Васил Кутинчев: Разлика между версии

| командвания = [[Пети пехотен дунавски полк|5^-тии пехотен полк]]<br />[[Десети пехотен родопски полк|10^-тии пехотен полк]]<br />[[Първи пехотен софийски полк|1^-ви пехотен полк]]<br />[[Шеста пехотна бдинска дивизия|6^-таа пехотна дивизия]]<br />[[Първа пехотна софийска дивизия|1^-ва пехотна дивизия]]<br />[[Първа българска армия|1^-ва армия]]<br />[[Втора българска армия|2^-ра армия]]

След производството му в чин прапорщик, Кутинчев е изпратен в [[Двадесет и четвърта пехотна силистренска дружина|24^-та пехотна Силистренска дружина]], където служи като младши офицер. Само няколко месеца след това, на 1 ноември е произведен в чин [[подпоручик]]. След едногодишна служба, подпоручик Кутинчев е прикомандирован, а след това на [[18 октомври]] [[1880]] година преведен в [[Дванадесета пехотна раховска дружина|12^-таа пехотна Раховска дружина]]. На [[30 август]] [[1882]] година е произведен в чин [[поручик]].<ref>Мусаков, с. 26 – 28</ref>

Заедно с обявяването на [[Съединението]] се обявява обща мобилизация на войските от Северна България. Съгласно мобилизационния план полковете трябва да се развърнат в 4 дружинен състав. Тъй като руските офицери получават заповед да се върнат в Русия се налага много висши длъжности да се заемат от млади български офицери. Заедно с мобилизацията, на 30 август поручик Кутинчев е произведен в чин [[капитан]], а на [[13 септември]] [[1885]] г., като най-старши измежду ротните командири е назначен за командир на 1^-ва дружина от 5^-тии пехотен дунавски полк.<ref>„Сръбско-българската война 1885“. Сборник документи, София, 1985 г., Военно издателство, с. 45</ref> По-късно 5^-тии пехотен полк получава заповед да се съсредоточи по южната граница с квартира в [[Ямбол]], в очакване на военни действия с Турция,<ref>„Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985 г., Военно издателство, с. 63</ref> а малко преди обявяването на войната получава заповед да се отправи към София, като първа заминава дружината на капитан Кутинчев.

След сключването на примирието българската войска се демобилизира и се завръща по мирновременните си гарнизони. 5^-тии полк още на 15 декември се завръща от [[Пирот]] в София, където остава до началото 1886 г., когато на 7 март в полка се завръща титулярният командир капитан Андрей Блъсков и капитан Кутинчев отново поема командването на 1^-ва дружина от полка. На 10 март полкът напуска София и след дълъг поход, се завръща в [[Русе]] на 26 март.<ref>Мусаков, с. 42</ref>

През януари 1887 година с приказ на [[регент]]ите на държавата капитан Кутинчев е назначен за командир на [[Десети пехотен Родопски полк|10^-тии пехотен Родопски полк]] и на 2 февруари той поема командването на полка. На 1 април същата година е произведен в чин [[майор]], а през следващата година е назначен за командир на [[Първи пехотен софийски полк|1^-ви пехотен Софийски полк]]. Отново през 1888 година е назначен за член на специалната комисия, за превъоръжаване на войската със скорострелни пушки. В резултат на проучванията на тази комисия, българската войска се въоръжава с пушката [[Манлихер]] – станала символ на българската войска и останала на въоръжение по времето на всички войни за национално обединение. Същата година участва в преработването на дисциплинарния устав.<ref>Мусаков, с. 46</ref>

На [[20 януари]] [[1899]] година е назначен за командир на 1^-ва бригада от [[Пета пехотна дунавска дивизия|5^-таа пехотна дунавска дивизия]], а по-късно е приведен в София като командир на 1^-ва бригада от [[Първа пехотна софийска дивизия|1^-ва пехотна софийска дивизия]].

След избухването на [[Илинденско-Преображенското въстание]] (1903) отношенията между България и [[Османската империя]] се изострят. За предотвратяване на „изненадите“ по границата са мобилизирани [[Тринадесети пехотен рилски полк|13^-тии пехотен рилски полк]], два пехотни резервни полка, към които са придадени няколко [[батарея|батареи]] и целият [[Втори конен полк|2^-ри конен полк]]. С този отряд за засилени граничните войски в участъка [[Деве баир]] – [[Демир Капия]], а за командир на тези войскови части е назначен полковник Васил Кутинчев.

На [[31 декември]] [[1903]] година полковник Кутинчев е назначен за началник на [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6^-таа пехотна бдинска дивизия]], която е на гарнизон във [[Враца]], а на [[1 януари]] [[1904]] година е произведен в чин [[генерал-майор]]. На [[20 май]] [[1905]] година е преведен отново в София и назначен за началник на [[Първа пехотна софийска дивизия|1^-ва пехотна софийска дивизия]]. На този пост служи почти 3 години и когато през 1908 година почива генерал-майор [[Никола Петров (офицер)|Никола Петров]], на 15 април Кутинчев заема неговото място като началник на 1^-ва военно-инспекционна област. <ref>Мусаков, с. 53 – 59</ref>

Генерал Кутинчев разполага [[Трета пехотна балканска дивизия|3^-та дивизия]] на десния фланг към [[Одрин]], в средата новосъздадената [[Десета пехотна беломорска дивизия|10^-таа дивизия]] и на левия фланг [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва дивизия]] към [[Лозенград]]. Първа дивизия получава и допълнителната задача да прикрива настъпващата зад нея Трета армия на генерал Димитриев.