Битка при Литъл Бигхорн: Разлика между версии

'''Битката при Литъл Бигхорн''', известна още като „'''Последната позиция на Къстър'''“ ({{lang|en|Custer's Last Stand}}), състояла се на [[25 юни]] – [[26 юни]] [[1876]] г. на територията на днешния щат [[Монтана (щат)|Монтана]], е най-известното сражение от [[Индиански войни|Индианските войни]] между [[Съединените американски щати]] и [[Индианци в САЩ|американските индианци]]. Обединената сили на лакота ([[сиукси]]те) и северните [[шайени]] избиват всички членове на пет от ротите на 7-мии кавалерийски полк на САЩ (''7th Cavalry''), включително подполковник [[Джордж Къстър]], двама от братята му и съпругът на сестра му Джеймс Калхун. Пълната победа на индианците обаче само отлага неминуемото им поражение във войната срещу САЩ и окончателното им изпращане в [[резерват]]и.

Седем пехотни роти и четири кавалерийски под командването на полковник [[Джон Гибън]] тръгват на изток от форт Елис, Западна Монтана и започват да патрулират по течението на река [[Йелоустоун (река)|Йелоустоун]]. Петнадесет кавалерийски и пет пехотни роти под командването на бригаден генерал [[Джордж Крук]] тръгват на север от форт Фетерман в [[Уайоминг]] на 29 май, насочвайки се по посока на река [[Паудър (река)|Паудър]]. Целият 7-мии кавалерийски полк на САЩ и две пехотни роти и картечното отделение на 20-тии пехотен полк под командването на бригаден генерал [[Алфред Тери]] тръгват на запад от форт Ейбръхам Линкълн в [[Дакота (територия)|Дакота]] на 17 май. Три роти от 6-тии пехотен полк се придвижват от форт Бюфорд на река [[Мисури]] нагоре по течението на река Йелоустоун, за да установят склад за провизии и се присъединяват към Тери на 29 май при [[устие]]то на река Паудър.

Координацията на трите части се проваля след като в [[Битка при Роузбъд|битката при Роузбъд]] на 17 юни Крук е изненадан и победен от голям индиански отряд воден от Лудия кон и отстъпва към форт Мийд. Отстъплението на Крук е значителен фактор, довел до последвалото унищожение на [[Джордж Къстър|Къстър]]. Незнаещи за битката на Крук Гибън и Тери се срещат през юни при устието на река [[Роузбъд (река)|Роузбъд]]. Те формулират план основан на откриването на голяма индианска следа на 15 юни, който предвижда придвижването на полка на Къстър нагоре по река Роузбъд докато обединените колони на Тери и Гибън се насочат към реките [[Бигхорн (река)|Бигхорн]] и [[Литъл Бигхорн (река)|Литъл Бигхорн]]. Офицерите се надяват да хванат индианците между тези две сили. 7-маа кавалерия се отделя от остатъка на колоната на Тери на 22 юни и започва бързо преследване по следата. На Къстър са предложени [[оръдия]]та, но той отказва с довода, че ще го забавят. Той отхвърля също така предложените две допълнителни кавалерийски роти, защото вярва, че неговият полк може да се справи с всичко, което му се изпречи

Докато колоната на Тери и Гибън се движи по посока на устието на река Литъл Бигхорн, привечер на 24 юни скаутите на Къстър пристигат на възвишение използвано за наблюдение, известно като Враново гнездо, на 23 км източно от реката. На сутринта на 25 юни те му докладват, че са забелязали признаци за разположението на индианското село на 24 км разстояние. Първоначалният план на Къстър предвижда изненадващо нападение срещу селото на следващата сутрин, но пристига доклад, че следата, оставена от войниците му, е открита от вражески настроени индианци. Предполагайки, че присъствието им е разкрито Къстър решава да нападне селото без повече отлагане. Незнайно за Къстър групата индианци всъщност е напуснала лагера и не е вдигната тревога в селото. Скаутите на Къстър отново и отново го предупреждават за размера на селото, по думите на скаут Мич Буйе „''Генерале, аз съм бил с тези индианци в продължение на 30 години и това е най-голямото село, за което съм чувал''“. Основното безпокойство на Къстър е, че индианците ще се разделят и разпилеят в различни посоки. Командата на Къстър започва подхода си към индианското село по обед и се подготвя за нападение посред бял ден. Към 12:15 ч. Къстър разделя 7-маа кавалерия на четири групи:

[[Файл:Custer.gif|мини|300px|Движенията на 7-маа кавалерия<br>A: Къстър, B: Рино, C: Бентийн, D: Йейтс, E: Уайр]]

След като унищожават частта на Къстър, лакота и шейените се прегрупират, за да нападнат Рино и Бентийн. Боят продължава до падането на мрака (21 ч) и на следващия ден. Според Рино водачеството на Бентийн е спомогнало за отблъскването на силна атака срещу участъка от периметъра, защитавана от роти H и M. На 26 юни се появява колоната на генерал Тери и индианците се оттеглят в противоположната посока. Скаутът от племето кроу Белият Човек Го Подканя Да Бърза пръв докладва на офицерите на Тери, че силата на Къстър е „заличена“. Прави се оглед на [[Бойно поле|бойното поле]] и се намират [[бруствер]]и от мъртви коне на хълма на Къстър. Мъртъвците са погребани, където са намерени. Къстър е намерен близо до върха на хълма, носещ неговото име, с огнестрелни рани близо до сърцето и в лявото слепоочие. И двете рани са смъртоносни, но изглежда само раната на гърдите е кървяла, което означава, че раната на слепоочието може да е нанесена след смъртта. Ранен е също в ръката. Убити са 16 офицери и 242 войници (42% от личния състав на 7-маа кавалерия), ранен е 1 офицер и 51 войници от 7-маа кавалерия. Всичките членове на петте роти на Къстър са убити, макар в продължение на години да се носят слухове за оцелели.

На 8 август след като Тери е подкрепен от 5-таа кавалерия експедицията тръгва по река Роузбъд в преследване на лакота. Среща се със силите на генерал Крук и обединената армия, с обща численост 4000, следват лакота на североизток към река [[Литъл Мисури]]. Продължителните дъждове и липсата на провизии принуждава армията да се разтури и да се върне в началните точки на похода. 7-маа кавалерия се връща във форт Линкълн.