Битка при Лахна: Разлика между версии

| сила1 = 1-ва и 6-таа гръцка дивизия<ref>Енциклопедия „България“, т. 3, Издателство на БАН, София 1982, стр. 719</ref>

| сила2 = първа бригада от 10-таа дивизия (в началото), първа бригада, 3 полка и 3 дружини (в края)

На позиция южно от [[Горно Караджово|Караджакьой]], на кота 480 стои първа бригада от [[Десета пехотна беломорска дивизия|Десета дивизия]] на българската армия в състав [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16-тии]] и [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк|25-тии пехотен полк]] и три батареи. Позицията на българските части е с дължина седем километра. На 19 юни гръцките части идват откъм [[Гвоздово]] и започват да се разгръщат в боен ред. Поради пресечената местност разгръщането става бавно, но след обяд започват артилерийски обстрел, последван от атака, която е отблъсната. След разузнаване командира на българската бригада заповядва да се изнесат вечерта към гребена на [[Круша (планина)|Круша планина]], където се намира село [[Лахна]]<ref name=Hristov>А. Христовъ, "Исторически прегледъ на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г." – Военна библиотека 26, София, Печатница на Армейския военно-издателски фондъ, 1946, стр. 81-83, 87</ref>.

На 20 юни гърците преминават в настъпление още преди българските части да са се дислоциирали на новите си позиции. В подкрепа на българската бригада е изпратен полк от [[Драмска бригада|Драмската бригада]], един полк от 11-таа дивизия и една дружина от мохамедани към [[Негован (дем Лъгадина)|Негован]]<ref name=Hristov/>. Дружината от мохамедани трябва да попълни състава на 16 и 25-тии пехотен полк, но пристига, когато полковете вече са влезли в бой. Битката продължава до вечерта подкрепена с артилерийски огън, но гърците са удържани. На следващия ден 21 юни гръцките части продължават атаката си като насочват главния си удар по десния български фланг. Десният фланг удържа нападението, а частите от левия фланг тръгват в контраатака благодарение на пристигналите 7-мии допълващ полк и две дружини от драмската бригада<ref name=Hristov/>. Силната гръцка бомбардировка обаче нанася големи загуби на българите, които към 4 следобяд започват без заповед да напускат позициите си<ref name=Hristov/>. В момента на отстъпването пристига 69-тии пехотен полк и две дружини от [[Седемдесети пехотен полк|70-тии пехотен полк]], които обаче не успяват да се разгънат поради настъпилия хаос от отстъплението, който скоро се превръща в паническо бягство<ref name=Hristov/>. Българските части се струпват при моста на село [[Орляк (дем Долна Джумая)|Орляк]] над [[Струма]] в безредното си бягство. За да прикриват отстъплението им остават двете дружини от 70-тии полк, които се оттеглят чак на 22 юни сутринта след като всички са го преминали.