Виктор Дандевил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени |
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
||
Ред 44:
Командир на Предния отряд от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко: 23 000 войници и 150 оръдия. На 4-5/16-17 януари 1878 г. в [[Битка при Дермендере, Караагач и Белащица|битката при Дермендере, Караагач и Белащица]] воините на генерал-майор Виктор Дандевил и генерал-майор [[Даниил Краснов]] нанасят последното поражение на [[Сюлейман паша]], след което неговият корпус се разпада като организирана бойна сила. Отрядът участва в освобождаването последователно на [[Битка при Пловдив|Пловдив]] и [[Асеновград]]. Тук служи и неговият син капитан Дандевил, който е командир на стрелкови батальон. За проявена храброст и командирско умение е награден с орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1877 г.
[[Файл:Dandevil Monument Asenovgrad.jpg|ляво|мини|150px|Паметник на генерал-майор Виктор Дандевил в Асеновград]]
След войната е назначен за командир на 3-та гвардейска пехотна дивизия (1877-1887), 5-
== Памет ==
| |||