Операция „Зоненблуме“: Разлика между версии

|сила2 = 2-ара британска бронетанкова дивизия<br/>9-а австралийска дивизия<br/>3-ата индийска моторизирана бригада

[[Северна Африка]] става част от плановете на германското върховно командване през лятото на 1940 г.<ref>{{cite book | last = Ellis | first = Chris | year = 2001 | title = 21st Panzer Division Rommel's Afrika Korps Spearhead | publisher = Ian Allan Publishing | isbn = 0-7110-2853-2 | pages = 7 – 8 | quote = Крис Елис посочва датата 24 юли 1940 г.}}</ref><ref>{{cite book | last = Schreiber | first = Gerhard | year = 1995 | title = Germany and the Second World War Volume III The Mediterranean, South-East Europe, and North Africa 1939 – 1941 | publisher = Oxford University Press | pages = 198 | isbn = 0198228848 | quote = ...меморандум от генерал-майор Алфред Йодл, началник щаб на отдел операции на Вермахта, представен на 30 юни 1940 г. Вероятно в това проучване, „Продължение на войната с Британия“ (на [[английски език|английски]]: Continuation of the War against Britain), върховното командване на Вермахта за пръв път включва Средиземноморския театър като част от стратегията си.}}</ref> Те разглеждат пренасяне на бойните действия по периферията на Британската империя. Като основни операции са разглеждани превземането на Гибралтар и италианско настъпление към Суецкия канал, като евентуалния им успех би затворил достъпа до Средиземно море.<ref>{{cite book | last = Schreiber | first = Gerhard | year = 1995 | title = Germany and the Second World War Volume III The Mediterranean, South-East Europe, and North Africa 1939 – 1941 | publisher = Oxford University Press | pages = 198 – 199 | isbn = 0198228848 }}</ref> Изработени са и планове за изпращане на германски бронетанкови части, които да подкрепят италианска офанзива към контролирания от британците [[Египет]], в случай че замисленото нашествие в [[Англия]] ([[операция Морски лъв]]) бъде отложено. Идеята е представена на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] от главнокомандващия на сухопътните войски [[генерал-фелдмаршал]] [[Валтер фон Браухич]]. [[3-ата танкова дивизия (Вермахт)|3-ата танкова дивизия]] получава заповед да се подготви за изпращане в Африка, а [[генерал]] [[Вилхелм фон Тома]] е изпратен да оцени ситуацията на място.<ref name="Ellis p7-8">{{cite book | last = Ellis | first = Chris | year = 2001 | title = 21st Panzer Division Rommel's Afrika Korps Spearhead | publisher = Ian Allan Publishing | isbn = 0-7110-2853-2 | pages = 7 – 8}}</ref>

През октомври [[Вилхелм фон Тома|Тома]] изпраща доклад, в който констатира, че е най-добре походът в Египет да се провежда само от германски войски и че за успеха са необходими четири танкови дивизии. Плановете за предстоящите бойни действия в Европа и прехвърлянето на толкова голяма бойна част през контролираното от британците [[Средиземно море]] прави подобна операция невъзможна. На [[28 октомври]] 1940 г. Мусолини напада изненадващо [[Гърция]]. Това отлага всякакви планове за германски операции в Северна Африка, а 3-ата танкова дивизия е отклонена към друг проект – [[Операция Феликс]], план за атака на английската [[крепост]] [[Гибралтар]].<ref name="Ellis p7-8"/>

На [[10 февруари]] [[1941]] г. върховното командване на [[Вермахт]]а дава начало на операция „Зоненблуме“. Два дни по-късно Ромел и членове на неговия щаб достигат Триполи, [[Либия]], където установяват главната си квартира.<ref name="Ellis p9"/> На [[14 февруари]] в града пристигат първите части от [[5-а лека дивизия (Вермахт)|5-а лека дивизия]]<ref name="Williamson p5"/> (преобразувана по-късно като [[21-ава танкова дивизия (Вермахт)|21-ава танкова дивизия]]), 3-ити разузнавателен батальон и 39-и противотанков батальон<ref>{{cite book | last = Schreiber | first = Gerhard | year = 1995 | title = Germany and the Second World War | publisher = Oxford University Press | pages = 673 | isbn = 0198228848}}</ref>. При пристигането си в Северна Африка 5-и танков полк (танковата част на 5-а лека дивизия) наброява 165 танка – 25 [[Panzerkampfwagen I|Панцер I модел В]], 45 [[Panzerkampfwagen II|Панцер II]], 75 [[Panzerkampfwagen III|Панцер III]] и 20 [[Panzerkampfwagen IV|Панцер IV]].<ref name="Ellis p10">{{cite book | last = Ellis | first = Chris | year = 2001 | title = 21st Panzer Division Rommel's Afrika Korps Spearhead | publisher = Ian Allan Publishing | isbn = 0-7110-2853-2 | pages = 10}}</ref> На [[19 февруари]] формацията, включваща 5-а лека, 15-а танкова дивизия и поддържащи части<ref>{{cite book | last = Windrow | first = Martin | year = 1976 | title = Rommel's Desert Army | publisher = Osprey Publishing | pages = 4 и 9 | isbn = 0 85045 095 0}}</ref>, получава официалното си наименование „[[Немски африкански корпус]]“ ({{lang|de|Deutsches Afrikakorps, DAK}}{{Audio|De-Deutsches_Afrikakorps-pronunciation.ogg|<small>чуй</small>}})<ref name="Latimer p7-9"/><ref name="Ellis p9"/>. Прехвърлянето на всички части през Средиземно море отнема няколко месеца.

Германските войски са добре моторизирани и с качествени бронетанкови части. Поради ситуацията в Либия те са изпратени незабавно към фронтовата линия и започват изграждане на противотанкови съоръжения.<ref name="Williamson p5"/> На [[24 февруари]] германски разузнавателни части, подразделения от 3-ити разузнавателен батальон<ref name="Windrow p9-10">{{cite book | last = Windrow | first = Martin | year = 1976 | title = Rommel's Desert Army | publisher = Osprey Publishing | pages = 9 – 10 | isbn = 0 85045 095 0}}</ref>, осъществяват контакт с противника<ref name="Latimer p9-10"/>. Без загуби са пленени или унищожени няколко машини<ref name="Latimer p9-10">{{cite book | last = Latimer | first = Jon | year = 2001 | title = Tobruk 1941 Rommel's Opening move | publisher = Osprey | isbn = 1-84176-092-7 | pages = 9 – 10}}</ref>. В този момент британските части са отслабени от кампанията срещу италианците<ref name="Williamson p6">{{cite book | last = Williamson | first = Gordon | year = 1991 | title = Afrikakorps 1941 – 43 | publisher = Osprey | isbn = 1-85532-130-0 | pages = 6}}</ref>. В допълнение [[Арчибалд Уейвъл]], главнокомандващ на британските войски в Близкия изток, е принуден да задели част от бронетанковите си части, 6-а австралийската и 2-ара новозеландската дивизия в полза на кампанията в Гърция<ref name="Windrow p9-10"/>, а 4-ата индийска дивизия е изпратена в [[Етиопия]]<ref name="Williamson p6"/>. В Киренайка остават следните съюзнически формации: британската 2-ара бронетанкова дивизия (две бригади с непълен състав) в района на Мерса Брега, австралийската 9-а дивизия (една бригада с пълен и две бригади с непълен състав) разположена между Бенгази и Дерна и 3-ата индийска моторизирана бригада в района на Ел Адем<ref name="Windrow p9-10"/>.

На [[23 март]] германското разузнаване съобщава, че град [[Ел Агейла]] е слабо защитен<ref name="Cockle p3">{{cite book | last = Cockle | first = Tom | year = 2000 | title = Armor of the Deutsches Afrikakorps | publisher = Concord Publications | pages = 3 | isbn = 962-361-631-7}}</ref>. Въпреки заповедта да не предприема големи операции<ref>{{cite book | last = Schreiber | first = Gerhard | year = 1995 | title = Germany and the Second World War | publisher = Oxford University Press | pages = 674 | isbn = 0198228848}}</ref> Ромел не губи време и заповядва на 5-а лека дивизия да го превземе на следващия ден. Превземането на града е последвано от атака срещу Мерса Брега на [[31 март]]<ref name="Cockle p3"/>. На 2 април е овладян Агебадия и за подкрепление са привлечени италианските дивизии „Ариете“ и „Бреша“<ref name="Windrow p9-10"/>. След това Ромел разделя 5-а лека дивизия на две и изпраща една част към [[Бенгази]], който пада на [[4 април]]. Другата част се насочва към Ел Мечили, който е превзет на [[7 април]].<ref name="Williamson p6"/> На 6 април една от разузнавателните групи на Ромел пленява генерал-лейтенант [[Ричард О'Конър]] и генерал [[Филип Ним]]<ref name="Latimer p9-10"/>. Голяма част от 2-ара бронетанкова дивизия е пленена по време на отстъплението към Тобрук.<ref name="Williamson p6"/>