Уикипедия

Битка при завоя на Черна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени
Ред 28:
На 14 – 15 октомври 1916 г. боевете са непрекъснати. Натискът на сърбите е много силен. Българите започват да изнемогват, но удържат позициите си. В нощта на 14 октомври 1916 г. е кулминацията на битката в завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат осем последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници. Цели 3 дни след това сърбите не атакуват. Трупат сили и се възстановяват за нови атаки.
 
На 18 октомври 1916 г. те преминават река [[Църна|Черна]] (Църна) при Брод и се укрепяват на левия ѝ бряг. [[Първа българска армия]] прави контраатака, но тя е неуспешна. На 23 октомври огънят на противника достига огромни размери. Французите действат в полето при [[Кенали]]. За една седмица противниците на българите ги атакуват няколко пъти, но не постигат успех. И сръбските атаки при завоя на Черна биват отбивани. При всяка неуспешна атака вражеската артилерия усилва огъня си. Загубите се увеличават все повече и повече, като [[Батарея|батареите]] трябва да пестят [[Снаряд|снарядитеснаряд]]ите си, което угнетява българските защитници и убива бойния им дух. На 7 ноември съглашенската [[артилерия]] започва най-силен огън срещу 3/8 бригада, които заемали позиции между [[Крапе]] и [[Полог (село)|Полог]]. След 3 дена загубите на бригадата постепенно се увеличават и на 10 ноември без да бъде атакувана тя напуска позициите си, които веднага са заети от сърбите. След нови боеве на 17 и 18 ноември българските войски на 19 ноември са принудени да напуснат [[Битоля]] и заемат позиции на 5 км северно от града на линията [[Пелистер]] – кота 1248 – кота 1050.
 
=== 1917 г. ===
Ред 41:
С краха на атаката на 17 май 1917 г. завършва с провал цялото съглашенско пролетно настъпление на фронта в Македония. На 21 май 1917 г. настъпателните действия на Антантата по всички участъци на фронта в Македония е преустановена.
[[Файл:Brod, Novaci2.jpg|мини|Паметник по повод 100 години от битката на завоя на Черна в [[Брод (община Новаци)|Брод]].]]
В хода на пролетните боеве в завоя на Черна героично загива и големият български офицер [[Борис Дрангов]] – роден в [[Скопие]], тогава командир на 9-тии пехотен Пловдивски полк. На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел на противника той е тежко ранен и умира от раните си.
 
== Последици ==
[[Файл:Crna-stamp.jpg|мини|Българска марка, посветена на Сражението при завоя на Черна]]
Загубите на противниците в тази битка остават неизвестни. Сигурно е, че те са огромни. По спомени на съвременници, участници в жестоките боеве, Черна става Червена, защото е обилно полята от кръвта на загиналите бойци от различни националности. Най-много жертви дават българите, които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси, бият се винаги с по-малко сили и сръбските войски, които са добре въоръжени, особено с френска тежка артилерия и напират безогледно в атаки, кърваво отбивани от техния противник. Българските полкове в завоя на Черна се топят и загубите им са ужасяващи. Особено пострадала е 8-маа пехотна дивизия, остатъците от която след края на боевете са изведени на почивка в Сярско-Егейска Македония.
 
Споменът за завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис. За Черна са писани най-много разкази от периода на войната. През 2010 г. битката в завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на [[XX век]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_завоя_на_Черна“.