Фруктоза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 57:
|-
|}
'''Фруктозата''' или т.нар плодова захар е монозахарид ([[въглехидрат]]) със сладък вкус, която съдържа шест въглеродни атома, но за разлика от глюкозата, с която имат еднаква обща формула, има кето група, разположена при втори въглероден атом, т.е. тя е кетохексоза. Съдържа се в сладките плодове, зеленчуци и [[пчелен мед]]. От там идва и името ѝ. В човешкия организъм се разгражда само в черния дроб. Тъй като черния дроб има ограничен ресурс да преработва фруктоза, избягването на рафинираната захар за сметка на приемането на по-безопасно звучащия [[високо-фруктозен сироп от царевица]] може да крие рискове за здравето, плъхове, хранени с високо фруктозна диета, развиват стеатозен [[хепатит]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19776184|заглавие=изследване на английски- US National Library of Medicine / National Institutes of Health|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Фруктозата заобикаля основната регулаторна стъпка в гликолизата, катализирана от фосфофруктокиназа 1 и стимулира синтеза на мастни киселини и чернo дробната секреция на триацилглицероли (VLDL).
== Състав и строеж на фруктозата ==
Ред 65:
Строежът на фруктозата е по-добре да се представи с перспективни формули, които по-добре отразяват пространственото разположение на атомите в молекулата:
== Обмяна ==
Диети с високо съдържание на захароза или високофруктозни сиропи (HFS), използвани в произведените храни и напитки водят до големи количества фруктоза (и глюкоза), влизаща в чернодробната портална вена.
[[Фруктокиназа]] в черния дроб, бъбреци и черва се фосфорилира до фруктозо-1-фосфат. Този ензим не действа върху глюкозата, и за разлика от глюкокиназата, нейната активност не се влияе от гладуване или от инсулин, което може да обясни защо фруктозата се изчиства от кръвта на диабетични пациенти с нормална скорост. Фруктозо-1-фосфатът се разгражда до [[D-глицералдехид]] и [[дихидроксиацетон фосфат]] от [[алдолаза В]], ензим, установен в черния дроб, който функционира също в гликолизата в черния дроб чрез разцепване на фруктозо-1,6-бисфосфат. D-глицералдехидът навлиза в гликолиза чрез фосфорилиране до глицералдехид-3-фосфат, катализиран от [[триокиназа]]. Двете фосфорилирани триози, дихидроксиацетон фосфат и глицералдехид-3-фосфатът, могат или да се разградят чрез гликолизата, или да бъдат субстрати за [[Алдолаза|алдолазата]] и следователно [[Глюконеогенеза|глюконеогенезата]], каквато е съдбата на голяма част от фруктозата метаболизирана в черния дроб.
В екстрахепаталните тъкани хексокиназата катализира фосфорилирането на повечето хексозни захари, включително фруктоза, но глюкозата инхибира фосфорилиране на фруктоза, тъй като тя е по-добър субстрат за хексокиназата. Въпреки това, известно количество фруктоза може да се метаболизира в мастната тъкан и мускули.
Фруктозата се намира в семенната плазма и в кръвообращението на плода на копитни животни и китове.
[[Алдоз редуктазата]] (АР) се намира в плацентата на овцете и е отговорна за секрецията на [[сорбитол]] в кръвта на плода. Наличието на [[сорбитол дехидрогеназа]] (СДХ) в черния дроб, включително в черния дроб на плода, е отговорен за превръщането на сорбитола във фруктоза. Този път е отговорен също за наличието на фруктоза в семенната течност, както и за развитието на [[диабетна катаракта]] ([[Сорбитолов път]]).
D-Глюкоза + НАДФН.Н<sup>+</sup><--> D-Сорбитол + НАД<sup>+</sup> (-НАДФ<sup>+</sup> ) <--> D-Фруктоза + НАДН.Н<sup>+</sup>
АР СДХ
Фруктозата претърпява по-бърза [[гликолиза]] в черния дроб, отколкото глюкозата защото тя заобикаля регулаторната реакция, катализиран от фосфофруктокиназата 1. Това позволява фруктозата да се метаболизира с високи нива в пътя на гликолизата в черния дроб, водещо до повишен синтез на мастни киселини, естерификация на мастни киселини и секреция на [[липопротеини с много ниска плътност]] ([[VLDL]]), които могат да повишат серумните триацилглицероли и в крайна сметка повишават нивата на [[LDL холестерол|LDL холестеролът]].<ref>{{Цитат книга|last=Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA.|first=|title=Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31-st Edition|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref>
== Вижте също ==
| |||