Фолкландски острови: Разлика между версии

Архипелагът е разположен на 51°40′, 53°00′ южна географска ширина и 57°40′, 62°00′ западна географска дължина.{{sfn|Guo|2007|p = 112}} Двата главни острова са отделени от тесния [[Фолкландски проток]], чиито дълбоки брегови вдлъбнатини образуват естествени пристанища.{{sfn|Hemmerle|2005|p = 318}} На Източен Фолкланд е разположен [[Порт Стенли]] (столица и най-голяма град),{{sfn|Guo|2007|p = 112}} британска военна база, както и най-високата точка на островната група – бръхвръх Ъсборн (705 m).{{sfn|Hemmerle|2005|p = 318}}

След този случай, архипелагът е посещаван само от рибарски кораби, а политическият му статут не е оспорван до 1820 г., когато полковник Дейвид Джуът, американски [[капер]], работещ за [[Обединени провинции на Южна Америка|Обединените провинции на Южна Америка]], информира закотвените кораби относно претенциите на [[Буенос Айрес]] от 1816 г. към испанските територии в южната част на Атлантика.<ref>{{harvnb|Gibran|1998|p = 27}}</ref><ref>{{harvnb|Marley|2008|p = 714}}</ref> Тъй като на островите няма постоянно население, през 1823 г. Буенос Айрес дава на разрешение на германския търговец Луис Вернет да се занимава с риболов и да се възползва от дивия добитък на островите.{{sfn|Cawkell|2001|p=50}} Той се настанява сред останките от Пуерто Соледад през 1826 г. и трупа ресурси на островите, докато залогът е достатъчно сигурен, за да се доведат още заселници и да се образува постоянна колония.<ref>{{harvnb|Gibran|1998|pp=27 – 28}}</ref><ref>{{harvnb|Sicker|2002|p = 32}}</ref> Буенос Айрес обявяват Вернет за военен и цивилен командиткомандир на островите през 1829 г.,{{sfn|Pascoe|Pepper|2008|pp=540 – 46}} а той се опитва да регулира риболова, за да спре чуждестранните кораби да ловят от китовете и тюлените на територията му.{{sfn|Gibran|1998|p = 27}} Това продължава до 1831 г., когато американският кораб „Лексингтън“ напада островите и е обявено разпускането на островното правителство.{{sfn|Pascoe|Pepper|2008|pp = 541 – 44}}{{sfn|Peterson|1964|p = 106}}

Вуенос Айре се опитва да задържи влиянието си над селището, като основава гарнизон там, но британски сили отново пристигат на островите през 1833 г.{{sfn|Graham-Yooll|2002|p = 50}} [[Аржентинска конфедерация|Аржентинската конфедерация]], начело с [[Хуан Мануел де Росас]], възразява срещу британските действия. Британските части напускат островите, без да оставят след себе си официално местно управление.{{sfn|Graham-Yooll|2002|pp=51 – 52}} Заместникът на Вернет, шотландецът Матю Брисбейн, се завръща на островите в същата година, за да възстанови бизнеса си, но усилията му бързо са възспренивъзпрени в Порт Луи от гаучото Антонио Риверо, който повежда група от недоволни индивиди срещу него, убивайки него и още пет ръководни фигури в селището. Оцелелите се скриват в пещера на близкия остров до пристигането на британците.{{sfn|Graham-Yooll|2002|pp=51 – 52}} През 1840 г. Фолкландските острови са направени кралска колония, а шотландските заселници скоро основават официална пасторална общност.{{sfn|Aldrich|Connell|1998|p = 201}} Няколко години по-късно, почти всички се преместват в Порт Джаксън, считайки го за по-добро място за управление, а търговецът Самюъл Лафон започва да насърчава британското колонизиране на архипелага.<ref>{{harvnb|Bernhardson|2011|loc = Stanley and Vicinity: History}}</ref><ref>{{harvnb|Reginald|Elliot|1983|pp = 9, 27}}</ref>

През първата половина на 20 век, Фолкландските острови играя важна роля в териториалните претенции на Великобритания към субантарктическите острови и част от [[Антарктида]]. Освен това, архипелагът играе и малка роля в двете световни войни като военен преден пост в южната част на Атлантика. В хода на [[Първата световна война]], през декември 1914 г., до островите се провежда [[Битка при Фолкландските острови|морска битка]], в която британският флот побеждава германска ескадра. В хода на [[Втората световна война]], след [[битка при Ла Плата|битката при Ла Плата]] през декември 1939 г., повреденият тежък крайцер „[[Ексетър (тежък крайцер, 1929)|Ексетър]]“ се насочва към Фолкландските острови за поправка.{{sfn|Carafano|2005|p = 367}} През 1942 г., батальон, пътуващ към [[Индия]], се отклонява към Фолкландските острови като гарнизотгарнизон, поради страхове, че [[Японската империя]] ще превземе архипелага.{{sfn|Haddelsey|Carroll|2014|loc = Prologue}} След войната, икономиката на островите е засегната от понижаващите се цени на вълната и политическата несигурност покрай подновения спор относно суверенитета им между Великобритания и Аржентина.{{sfn|Bernhardson|2011|loc = Stanley and Vicinity: History}}

Напрежението между Великобритания и Аржентина се покачва през втората половина на 20 век, когато аржентинският президент [[Хуан Перон]] налганалага суверенитета си на архипелага.{{sfn|Zepeda|2005|p = 102}} Спорът се засилва през 1960-те години, след като [[ООН]] приема резолюция относно [[деколонизация]]та, която е интерпретирана от Аржентина като благоприятна.{{sfn|Laver|2001|p = 125}} През 1965 г. [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] призовава двете държави да предприемат преговори, за да се постигне мирно решаване на спора.{{sfn|Laver|2001|p = 125}} До 1968 г. Великобритания тайно дискутира прехвърлянето на островите на Аржентина, приемайки, че това решение ще бъде прието и от островитяните.{{sfn|Thomas|1991|p = 24}} През 1971 г. е постигнато споразумение за търговия между архипелага и Аржентина, която построява временно летище в Порт Стенли през 1972 г.{{sfn|Reginald|Elliot|1983|p = 9}} Въпреки това, негодуванието на фолкландците и силното им лобилобиране в [[Парламент на Обединеното кралство|парламента на Обединеното кралство]] силно възпрепятстват преговорите.{{sfn|Thomas|1991|pp = 24 – 27}}

Затруднено с издръжката на Фолкландските острови във времена на бюджетни съкращения, правителството на Тачър отново повдига въпроса с прехвърлянето на островите на Аржентина.<ref name="Guardian">{{cite news | url=https://www.theguardian.com/uk/2005/jun/28/falklands.past | title=UK held secret talks to cede sovereignty: ''Minister met junta envoy in Switzerland, official war history reveals'' | newspaper=The Guardian | date=28 юни 2005 | accessdate=12 юни 2014 | first1=Richard |last1= Norton-Taylor |first2= Rob |last2= Evans }}</ref> Преговорите спират към 1981 г., а диспутът ескалира с времето.{{sfn|Thomas|1991|pp = 28 – 31}} През април 1982 г. разногласията прерастват във въоръжен конфликт с избухването на [[Фолкландската война]], когато аржентинските въоръжени сили окупират островите, както и други британски владения в Атлантика ([[Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови]]). Британците отвръщат на удара и успяват да си възвърнат островите към юни месец.<ref>{{harvnb|Reginald|Elliot|1983|pp = 5, 10 – 12, 67}}</ref><ref>{{harvnb|Zepeda|2005|pp = 102 – 03}}</ref> След войната, великобританияВеликобритания увеличава военното си присъствие на островите, построявайки военновъздушна база.{{sfn|Gibran|1998|pp = 130 – 35}} Войната оставя след себе си около 117 минни полета, съдържащи около {{nowrap|20 000}} мини, включително противотанкови и противопехотни.<ref name = "BBC_Mines">{{cite news | url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/americas/8564061.stm |title=The Long Road to Clearing Falklands Landmines |date=14 март 2010 |work=BBC News |accessdate=29 юни 2014}}</ref> Поради големия брой жертви при операциите за [[разминиране]], те са прекратени през 1983 г.<ref>{{cite journal |last= Ruan |first=Juan Carlos |last2=Macheme |first2= Jill E. |date= август 2001 |title=Landmines in the Sand: The Falkland Islands |url=http://www.jmu.edu/cisr/journal/5.2/focus/falklands.htm |journal=The Journal of ERW and Mine Action |publisher= James Madison University |volume= 5|issue=2 |issn=1533 – 6905 |accessdate=29 юни 2014}}</ref> Те са подновени отново чак през 2009 г. Дипломатическите отношения между Великобритания и Аржентина са възстановени през 1990 г., но те не са се подобрили по отношение на разрешаване на спора.<ref>{{harvnb|Lansford|2012|p = 1528}}</ref><ref>{{harvnb|Zepeda|2005|pp = 102 – 03}}</ref>

[[Първичен икономически сектор|Първичният сектор]] допринася най-много за БВП на архипелага, като само роболовътриболовът образува 50 – 60% от него. В селското стопанство пък работят около 10% от населението.<ref>{{cite web |url=http://www.falklands.gov.fk/self-sufficiency/the-economy/|publisher=Falkland Islands Government |title=The Economy|accessdate=26 юни 2014}}</ref> Около една четвърт от населението работи в местното правителство.<ref name="FI Guardian">{{cite news |url=https://www.theguardian.com/news/datablog/2013/jan/03/falkland-islands-data-charts |title=The Falkland Islands: Everything You Ever Wanted to Know in Data and Charts |newspaper=The Guardian |date=3 януари 2013 |accessdate=12 юни 2014}}</ref> ТУризмътТуризмът се развива благодарение на прохождащия антарктически туризъм и създаването на преки въздушни връзки с Великобритания и Южна Америка.<ref>{{harvnb|Bertram|Muir|Stonehouse|2007|p = 144}}</ref><ref>{{harvnb|Prideaux|2008|p = 171}}</ref>

Жителите на островите намаляват значително през 20 век, когато много млади островитяни се изнасят в търсене на образование, модерен начин на живот и по-добри възможности за работа.<ref>{{harvnb|Gibran|1998|p=18}}</ref><ref>{{harvnb|Laver|2001|p=173}}</ref> През погледнитепоследните години тази тенденция е компенсирана благодарение на имиграниимигранти от Великобритания, о. [[Света Елена (остров)|Света Елена]] и [[Чили]].{{sfn|Minahan|2013|p = 139}} Преброяването от 2012 г. отчита, че 59% от населението се определят като фолкландци, а 29% като британци.<ref name=census2012>{{cite web|url=http://www.falklands.gov.fk/assets/Headline-Results-from-Census-2012.pdf |title=Falkland Islands Census 2012: Headline results |date=10 септември 2012 |publisher=Falkland Islands Government |accessdate=19 декември 2012 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130520184434/http://www.falklands.gov.fk/assets/Headline-Results-from-Census-2012.pdf |archivedate=20 май 2013 }}</ref> Малък брой аржентинци също живеят на островите.<ref name="mercopress">{{cite news | url=http://en.mercopress.com/2013/06/28/falklands-referendum-voters-from-many-countries-around-the-world-voted-yes | title=Falklands Referendum: Voters from many countries around the world voted Yes | newspaper=MercoPress | date=28 юни 2013 | accessdate=22 юли 2013}}</ref> Гъстотата на населението е ниска.{{sfn|Royle|2006|p =181}} Мъжете са повече от жените (53% към 47%).