Борис Карамфилов: Разлика между версии

м
Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
м (Bot: Automated text replacement (- христянск + християнск))
м (Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2))
Роден е на 22 юни 1922 година в [[Скребатно]]. Става член на [[РМС]] от 1940 година, а на [[БКП]] от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война.
 
Служи в Българската армия. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военната академия на Генералния щаб на [[СССР]].<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 80</ref> Командир на [[Седма мотострелкова дивизия|7-маа Мотострелкова дивизия]], [[Първа армия]] и началник на Столичния гарнизон.
 
В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на [[Военно училище|Военното училище]]. От 1961 г. е генерал-майор. Кандидат на военните науки.
От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана. В това си качесвто ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г.
 
Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в 7, 8 и 9 народни събрания.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 86</ref>. Член на комисията по духовни ценности в 7 народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в 9-тоо народно събрание. Ръководи строежа на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]].
 
Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ в 1982 г.