Какаду слива: Разлика между версии

'''Какаду&#768; слива''' /'''Слива Какаду'''/ или '''Австралийска слива''', наричана още '''Зелена слива''', '''Солена слива''', '''Слива козел''', '''Губинг''', '''Мурунга''' или '''Мадор''' ('''Терминалия Фердинандиана''' – ''Terminalia ferdinandiana'') е дребноцъфтящо диво растение, широко разпространено в тропическите гори на северозападнасеверна [[Австралия]]. Плодът му съдържа най-високата концентрация на [[витамин С]] в естествен източник в света. При първоначално проучване на Вик Черикоф от университета в [[Сидни]] са открити нива на витамин С от 3,2 % (3200 mg в 100 g продукт), след което са открити плодове с повече от 5 % <ref name="NewScientist">[http://www.newscientist.com/article/mg14018931.700-good-nosh-in-the-bush-.html ''Good nosh in the bush.''] In: ''[[New Scientist]].'' 2 октомври 1993 – Достъп до януари 2007 г.</ref>. Доклад на ''Rural Industries Research and Development Corporation'' на австралийското правителство открива, че в различна степен на зрялост 100 грама от сливите Какаду съдържат между 1000 и 5300 милиграма витамин С <ref>[http://www.nt.gov.au/health/healthdev/health_promotion/bushbook/volume2/chap3/strategies.html#localfoods Bush Book Volume 2, Chapter 3: Food and Nutrition]</ref>. Средните регистрирани концентрации са 2300 – 3150 mg <ref>{{cite journal |url=http://apjcn.nhri.org.tw/server/APJCN/ProcNutSoc/1980-1989/1982/1982%20p050-054.pdf| vauthors = Brand JC, Cherikoff V, Lee A, McDonnell J | title = Nutrients in important bushfoods | journal = Proceedings of the Nutritional Society of Australia | date = 1982 | volume = 7 | pages = 50–54}}</ref>. Плодовете са богати на [[Елагова киселина|елагова]] и [[галова киселина]] – редки фито[[химикал]]и с противовъзпалителни свойства. Използвани са в традиционната медицина и от австралийските [[абориген]]и от векове. <ref name="Nutrima">[https://nutrima.bg/top-10-hranite-nai-visoko-sadarjanie-vitamin-c/ Топ 10 на храните с най-високо съдържание на витамин С], Nutrima, 17 март 2020.</ref>,<ref>[https://apteka.framar.bg/30035356/какаду-органично-сертифициран-сок-1-л-динамик-хелт Какаду органично сертифициран сок 1 л. Динамик Хелт], Фрамар</ref>,<ref>[https://biopogled.com/най-големите-източници-на-витамин-c-пр/ Най-големите източници на витамин C – предотвратете и унищожете болестите естествено с тези храни], Био Поглед, 21.08.2014.</ref> В допълнение, висок дял на [[фолиева киселина]] е измерен в храсталака на сливата, по-нататъшни изследвания откриват забележително висок дял на [[фенол|полифенолни]] [[антиоксидант]]и. <ref name="NewScientist"></ref>

Дървото е най-разпространено по крайбрежието на [[Северна територия|Северна Австралия]]: от района на град [[КимбърлиБрум]] в северната част на [[Западна Австралия]] до Земята на Арнем (Арнем Ленд) в северна [[АвстралияСеверна територия|Северната територия]] на Австралия <ref name="Management-program-2019-2023">[https://denr.nt.gov.au/__data/assets/pdf_file/0011/685676/kakadu-plum-tree-management-program-2019-2023.pdf Management program for Kakadu Plum 2019-2023 (Terminalia ferdinandiana)], Department ofenvironment and natural resources, April 2019.</ref>,<ref>[https://florabase.dpaw.wa.gov.au/browse/profile/5303 Terminalia ferdinandiana, ''Exell''], Flora Base, описание от 24.10.2007, карта от 16.3.2020.</ref>. Открито е и на изток, като провинция [[Куинсланд]] в североизточна Австралия и Националния парк Лимен. Има разнообразни местообитания, включително пясъчни равнини, край заливи, и реки, сред лозови гъсталаци и по краищата на райони на [[мангрови гори]]. Расте в пясъчни, [[торф]]ени или глинести почви. Често се среща като част от [[евкалипт]]ските общности. <ref name=ntf>{{cite web|url=http://eflora.nt.gov.au/factsheet?id=1322|title=Terminalia ferdinandiana Exell |accessdate=16 юли 2017|work=NT Flora|publisher=[[:en:Northern Territory Government|Northern Territory Government]]}}</ref>

Терминалия Фердинандиана е стройно, малко до средно голямо широколистно дърво, високо средно около 7 метра и може да расте до 14 m височина <ref name="skipas">{{cite web | url=https://skipas.wordpress.com/native-plants/plant-families-a-e/combretaceae/terminalia-ferdinandiana/ | title=Terminalia ferdinandiana (Gubinge) | accessdate=17 ноември 2015}}</ref>,<ref name="ttf">{{cite web | url=http://tropical.theferns.info/viewtropical.php?id=Terminalia+ferdinandiana | title=Terminalia ferdinandiana | publisher=Useful Tropical Plants Database|author=Ken Fern|date=2014 | accessdate=17 ноември 2015}}</ref>, с кремаво-сива, люспеста кора и бледозелени листа. Цветовете са малки, кремаво-бели, ароматни и се носят от шипове в аксилите на листата към краищата на клоните. Цъфтежът е от септември до декември (пролет / лято за Южното полукълбо). Листата са широко елиптични до широко яйцевидни, понякога с овална форма с дължина от 11 до 33 сантиметра и ширина от 8,5 до 23 cm. Имат заоблени върхове, и срещуположни странични жлези от средата към краищата. Средната жлеза, периферията и дръжката са силно обезцветени. Дръжките на листата са дълги 12-118 mm. Съцветията са дълги от 16 до 19 cm и са голи през цялото време. <ref name=ntf></ref>