прислужниците като принцеси. Там двата персонажа споделят едно таванско помещение. Господарят спи на леглото, а оръженосецът на килима да него. Там отново предизвикват сблъсък и биват тежко ранени. Заради вярванията на Кихот лекуват раните си със смес, която ги кара да се чувстват още по-зле.
Първата част на романа завършва с арестуването на Кихот и прибирането му вкъщи. Авторът загатва за създаването на втори роман като споменава, че има намерени още ръкописи от пътешествията на героите. Двете части са публикувани като едно произведение, но реално втората излиза едва 10 години след първата. Първата част на е комедийна, докато втората е доста по-сериозна и философска. Книгата завършва с осъзнаването на Дон Кихот. Той е тежко болен и една нощ, след като се буди от някакъв сън,
== Персонажи ==
Ред 58:
На испански „кихот“ се използва като епитет за „непрактичен идеалист“. Много популярен на различни езици е и един израз от книгата – „да се бориш с вятърни [[мелница|мелници]]“.
След [[Кубинската революция]] новото правителство основава издателска къща, наречена „Институт на кубинската книга“. Целта на издателството е да отпечатва книги с голяма [[литература|литературна]] стойност, които да се разпространяват на достъпна за обществото цена. Първата книга, която излиза от печатниците на института, е „Дон Кихот“ на Сервантес.
<gallery class="center" widths="200px" heights="200px"> </gallery>
Line 68 ⟶ 69:
Първата част се състои от кратки, несвързани истории, които се въртят главно около едни и същи герои. Във втората част хората вече знаят за героя и той трябва само да успее да запази образи си. Това е и частта, в която е наблегнато над психологическото развитие на персонажите.
Романът на Сервантес все още е актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Например, когато книгата излиза за първи път, читателите я възприемат като комична история. След [[Френската революция]] романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат – индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19. век романът се смята за „журналистически“ коментар на общественото положение. През
== Публикуване ==
| |||