Васил Левски (област Стара Загора): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ред 36:
По време на войните до [[1945]] г. селото дава доста жертви. Войници от В. Левски участват в боевете при Ниш, Белград, Будапеща през Втората световна война. По това време селото е било многолюдно с почти 1400 жители от компактно българско население. Близкото село Опан, което е административен център на общината, е основано през XVI век, на оживен търговски път, свързващ Северна и Средна България с Цариград, което е важен показател за оживеност на региона в един дълъг период от миналото.
 
В началото на ХХ<sup>ти</sup> век основният поминък на селището е скотовъдството и земеделието и въпреки мощните държавни инвестиции след 9<sup>ти</sup> септември 1944 г. и внедряването на планова икономика откъм средата на 60-те населението в региона започва да се преселва към близките градове. Левченци се преселват в София, Димитровград, Пловдив, Гълъбово и Симеоновград. Най-масово преселение извършват към Стара Загора. Единствено заселването към този град има организиран характер, като новодошлите са подпомагани от по-стари преселници, като в резултат на този процес оформят землячески групи в някои сфери на промишлеността (АТЗ–Ст.Загора, мини Марица-изток и др.). В днешно време в Стара Загора живеят стотици потомци на левченци.
 
След демократичните промени от 1990 г. емигранти от селото се заселват и в чужбина най-вече в Гърция и Италия. Родом от село Васил Левски са редица лекари, психолози, инженери, хора на изкуството, спортисти, военни и полицаи, общественици и учители.