Фолкландски острови: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 64:
Фокландските острови имат обща земна площ {{nowrap|12 000}} km<sup>2</sup> и брегова линия с дължина около 1300 km. Архипелагът е съставен от два главни острова, [[Западен Фолкланд]] и [[Източен Фолкланд]], плюс още 776 по-малки острова.{{sfn|Sainato|2010|p = 157}} Островният релеф е предимно планински, хълмист,{{sfn|Central Intelligence Agency|2011|loc = "Falkland Islands (Malvinas) – Geography"}} с изключение на равнината на полуостров Лафония, образуващ южната част на Източен Фолкланд.{{sfn|Trewby|2002|p = 79}} Фокландските острови са съставени от части [[континентална кора]], образувала се след разделянето на [[Гондвана]] и отварянето на южната част на [[Атлантически океан|Атлантика]] преди около 130 милиона години. Те са част от Патагонския шелф и отстоят на 480 km от [[Патагония]] (южната част на [[Аржентина]]).{{sfn|Klügel|2009|p = 66}}
Архипелагът е разположен на 51°40′, 53°00′ южна географска ширина и 57°40′, 62°00′ западна географска дължина.{{sfn|Guo|2007|p = 112}} Двата главни острова са отделени от тесния [[Фолкландски проток]], чиито дълбоки брегови вдлъбнатини образуват естествени пристанища.{{sfn|Hemmerle|2005|p = 318}} На Източен Фолкланд е разположен [[Порт Стенли]] (столица и най-голяма град),{{sfn|Guo|2007|p = 112}} британска военна база, както и най-високата точка на островната група –
Климатът е студен, ветровит и влажен [[Океански климат|океански]].{{sfn|Klügel|2009|p = 66}} Променливостта на ежедневното време е типична за архипелага.{{sfn|Gibran|1998|p = 16}} Валежите са чести през половината година, възлизайки на средно 610 mm годишно при Порт Стенли. Спорадичен лек снеговалеж присъства почти целогодишно.{{sfn|Central Intelligence Agency|2011|loc = "Falkland Islands (Malvinas) – Geography"}} Температурата обичайно се движи в граници между 21,1 и −11,1 °C в Порт Стенли.{{sfn|Gibran|1998|p = 16}} Силните западни ветрове и облачните дни са чести.{{sfn|Central Intelligence Agency|2011|loc = "Falkland Islands (Malvinas) – Geography"}} Макар бурите да са чести, те рядко са тежки.{{sfn|Gibran|1998|p = 16}}
Ред 75:
Както испанското, така и британското селища съществуват съвместно в архипелага до 1774 г., когато новите икономически и стратегически съображения на Великобритания водят до решението британците да напуснат островите на своя воля.{{sfn|Gibran|1998|pp=26 – 27}} Така, [[Вицекралство Рио де ла Плата]] става единствен суверен на територията. Западен Фолкланд е оставен безлюден, а Пуерто Соледад започва да изпълнява главно функцията на затворнически лагер.{{sfn|Gibran|1998|p=27}} Когато британците нападат Рио де ла Плата по време на [[Наполеоновите войни]] в Европа, губернаторът на островите евакуира островитяните през 1806 г. с изключение на [[гаучо]]сите и рибарите, които доброволно решават да останат.{{sfn|Gibran|1998|p = 27}}
След този случай, архипелагът е посещаван само от рибарски кораби, а политическият му статут не е оспорван до 1820 г., когато полковник Дейвид Джуът, американски [[капер]], работещ за [[Обединени провинции на Южна Америка|Обединените провинции на Южна Америка]], информира закотвените кораби относно претенциите на [[Буенос Айрес]] от 1816 г. към испанските територии в южната част на Атлантика.<ref>{{harvnb|Gibran|1998|p = 27}}</ref><ref>{{harvnb|Marley|2008|p = 714}}</ref> Тъй като на островите няма постоянно население, през 1823 г. Буенос Айрес дава на разрешение на германския търговец Луис Вернет да се занимава с риболов и да се възползва от дивия добитък на островите.{{sfn|Cawkell|2001|p=50}} Той се настанява сред останките от Пуерто Соледад през 1826 г. и трупа ресурси на островите, докато залогът е достатъчно сигурен, за да се доведат още заселници и да се образува постоянна колония.<ref>{{harvnb|Gibran|1998|pp=27 – 28}}</ref><ref>{{harvnb|Sicker|2002|p = 32}}</ref> Буенос Айрес обявяват Вернет за военен и цивилен
Вуенос Айре се опитва да задържи влиянието си над селището, като основава гарнизон там, но британски сили отново пристигат на островите през 1833 г.{{sfn|Graham-Yooll|2002|p = 50}} [[Аржентинска конфедерация|Аржентинската конфедерация]], начело с [[Хуан Мануел де Росас]], възразява срещу британските действия. Британските части напускат островите, без да оставят след себе си официално местно управление.{{sfn|Graham-Yooll|2002|pp=51 – 52}} Заместникът на Вернет, шотландецът Матю Брисбейн, се завръща на островите в същата година, за да възстанови бизнеса си, но усилията му бързо са
Скоро след това Порт Джаксън е преименуван на Порт Стенли и става седалище на местното управление през 1845 г.{{sfn|Reginald|Elliot|1983|p = 9}} Рано в историята си селището има лоша репутация, поради загуби на товари – корабите, плаващи около [[нос Хорн]] се отбиват до пристанището само в краен случай.{{sfn|Bernhardson|2011|loc = Stanley and Vicinity: History}} Въпреки това, местоположението на Фолкландските острови се оказва идеално за поправки на кораби и за покупко-продажбата на повредени кораби и товарите им.{{sfn|Strange|1987|pp =72 – 74}} Търговският интерес към островите, обаче, е минимален, поради ниската стойност на кожите на дивите говеда, скитащи из островните пасища. Икономическият растеж започва едва през 1851 г., когато е основана овцевъдска компания, която внася на островите [[овце]] за производство на [[Вълна (влакна)|вълна]].<ref>{{harvnb|Bernhardson|2011|loc = Stanley and Vicinity: History}}</ref><ref>{{harvnb|Reginald|Elliot|1983|p = 9}}</ref> Корабният бизнес запада след 1870-те години, тъй като корабите с платна масово са изместени от параходи, а отварянето на [[Панамския канал]] през август 1914 г. на практика слага край на търговията на островите.{{sfn|Strange|1987|pp =72 – 73}} Към 1881 г. Фолкландските острови вече са финансово зависими от Великобритания.{{sfn|Reginald|Elliot|1983|p = 9}}
През първата половина на 20 век, Фолкландските острови играя важна роля в териториалните претенции на Великобритания към субантарктическите острови и част от [[Антарктида]]. Освен това, архипелагът играе и малка роля в двете световни войни като военен преден пост в южната част на Атлантика. В хода на [[Първата световна война]], през декември 1914 г., до островите се провежда [[Битка при Фолкландските острови|морска битка]], в която британският флот побеждава германска ескадра. В хода на [[Втората световна война]], след [[битка при Ла Плата|битката при Ла Плата]] през декември 1939 г., повреденият тежък крайцер „[[Ексетър (тежък крайцер, 1929)|Ексетър]]“ се насочва към Фолкландските острови за поправка.{{sfn|Carafano|2005|p = 367}} През 1942 г., батальон, пътуващ към [[Индия]], се отклонява към Фолкландските острови като
Напрежението между Великобритания и Аржентина се покачва през втората половина на 20 век, когато аржентинският президент [[Хуан Перон]]
Затруднено с издръжката на Фолкландските острови във времена на бюджетни съкращения, правителството на Тачър отново повдига въпроса с прехвърлянето на островите на Аржентина.<ref name="Guardian">{{cite news | url=https://www.theguardian.com/uk/2005/jun/28/falklands.past | title=UK held secret talks to cede sovereignty: ''Minister met junta envoy in Switzerland, official war history reveals'' | newspaper=The Guardian | date=28 юни 2005 | accessdate=12 юни 2014 | first1=Richard |last1= Norton-Taylor |first2= Rob |last2= Evans }}</ref> Преговорите спират към 1981 г., а диспутът ескалира с времето.{{sfn|Thomas|1991|pp = 28 – 31}} През април 1982 г. разногласията прерастват във въоръжен конфликт с избухването на [[Фолкландската война]], когато аржентинските въоръжени сили окупират островите, както и други британски владения в Атлантика ([[Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови]]). Британците отвръщат на удара и успяват да си възвърнат островите към юни месец.<ref>{{harvnb|Reginald|Elliot|1983|pp = 5, 10 – 12, 67}}</ref><ref>{{harvnb|Zepeda|2005|pp = 102 – 03}}</ref> След войната,
== Икономика ==
Ред 92:
[[Икономическо развитие|Икономическото развитие]] напредва благодарение на кораборемонтния и овцевъдския отрасли.<ref>{{harvnb|Calvert|2004|p = 134}}</ref><ref>{{harvnb|Royle|2001|p = 170}}</ref> Правителството осигурява стабилен поток от приходи чрез установяването на [[изключителна икономическа зона]] около островите и продаване на разрешителни за риболов в нея.{{sfn|Royle|2001|p = 170}} След края на Фолкландската война през 1982 г., икономическата дейност на острови все повече се фокусира върху туризма и проучването на [[петрол]]ни залежи.{{sfn|Hemmerle|2005|p = 319}} Проектите за развитие на образованието и спорта се финансират от местната фолкландска управа, без помощ от Великобритания.{{sfn|Royle|2001|p = 170}}
[[Първичен икономически сектор|Първичният сектор]] допринася най-много за БВП на архипелага, като само
== Население ==
Населението на островите е хомогенно и съставено главно от потомци на шотландски и уелски имигранти, които се заселват на тях след 1833 г.{{sfn|Laver|2001|p = 9}} Преброяването от 2016 г. показва, че 43% от жителите са родени в архипелага. През 1983 г. е предоставено пълноправно британско гражданство на всички фолкландци.{{sfn|Laver|2001|p = 9}}
Жителите на островите намаляват значително през 20 век, когато много млади островитяни се изнасят в търсене на образование, модерен начин на живот и по-добри възможности за работа.<ref>{{harvnb|Gibran|1998|p=18}}</ref><ref>{{harvnb|Laver|2001|p=173}}</ref> През
Повечето островитяни (66%) се определят като [[християни]] ([[англиканство]] и [[римокатолицизъм]]), а 32% са [[атеист]]и.<ref>Religions of the World: A Comprehensive Encyclopedia of Beliefs and Practices, 2nd Edition [6 volumes] by J. Gordon Melton, Martin Baumann, ABC-CLIO, p. 1093.</ref>
|