Борис Дрангов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
||
Ред 42:
През [[Междусъюзническата война]] (1913) се сражава със сърбите при връх [[Бубляк]].
Поради критичните си статии за [[Министерство на отбраната|военния министър]] генерал [[Иван Фичев]] и инспектора на кавалерията генерал [[Александър Танев (офицер)|Александър Танев]] е даден под съд. Делото започва да се разглежда на 18 февруари 1914 в Пловдивския военен съд. На 25 февруари Дрангов е оправдан, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София. Още на 16 април делото срещу него е подновено. Негови доброволни защитници са юристът професор [[Владимир Моллов|Моллов]] и о.з. полковник Топалов. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията. На 19 февруари 1915 г. със заповед, която влиза в сила от 15 февруари, е произведен в чин [[подполковник]]. На 2 септември 1915 г. със заповед №420 се сформира [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11-
=== Първа световна война (1915 – 1918) ===
Ред 82:
Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва пехотна дивизия]] и близо 6 месеца е по бойните полета на [[Добруджа]] в [[Румънска кампания (Първа световна война)|кампанията срещу Румъния]].
[[Файл:Boris Drangov-monument1.JPG|235п|мини|Паметник на Борис Дрангов в Пловдив]]
На 18 март 1917 г. поема командването на [[Девети пехотен пловдивски полк|9<sup>-
На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река [[Черна (река)|Черна]], подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе „Колко много исках още да служа на България“.
| |||