Разлика между версии на „Виетнамска война“

м
Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
м (overlinking)
м (Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2))
=== Увеличаване на американската намеса (1964 – 1965 г.) ===
[[Файл:North Vietnamese P-4 under fire from USS Maddox (2 August 1964).jpg|мини|250px|Северовиетнамски катер бяга от огъня на разрушителя „Мадокс“ в боя на 2 август 1964 г.]]
[[Файл:DaNangMarch61965.jpg|мини|250px|Войници от 3-ти батальон на 9-тии полк на морската пехота дебаркират в района на Дананг. 8 март 1965 г.]]
След убийството на Кенеди (22 ноември 1963 г.), президент става [[Линдън Джонсън]], след което войната във Виетнам се ожесточава.
 
през 1965 г. основните операции в района на Втори корпус се провеждат от американската 1-ва кавалерийска дивизия, която се опитва да спре придвижването на големи северо-виетнамски части към крайбрежието в долината Иа Дранг. От края на 1966 г., задачата по прехващането на силите на противника в планинските райони е възложена на 4-та пехотна дивизия, по същото време когато 1-ва кавалерийска дивизия съсредоточава усилията си в провинции Биен Диен. В южните райони на корпуса действат силите на южнокорейския контингент. Бойните действия в планините се засилват особено през 1967 г. и достигат кулминацията си по време на ноемврийското [[битка при Дак То|сражение при Дак То]], в хода на което значителни загуби претърпява 173-та въздушнодесантна бригада на САЩ, която обаче успява, с подкрепата на 4-та пехотна дивизия, да попречи на плановете на противника да завладее Дак То.
 
Значителен размах придобива [[партизанска война|партизанската война]]. Основната задача на американските сили срещу партизаните е осигуряването на безопасността на столицата Сайгон, което изисква откриването и унищожаването на противника на далечните подстъпи на града. Американските 1-ва и 25-таа пехотни дивизии са заети с тази задача на запад и северозапад от града, особено във [[Военна зона C]] на камбоджанската граница. Води се и борба с партизаните в „[[Железен триъгълник|железния триъгълник]]“ и [[Военна зона D]]. Източно от Сайгон, в провинция Фуоктуй, е базиран австралийския военен контингент, а на юг от града – основната част на американската 9-таа пехотна дивизия.
 
През 1965 – 1966 г., силите на САЩ провеждат операции по установяване на контрол над важните линии за комуникация в този район, особено над път №13, минаващ от Сайгон на северозапад към камбоджанската граница до Локнин. От края на 1966 г. се провеждат мащабни операции против районите на базиране на противника (операциите „[[операция Attleboro|Attleboro]]“, „[[операция Cedar Falls|Cedar Falls]]“ и „[[операция Junction City|Junction City]]“).
{{основна|Офанзива Тет}}
[[Файл:Vietnamdem.jpg|мини|250px|Активисти на антивоенното движение и военна полиция. [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]], октомври 1967 г.]]
Операциите против районите на базиране на [[Виет Конг]] се оказват недостатъчно резултатни. Отказът на президента Линдън Джонсън от частична [[мобилизация]] и свикване на резервисти означава, за попълването на американските войски във Виетнам се осъществява за сметка на доброволци и ограничена [[военна повинност]]. [[Офицер]]ите са длъжни през половината от срока си на служба да командват бойно подразделение; по такъв начин, смяната на командирите в подразделенията е по-честа, отколкото на редовия и сержантския състав. Във Виетнам са изпращани най-подготвените подразделения и най-опитните военнослужещи, което води до отслабването на американските контингенти в [[Западна Германия]], [[Южна Корея]] и други страни. През 1965 – 1967 г. наличните човешки резерви на армията на САЩ са изчерпани. Така, за сформираната 23-та пехотна дивизия, две от трите ѝ бригади са спешно прехвърлени във Виетнам, без да имат адекватна подготовка и снаряжение; една от тях (198-маа лека пехотна бригада) дотогава се подготвя за полицейска служба в [[Доминиканска република|Доминиканската република]].<ref>Shelby Stanton. The Rise and Fall of an American Army. – Novato, CA: Presidio Press, 1985. – С. 195 – 196.</ref>
 
Надявайки се да преобърне хода на войната, в средата на 1967 г. ръководството на Северен Виетнам започва да планира широко-мащабно настъпление на юг, чиято цел е свалянето на правителството на Нгуен Ван Тху и създаването на политически предпоставки за извеждането на американските войски. За първи път от началото на военните действия удари трябва да се нанесат по големите южновиетнамски градове. За да отклонят силите на САЩ в отдалечени райони на страната, през есента на 1967 г. северо-виетнамското командване провокира серия от така наречените [[погранични битки]]. През януари 1968 г. големи сили на Северен Виетнам са концентрирани около базата на морската пехота на САЩ в Кесан и започват обсадата ѝ, което заставя американската страна да усили гарнизона на базата.