Битка при Гетисбърг: Разлика между версии

На север от пътя бригадата на Дейвис печели временен успех срещу бригадата на Съюзния бригаден генерал Лизандър Катлър, но е отблъсната с тежки загуби в действие около недовършеното легло за ж.п.жп линия, издълбано в рида, дълго 180 м и дълбоко 4.5 м, където са пленени стотина южняци под заплаха от продолен огън от двата края на ж.п.жп леглото. Южно от пътя бригадата на Арчър напада през горите на МакФерсън. Федералната Желязна бригада под командването на бригаден генерал Соломон Мередит пленява неколкостотин от хората на Арчър, както и него самия.<ref>Tucker, pp. 112 – 17</ref> Арчър е първият генерал от армията на Лий, който попада в плен. Той е пленен от редник Патрик Мълоуни, който го задържа въпреки съпротивата му.<ref>Martin, сс. 160 – 61; Pfanz, [http://www.gettysburg.stonesentinels.com/WI/2WI.php First Day], сс. 100 – 101.</ref> Мълоуни е убит няколко часа по-късно, но получава Медала на честта за подвига си. До 10:20 ч., южняците са изтласкали кавалеристите на Съюза на изток от МакФерсън Ридж, когато най-сетне пристига авангардът на I-ви корпус на генерал-майор [[Джон Ф. Рейнолдс|Джон Рейнолдс]].<ref>Symonds, p. 71; Coddington, p. 266; Eicher, pp. 510 – 11</ref>

Когато пристига Северно-Каролинската бригада на Петигрю, те обхождат по фланга 19-таа бригада от [[Индиана]] и отблъскват [[Желязна бригада|Желязната бригада]]. 26-тии Северно-Каролински полк (най-големият в армията с 839 души) понася огромни загуби, напускайки полесражението с 212 мъже. До края на тридневната битка са останали 152 здрави войници, най-големият процент на поражения в който и да е полк през войната. Северен или Южен.<ref>Busey and Martin, сс. 298, 501</ref> Постепенно Желязната бригада е изтласкана през гората към Семинарийния рид. Хил добавя дивизията на генерал-майор Уилям Пендър към атаката и I-ви Съюзен корпус е отблъснат през двора на Лутеранската семинария към улиците на Гетисбърг.<ref>Pfanz, First Day, pp. 275 – 93</ref>

Генерал Лий пристига на бойното поле към 14.30 ч и виждайки положението, отменя заповедта си да се избягва генерално сражение. 26-таа Северно-Каролинска бригада на бригаден генерал Петигрю, най-голямата бригада в армията, принуждава Желязната бригада да отстъпи в едно от най-яростните сражения по време на войната. Желязната бригада отстъпва през гората, прави три опита да спре настъплението на южняците в открито поле, но след това се опира на Лутеранската семинария. Бригаден генерал Мередит е ранен в главата и конят му пада върху него. Генерал Хет е уцелен в главата, но куршумът рикошира от подплънката от навита хартия, която той поставя в прекалено широката си шапка. Въпреки това обаче губи съзнание за 24 часа и повече не участва в тридневната битка.

XI-ти корпус рухва напълно към 16 ч. Те дават 1800 убити и ранени и 1400 пленници, около половината от изпратените като подкрепление от Гробищния хълм. Генерал-майор Хауърд казва по-късно на генерал-майор Мийд, че неговият корпус е рухнал само защото I-ви корпус под командването на бригаден генерал Дабълдей е поддал първи на фланга му, което съсипва по-нататъшната военна кариера на Дабълдей. Близо до ж.п.жп леглото са пленени 500 северняци. Докато федералните позиции рухват на запад и север от града, генерал-майор Хауърд заповядва отстъпление на възвишенията южно от града, където е оставил дивизията на бригаден генерал Адолф фон Стайнвехр в резерв<ref>Pfanz, First Day, с. 294</ref>, в съответствие със заповедите на генерал-майор Рейнолдс, малко преди да бъде убит. Отстъплението минава през улиците на града, а някои от войниците на Севера се укриват в Гетисбърг (зад линията на южняците) до края на битката, например бригаден генерал Александър Шимелфениг, който прескача ограда и се крие зад купчина дърва в градината на семейство Гарлах до края на битката.

Нападението на Лонгстрийт започва с 30-минутен артилерийски бараж с 36 оръдия, който се оказва много тежък за войниците на Съюза, разположени в Прасковената градина. Към 16.30 ч. Генерал-майор [[Джон Худ]] се изправя в стремената на коня си и вика: „Поставете щиковете си, мои смели тексасци! Напред и превземете онези височини!“ Не е ясно кои височини е имал предвид. Заповедта му е да се пресече пътя за Емитсбърг и да свие наляво, движейки се на север, като левият му фланг се равнява по пътя. Минути по-късно обаче е сериозно ранен в лявата ръка от експлодирал над главата му снаряд и е изваден от действие.<ref>Eicher, pp. 524 – 25. Pfanz, Second Day, pp. 167 – 74</ref> Когато дивизиите на Лонгстрийт се сблъскват с III-ти корпус на Съюза, Мийд е принуден да изпрати 20 000 души подкрепление<ref>Harman, p. 59</ref> под формата на целия V-ти корпус, дивизията на бригаден генерал Джон Колдуел от II-ри корпус, повечето от XII-ти корпус и малки части от новопристигналия VI-ти корпус. Атаките на Юга се различават от плана на Лий, тъй като дивизията на Худ се придвижва по на изток от предвиденото, губейки подравняването си по пътя за Емитсбърг]],<ref>Harman, p. 57</ref> нападайки Девилс ден (Бърлогата на дявола) и Литъл раунд топ (Малкия объл връх). Бърлогата на дявола е на южния край на малко възвишение в северозападната част на Долината на Плъм крийк (Сливовия ручей), където са струпани големи канари. Тя е заета от бригадата (2200 души) на бригаден генерал Дж. Х. Уорд. Южняците обаче не минават през канарите, а пушечният бой нанася тежки поражения и на двете страни. За половин час 20-тии полк от [[Индиана]] губи половината си мъже, включително полковника и подполковника си, 86-тии [[Ню Йорк]]ски също губи командира си, а командирът на 3-ти [[Арканзас]]ки е ранен, една от 182-те жертви на полка. Контраатаката на Съюза. водена на кон от полковник Огъстъс Елис и от майор Джеймс Кромуел от 124-ти Ню Йоркски полк, отблъсква 1-ви [[Тексас]]ки полк на 200 метра, но след това тексасците се прегрупират и със залп убиват полковника и майора, а от 283-та нюйоркчани, участници в атаката, само 100 се връщат на Съюзната линия. С пристигането на подкрепления от 99-тии Пенсилвански, бригадата на Уорд си връща билото. <ref>Adelman and Smith, pp. 29 – 43. Eicher, p. 527. Pfanz, Second Day, pp. 185 – 94</ref>

Докато боят бушува в Уийтфийлд (Житната нива) и Девилс ден (Бърлогата на дявола), полковник Стронг Винсънт е уведомен от куриер на главния инженер на Съюза бригаден генерал Гуверньор Уорън за важността на Литъл раунд топ (198 м н.в., 46 м над Плъм крийк) в левия фланг на Съюзната позиция и по своя инициатива разполага войниците си на незаетия хълм десет минути преди да пристигнат южняците. Неговата бригада от четири сравнително малки полка, заедно с една артилерийска батарея и 140-тии Ню Йоркски полк, които са изпратени по-късно от Уорън, успява с трудност да отбие повторни атаки от бригадата на бригаден генерал Евандър Лоо от дивизията на Худ, чиито войници са изтощени от дългия преход (32 км), за да стигнат до бойното поле и не успяват да напълнят манерките си, преди да им бъде заповядано да нападнат. Отбраната на Литъл раунд топ с щурм на щик от 20-тии Мейнски полк, който пленява голяма част от 15-тии Алабамски полк, е един от знаменитите епизоди на Гражданската война и прави полковник Джошуа Чембърлейн знаменитост след войната.<ref>Eicher, pp. 527 – 30; Clark, сс. 81 – 85</ref> Полковник Стронг Винсънт е смъртоносно ранен и умира на 7 юли на 26-годишна възраст, след като е повишен в бригаден генерал.<ref>Warner, p. 528</ref>

Генерал [[Робърт Лий|Лий]] иска да възобнови атаката в петък, 3 юли, използвайки същия план като предишния ден: Лонгстрийт ще нападне левия фланг на Севера, а Юел ще нападне Кълпс хил.<ref>Harman, p. 63</ref> Призори обаче XII-ти корпус започва артилерийски обстрел в опит да си възвърне загубените укрепления от миналия ден. Южняците нападат и втората битка за Кълпс хил завършва след около седем часа разгорещен бой към 11 ч.<ref>Pfanz, Culp's Hill, сс. 284 – 352; Eicher, сс. 540 – 41; Coddington, сс. 465 – 75</ref> Поради объркване в командването 2-ри масачузетски и 27-мии полк от [[Индиана]] (общо 650 човека) са изпратени на фронтален стометров щурм през открито поле срещу защитената позиция на южняците (1000 човека) и претърпяват 43 % и 32 % жертви съответно. Въпреки това южняците са отблъснати с 2800 жертви, докато янките дават 1000 жертви, включително 300 от бригадата на Грийн.

::Подполковник Франклин Сойер, 8-мии Охайски полк<ref>Sears, с. 422</ref>

Дивизиите на Тримбъл и Петигрю на левия фланг напредват много по-малко и не могат да окажат подкрепа на Пикет. Бригадата на полковник Джон Брокънбро е обезкръвена от артилерийски огън от Гробищния хълм и от пушечни залпове от 8-мии [[Охайо|Охайски]] пехотен полк. Охайците толкова изненадват деморализираните от артилерийския огън вирджинци, че те хукват обратно към Семинарийния рид, удряйки се в дивизията на Тримбъл и обръщайки някои от тях също на бяг. Охайците след това се обръщат с флангова атака срещу бригадата от мисисипци и севернокаролинци на бригаден генерал Джоузеф Дейвис, която сега е ляв фланг на дивизията на Петигрю. Оцелелите са подложени на унищожителен огън от Гробищния хълм, откъдето срещу тях са изстреляни над 1600 снаряда. По това време южняците се доближават достатъчно, за да може срещу тях да бъде използван шрапнел, а дивизията на бригаден генерал Александър Хейс изпраща много ефективен пушечен огън от 250 м зад каменна стена, където те са строени по 3 – 4 човека един зад друг и си сменят местата, за да стрелят.<ref>Sears, pp. 422 – 25, 429 – 31; Hess, pp. 188 – 90</ref> Две от дивизиите на Тримбъл следват Петигрю, но напредват малко. Объркващи заповеди на Тримбъл карат бригаден генерал Джеймс Лейн да изпрати само 3 1/2 от неговите Севернокаролински полкове напред. Подновен огън от 8-мии Охайски и яростната атака на карабинерите на Александър Хейс попречват на повечето севернокаролинци да преминат пътя за Емитсбърг. Хейс окуражава хората си зад стрелковата линия, викайки: „Ура! Момчета, ние им даваме ада!“ Два коня са застреляни под него.<ref>Sears, сс. 434 – 35</ref>

На десния фланг вирджинците на Пикет прекосяват пътя за Емитсбърг и завиват наляво, тръгвайки на североизток. Те маршируват в две линии, водени от бригадите на бригаден генерал Джеймс Кемпър вдясно, бригаден генерал Ричард Гарнет вляво и бригаден генерал Люис Армистед зад него. Войниците на Пикет устояват на огъня на оръдията на Дабълдей и МакГилвъри от Семетери хил, както и на пушечния огън на бригадите на Станард, Хароу и Хол, понасяйки огромни загуби. Генерал-майор [[Уинфийлд Ханкок]] е ранен от куршум, който удря лъка на седлото му, влиза в хълбока му и вкарва трески и изкривен пирон. Ханкок отказва да бъде евакуиран, докато битката не приключи. Линията на Съюза се разколебава и е пробита при Ъгъла на ниска каменна ограда, защитаван от Филаделфийската бригада на бригаден генерал Александър Уеб. Уеб поставя двете останали оръдия от батареята на тежко ранения лейтенант Алонзо Къшинг на предна позиция на каменната ограда 69-тии и 71-ви Пенсилвански полкове (940 мъже) да защитават оръдията и стената.<ref>Sears, pp. 436 – 43</ref>

Две пролуки се откриват в линията на Съюза. Командирът на 71-ви Пенсилвански нарежда на мъжете си да отстъпят, когато южняците се приближават до каменната стена, а 59-тии Ню Йоркски полк необяснимо се оттегля в тила, което оставя капитан Андрю Кауън и неговата Първа Ню Йоркска независима батарея сами срещу напредващия враг. Асистиран лично от артилерийския командир Хенри Хънт, Кауън нарежда на петте оръдия да стрелят с двоен шрапнел и цяла конфедеративна фронтова линия пред него изчезва. Пролуката, оставена от 71-ви Пенсилвански, е по-голяма и оставя 268 души от 69-тии Пенсилвански и неколцина от 71-ви да заедно с двете оръдия на Къшинг да се изправят срещу 2500 – 3000 души от бригадите на Армистед и Гарнет, които започват да прекосяват оградата. Ирландците от 69-тии яростно се противопоставят в меле от куршуми, байонети и юмруци. Тежко раненият Къшинг е убит от три куршума, докато вика на мъжете си. Бригаден генерал Армистед води мъжете си на кон през пролуката, поставяйки шапката си на сабята си и пада убит до Къшинг. Униженият от отстъплението на 71-ви полк. Уеб придвижва 72-ри Пенсилвански полк напред и стабилизира линията. Южняците пленяват оръдията и ги обръщат срещу северняците, но нямат боеприпаси. Когато линията на Съюза става непробиваема от пристигналите подкрепления, войниците от бригадите на Гарнет и Армистед започват поединично да се измъкват, тъй като не е останал командващ офицер, който да заповяда общо отстъпление. Линията, достигната при Ъгъла от бригадата на Армистед е известна като „Горната линия на прилива на Конфедерацията“, представлявайки най-близката точка до целта за постигане на независимост от Съюза чрез военна победа. <ref>McPherson, pp. 661 – 63; Clark, pp. 133 – 44; Symonds, pp. 214 – 41; Eicher, pp. 543 – 49</ref>