Албрехт II (Германия): Разлика между версии

Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия е доста успешно. Херцогът поощрява развитието на търговията и постига подчинение на аристокрацията на централната власт. В страната се възцарява спокойствие и порядък. В началото на 1420-те години Албрехт V се сближава с император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и впрез 1422 година се жени за неговата дъщеря и наследница [[Елизабет Люксембургска]]. По майчинабащина линия, предците на Елизабет фон Люксембург са крале на Унгария, Чехия и Полша, което поставя Албрехт V в центъра на династическитединастичните връзки в Централна Европа.

От друга страна, съюз със Сигизмунд означава въвличане на Албрехт V във войната, която императорът безуспешно води с [[хусити]]те в ЧехияБохемия. В

През 1423 година Сигизмунд дарява на своя зет в апанаж [[Маркграфство Моравия]], находящо се на първата линия на борбата с хуситите.<ref>Franz Theuer: Der Raub der Stephanskrone, Edition Roetzer, Eisenstadt 1994, S. 51 f.</ref> Още впрез 1420 година Албрехт V участва в [[кръстоносен поход]] против хуситите в Чехия и безуспешно обсажда хуситския лагер в [[Табор]]. <ref>Томек В. История Чешкого королевства,изд.Звопарева,1868 г.,стр.490-496</ref>

По-късно на война с хуситите е изпратена дванадесетхилядна армия, набрана в Австрия. Но чешките въстаници преминават в настъпление и през 1425 година навлизат на територията на Австрия. След две години Албрехт V отново оглавява кръстоносен поход срещу хуситите, но претърпява поражение, а австрийските земи са разорени от хуситските отряди. Виена и други градове на херцогството са подложени на обсада.

Едва през 1431 година пред Кирхберг и в 1432 година пред Зноймо, австрийските войски успяват да разбият чешките опълченци.