Разлика между версии на „Бяла (област Русе)“

м
Bot: Automated text replacement (-праздник +празник, -([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени
(Допълнение, разширение)
м (Bot: Automated text replacement (-праздник +празник, -([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени)
 
На 7 km в посока Велико Търново е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира железопътната гара, поддържаща железопътната линия Русе – [[Горна Оряховица]] ([[София]]), както и редица фирми от индустрията в града.
[[FileФайл:20140624 Byala train station.jpg|250п|мини|ЖП Гара Бяла]]
Релефът на Бяла е равнинно-хълмист. Градът е разположен в долината на Беленската река и на хълмовете около нея. Естествено е защитен от релефа на местността от север. Почвите са черноземни и горски. Климатът е умерено континентален – с горещо лято и студена зима. Поради географското положение на Бяла преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини.
 
През [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] Бяла е второто освободено селище от османско владичество в България след Свищов. Освободен е на 5.7.[[1877]] г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до [[Беленският мост|моста на Колю Фичето]] на р. Янтра. Там са посрещнати по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов. Селяните приготвят храна за войската в големи бакърени съдове.
 
Същия ден Трета [[сотня]] от 20-тии [[казаци|казашки]] [[полк]] води сражение северозападно от Бяла с [[башибозуци]] и [[кон]]ни [[черкези|черкезки]] отряди, които искат да ограбят и опожарят селото. Войниците заемат височините около селището и се окопават. Вечерта 12-тии драгунски Стародубовски полк и 19-таа конна [[батарея]] от Първа [[бригада]] на 12-таа [[кавалерия|кавалерийска]] [[дивизия]] навлизат и освобождават Бяла, без да срещнат особена съпротива, тъй като местният владетел Мехмед [[бей]] преждевременно е напуснал селището.
 
На следващия ден началникът на щаба на [[Русе|Русчушкия]] отряд ген. л-т Ванновски влиза в Бяла с 33-та пехотна дивизия, командвана от ген. л-т фон Дризен.
 
Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. От [[29 юли]] до [[13 август]] [[1877]] г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла е главната щабквартира на [[Русия|руския]] император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Преди това сградата е била харем на Мехмед бей. Александър II е посрещнат тържествено от местното население на [[Беленският мост|Беленския мост]]. Пребиваващите в Бяла руски войници се построяват в шпалир заедно с коменданта на селото полковник Дорошенко. Учителят Стефан Маринов произнася приветствие на руски език. Кметът Гено Пометков поднася на гостите хляб и сол. Шествието се отправя към центъра на селото. Улицата, по която е минало, днес се нарича „Цар Освободител“.
[[FileФайл:0100 Болгарский праздникпразник в Бяле, сентябрь 1877.jpg|350п|мини|Народен празник на мегдана в Бяла, 1877 г.]]
Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На [[мегдан]]а до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"/>
 
 
За икономиката на града след [[Освобождение на България|Освобождението]] важна роля играят Беленските ханища. Това е квартал, намиращ се западно от [[Беленският мост|Беленския мост]], в който са построени 9 хана и една [[гостилница]]. С изграждането на железопътната линия Русе – Търново значението им постепенно намалява.
[[FileФайл:Road bridge in front of Byala Bridge.jpg|250п|мини|Изглед към новия мост на Янтра от моста на Кольо Фичето]]
Местният [[пазар]] в началото се е правел в неделя, след това в [[четвъртък]].