Българо-руски протокол (1909): Разлика между версии

Опирайки се на правата си по [[Берлинския договор]], след [[Обявяване на независимостта на България|обявяването на българската независимост]] на 22 септември 1908 империята предявява претенции за данъка, който България ѝ дължи като [[трибутарно княжество]] за последните 30 години. [[Високата порта]] иска София да поеме също така част от османския държавен дълг. [[велик везир|Великият везир]] [[Кямил паша]] настоява да получи и [[Източнорумелийски данък|невнесения данък]] от [[Източна Румелия]] (дотогава формално османска провинция, въпреки [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]] ѝ с [[Княжество България|Княжеството]] през 1885), както и компенсации за национализираните железници. [[Париба|Френските]] и английските банки, които държат основна част от османския и българския държавен дълг, се опитват да използват дипломатическата криза, за да наложат на България пълен финансов контрол, но срещат решителен отпор от [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|правителството на Александър Малинов]]. В циркуляр до [[Великите сили]] през декември 1908 то изразява готовност да плати само за железниците и румелийския данък – 20% от исканите 429 милиона лева.<ref>{{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 | title = История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990 г., част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | pages = 118 – 121 | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | isbn = 978-954-8579-18-6}}</ref> В отговор Париж и Лондон предлагат варианти за заеми, вариращи между 100 и 160 милиона лева. Предложенията са обвързани с увеличаване на държавните приходи, заложени при предишните български заеми, и назначаване на френски пълномощен министър, който ще ги управлява в София.{{hrf|Тодорова|2009|121 – 122}} Българското правителство ги отхвърля и показва готовност за война с Турция, като мобилизира [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8-маа Тунджанска дивизия]].