Владимир Карамфилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ред 30:
След завършването на гимназията с тридадесетия випуск през 1898 година,<ref name="Кандиларовъ 95">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=95 }}</ref> става учител в Прилеп, където ръководи и революционна група. Последователно учителства и в [[Крива паланка]] (1899-1900), [[Кратово]] (1900-1901) заедно с [[Тодор Александров]] и в [[Куманово]] (1901-1902), като същевременно ръководи и местните революционни комитети. В Кратово е и главен учител и секретар на Епархиалния съвет.<ref>Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 33-35.</ref> Заради революционната си дейност е арестуван и осъден от турската власт на 101 години затвор през август 1902 година. През февруари 1903 година е амнистиран и напуска затвора [[Куршумли хан]] в [[Скопие]]. Участва в подготовката на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на прилепския околийски комитет и влиза като нелегален в четата на [[Борис Сарафов]]. След потушаването на въстанието се прехвърля през [[Сърбия]] в [[България]].
 
В [[София]] следва математика в [[Софийския университет]], който завършва през 1908 година. Членува в студентската Прилепска спомагателна дружба. При началото на [[Балканска война|Балканската война]] Владимир Карамфилов е командир на Нестроевата рота на 10-таа прилепска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 338.</ref> През 1914 година успешно завършва математическия факултет на Софийския университет<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.</ref>.
 
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в [[Трети пехотен македонски полк|3-ти полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11-таа дивизия]]. Още през войната е назначен за председател на комисия по прехраната в Скопие, а след това изпълнява специални поръчения в Скопското губернаторство.
 
След края на войната Владимир Карамфилов се установява в [[Пазарджик]], където преподава дълги години в местна гимназия. Делегат е на обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година. Става активист на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] и участва като делегат на всички нейни конгреси. На 14 юли 1943 година умира в Пазарджик. Спомените му са събрани и издадени през 2005 година от [[Борис Николов]] и Владимир Овчаров в книгата „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“<ref>Борис Николов, Владимир Овчаров, „[http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=17652 Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“], ИК "Звезди", 2005-08-08, ISBN 9549514587</ref>.