Съществуването предшества същността: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Идеята може да бъде намерена в творбите на [[Сьорен Киркегор]] през 19 век<ref>Kierkegaard, Søren. ''Philosophical Fragments'', 1844.</ref>, но е изрично формулирана от философа [[Жан-Пол Сартр]] през 20 век. Формулата с три думи възниква в неговата лекция от 1945 г. „Екзистенциализмът е хуманизъм“, макар и предшествуващи понятия могат да бъдат открити в ''[[Мартин Хайдегер#„Битие и време“|„Битие и време“]]'' на [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]].<ref>Sartre, in ''Being and Nothingness'' (1943), credits a slightly longer version of the claim to Heidegger: "Now freedom has no essence. It is not subject to any logical necessity; we must say of it what Heidegger said of the ''Dasein'' in general: 'In it existence precedes and commands essence.'" However, Sartre gives no page reference for this citation. In ''Being and Time'', Heidegger writes: "The 'essence' of human-being lies in its existence." ("Das 'Wesen' des Daseins liegt in seiner Existenz", ''Sein und Zeit'', p. 42.)</ref>
== Сартърово виждане ==
[[Жан-Пол Сартр|Сартъровото]] твърдение се разбира най-добре в контраст със схоластичната теза, която гласи, че ''същността'' предшества ''съществуването'', т.е. типично твърдение за тази традиционна теза би било, че човекът в основата си е егоист или рационално същество.
За Сартр „съществуването предшества същността“ означава, че личността не е изградена върху предварително проектиран модел или точно определена цел, защото именно човекът е този, който решава да се занимава с такова начинание. Макар да не отрича ограничителните условия на човешкото съществуване, той отговаря на [[Барух Спиноза|Спиноза]], който потвърждава, че хората се определят от това, което ги заобикаля. Следователно за Сартр потисническа ситуация сама по себе си не е непоносима, но веднъж считана за такава от тези, които се чувстват подтиснати, ситуацията ''става'' нетърпима.
== Вижте също ==
| |||